САМАТА ВРАТА НА РАЯ – 1

САМАТА ВРАТА НА РАЯ Това, което революционно промени моето взаимоотношение с Бог, е разбирането, което получих от Божието Слово, че Бог ме зачита за праведен поради вярата ми в Исус Христос. Святият Дух ми даде това просветление, когато бях на около 19 години, през 1978 година. Сега съм на почти 50 години, но още не съм станал на 50 години. Това беше преди 30 години и аз четях Посланието към римляните. Тогава разбрах, че Бог ме зачита за праведен поради вярата ми в Исус Христос. Това ми донесе един невероятен мир. Разбира се, моето преживяване не е уникално, но аз бих желал всеки ден да има такова преживяване. Просто да осъзнае, както аз четях Посланието към римляните, че има правда чрез вяра. И това учение за правда чрез вяра е знаменателно, защото то стига до основата на Реформацията. И е неразривно свързано не само с апостол Павел, но също и с Августин, който е известен духовен отец в църквата, а също и с Мартин Лутер. Искам да ви разкажа малко за Мартин Лутер. МАРТИН ЛУТЕР И ПЪТЯТ КЪМ РЕФОРМАЦИЯТА Ние говорим за него обикновено на Деня на реформацията, но миналата година аз не бях тук на Деня на реформацията и не говорихме за него. Затова ще ви кажа малко за Мартин Лутер. И ви го казвам това във връзка с учението за правда чрез вяра. Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен, Тюрингия. Ако за тогавашното време говорим, той е бил 83-ти набор, преди пет века. Той посещава основно училище в Мансфелд и гимназия в Магдебург. Тази гимназия в Магдебург принадлежала на една общност, която се казва „Братя на общия живот”. През 1502 г. получил бакалавърска степен, т.е. той продължил да учи в университет. През 1505 г. получава магистърска степен от университета в Ерфурт. Т.е. той е бил ученолюбив. Възнамерявал да продължи да се занимава с право, т.е. той е следвал право. Баща му е искал той да стане адвокат. Понеже баща му е бил миньор, искал — както и в България — да му се изучат децата, да станат важни адвокати и нещо такова. Той възнамерявал да продължи да се занимава с право, но това, което се случва, е, че една светкавица паднала близо до него по време на гръмотевична буря. Просто до него паднала тази светкавица и той се отървава на косъм от това да бъде убит от гръм. И това го предизвиква да осъзнае, че е нужно да се посвети на Бога, и той става монах. През 1506 г. постъпва в Августинския манастир в Ерфурт. Така че той е бил монах по това време. Монасите тогава не са били женени, за разлика от някои източни свещеници. Така че той е бил неженен. И там той е продължил обучението си в сферата на богословието. Т.е. както учил преди това право, постъпил в манастир и е почнал да учи богословие. През 1507 г. бил ръкоположен за католически свещеник. През 1508 г. се прехвърля във Витенбергския университет, където започва да преподава етика. Т.е. той е станал преподавател в семинарията. Едно посещение в Рим през 1510–1511 г. по работа, свързана с противоречия в Августинския орден, му отваря очите за покварата сред висшия църковен клир. Т.е. той вижда покварата в тогавашната църква. Завръщайки се във Витенберг, Лутер продължава обучението си и през 1512 г. защитава докторат по богословие. Така че той става доктор по богословие през 1512 г. — ако е 83-ти набор, на колко години е бил? На 29 години. Т.е. на 29 години той става доктор по богословие. И външно Лутер гради успешна монашеска и академична кариера, но вътрешно е обезпокоен от осъждение за грях. Т.е. той се чувства много грешен, много недостоен. Той си мислел, че като се старае да изпълнява манастирските задължения, ще се успокои. И бил много стриктен. Там, когато му кажат да се моли — сутрин се моли, работи, покорява се, изпълнява всичко. И си мисли: „Всичко ще направя както трябва”, но няма мир. И в това време негов добър съветник бил Йохан фон Щаупиц, който бил главният викарий на Августинския орден — духовник с висок ранг. И той му казва: „Чети повече Библията. Когато четеш Библията, така ще се успокоиш”. Това казваме и ние на хората, които се притесняват: „Чети Библията, чети Псалмите, те ще те успокоят”. И това било нещо уникално за тогавашното време, защото тогава повечето хора били неграмотни. Обикновените хора не можели да четат. И нямало Библии, нямало печатни Библии. Просто само тези, които са били в академичните сфери, са имали достъп до Библията. Но той имал достъп до Библията като професор и проповедник. Той трябвало да тълкува Писанието на студентите и на неговите енориаши, защото той бил свещеник в църква и проповядвал. Това изисква внимателна, задълбочена подготовка — да проповядваш, да поучаваш. Така че Мартин Лутер станал свещеник, но в същото време и професор, както ви казах. От 1513 г. (значи вече бил на около 30 години) до 1517 г. (на 34 години) той чете лекции върху Псалмите, върху Римляните и Галатяните. Това