САМО ИСТИНАТА

Ефесяни 4:25 Тази сутрин ще продължим нашите размишления върху посланието към Ефесяните. Текстът, който разглеждаме, е от Ефесяни 4:17 до 5:2. И искам да ви кажа, че колкото повече чета това послание и го препрочитам, толкова по-насърчен съм. Защото виждам в него, че аз съм ново създание. Бог ме е избрал от този свят, Той ме е измъкнал от греха, простил ми е греховете, дал ми е Святия Дух, новородил ме е, оправдал ме е и Той ме пази да бъда Негов. И наистина, за мен е една невероятна привилегия да бъда част от Христовото тяло. Защото това чета аз в това послание към Ефесяните, че Господ ме е избрал, макар и езичник, и ме е направил да бъда част от Неговото тяло, което е църквата, да бъда част от Неговата невяста, която е църквата, да бъда част от Неговия храм, което е църквата. И всъщност църквата е група от хора, които са призвани от този свят и тя е Божият народ. И като част от този Божи народ, аз съм изкупен по благодат. Бог в добрината си ми дава спасение, което аз не заслужавам. Така че аз не мога да се хваля с някакви заслуги за нещо, което аз съм направил или съм заслужил. Но Бог в Неговата милост ми дава спасението. И така Той ме прави да бъда Негово творение. И тази дума творение означава всъщност на гръцки „поема“, което означава, че не е просто някакво творение, но някакъв шедевър, произведение на изкуството, което Бог създава. И Той има мисия за мен. Казва, че Той ме е създал за добри дела, които Той е планирал за мен да извършвам. Бог има план за мен. И аз съм съгражданин на светиите. Аз се радвам за това, че в това послание се говори за една нова група хора. Говори се от една страна за юдеите, от друга страна за езичниците, но се говори също и за светиите. И светиите, за които се говори в това послание към Ефесяните, не са тези светии, които виждаме в православната църква – свети Георги, свети Никола и така нататък. Но те също са светии, но всъщност това са вярващите в Исус Христос. Това са светиите. И ние всички сме свети, докато не сме вече юдеи или езичници, но сме повярвали в Исус Христос. Ние сме свети. Така че това е сутрин „Аз съм в събранието на светиите“. Като гледаш живота си, ти можеш да си казваш „Аз не съм светия“, но това означава, че твоята самоличност в Исус е хакната. Ние за това говорихме, за това, че ние трябва да знаем нашата духовна самоличност и да не оставяме сатана да ни лъже, че не сме това, което сме. Ние сме светии и членове на Божието семейство. Това означава, че Бог е мой Баща. Апостол Павел всъщност тук в това послание отново и отново говори за семейството на Исус Христос. Той казва, че ние сме членове на това Христово семейство. И всичко това е наистина невероятно благословение. Във същото време, във втората част на това послание се говори за начина на живот. Това са всъщност добрите дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Те са във втората част на това послание. И това са делата, които ние трябва да извършим в отговор на Божията благодат. Защото аз ви казах във втора глава, осми стих, където се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра“. В Ефес и по