включва изучаване на Писанията на оригиналните езици. Защото това е било във времето на Ренесанса, когато имало засилен интерес към изворите, към Рим, към Гърция. И се изучавали латински, гръцки и еврейски. Така че, за да стане такъв доктор по богословие, Мартин Лутер е знаел старогръцки и староеврейски. И е можел да чете Библията на оригиналните езици. И това изучаване на оригиналните езици е решаващ фактор в неговия живот. Преживяването в кулата През този период той имал така нареченото „преживяване в кулата”. И това се нарича преживяване в кулата, понеже кабинетът му бил в кулата на един замък. Представете си замъка, и там горе има някаква кула, и в кулата има стая. И там е неговият офис. И той там, в своя офис, стои и чете Библията, изучава, подготвя се. И тогава, докато четял, той осъзнал, че Божията правда в първа глава на Посланието към римляните не е Неговата справедливост, от която трябва да се боим. Т.е. тази дума „правда” не означава правда, с която Господ ще ни накаже и от която трябва да треперим, а пасивна праведност — т.е. нещо, което ние получаваме, което Бог дава на вярващите в Христос. Праведност, която вярващите получават чрез лично упование в Христос. Разбирате ли го това? Ето какво пише той — това ще го прочета, специално съм ви го превел, за да може да чуете какво е написано от него в предговора към пълното издание на неговите латински трудове. Това е една от книгите, които той е написал. Но той разказва вътре просто като човек. И аз мисля, че това е всъщност неговото свидетелство. И затова мисля, че е добре да го чуем. И той пише следното: „”Мартин Лутер Апостол Павел говори за благовестието в Римляни, първа глава, и казва, че в него се открива правдата на Бога. Римляни 1:16-17 16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ „За мен това беше като една бучка или тромб около сърцето ми и не можех да разбера какво е това. Какво означава това? Правдата на Бога. Аз мразех тази дума. Правдата на Бога. Която от употребата и обичая на всички мои учители, бях учен да разбирам философски като отнасяща се до формална или активна праведност, както те я наричаха. Т.е. правдата, чрез която Бог е справедлив и чрез която Той наказва грешниците и неправедните.”Мартин Лутер „Но колкото и безупречен монах да бях, чувствах, че пред Бога съм грешник с крайно неспокойна съвест. Не можех да бъда сигурен, че Бог беше удовлетворен от опитите ми да изкупя греховете си. Аз не обичах, не, по-скоро мразех този справедлив Бог.”Мартин Лутер Просто той признава, че е мразел Бога, Който наказва грешниците. Затова, че Той, Господ, ще го накаже. И тогава той казва: „Аз, разбира се, мълчаливо, ако не богохулствено — дали го казвам открито, но това казвам — роптаех недоволно и се ядосвах на Бога.“ „Казвах: не е ли достатъчно това, че ние, окаяните грешници, изгубени за цяла вечност поради първородния грях, сме потискани с всеки вид бедствие чрез Десетте заповеди? Трябва да изпълняваме заповеди, пък сме грешници и не можем да ги изпълним. Защо Бог натрупва скръб върху скръб чрез Евангелието и чрез Евангелието ни заплашва с Неговата справедливост и Неговия гняв?”Мартин Лутер Така той го е възприемал. И казва ето така: „Беснеех със своята дива и обезпокоена съвест.“ „Не оставях на мира апостол Павел за тази фраза в Римляни, първа глава. И разтревожен исках да знам какво имаше предвид той.”Мартин Лутер Какво имаше предвид апостол Павел? И той казва: „Размишлявах нощ и ден над тези думи за правдата на Бога. Докато накрая, по милост Божия, обърнах внимание на техния контекст.”Мартин Лутер Ние веднага казваме, че контекстът определя значението. Контекстът е това, което е преди и след. И там се казва: „Правдата на Бога е разкрита в него“ — в него се има предвид Благовестието, както е писано: „Праведният човек живее чрез вяра.“ Римляни 1:17 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ „Започнах да разбирам, че в този стих правдата на Бога е тази, чрез която праведният човек живее. Като чрез един дар от Бога, т.е. чрез вяра.”Мартин Лутер Т.е. всъщност тук не става въпрос за праведния Бог и Неговата правда, но за правдата на Бога, която Той дава на човека, за да може човекът да стане праведен. Започнах да разбирам, че този стих означава, че правдата на Бога се разкрива чрез Благовестието, но тя е една пасивна правда. „Такава, чрез която милостивият Бог ни оправдава чрез вяра, както е писано: „Праведният живее чрез вяра.“”Мартин Лутер И тогава, когато той осъзнал това, той каза: „Изведнъж аз почувствах, че бях новороден и влязох в самия рай през отворени врати.”Мартин Лутер САМАТА ВРАТА НА РАЯ Да, това го промени, но това трябва да бъде преживяването на всеки един — че ако ти осъзнаеш тази правда, която Бог ти дава, ти ще бъдеш толкова щастлив, че ще се почувстваш новороден. Ти ще разбереш, че независимо че си бил грешен,...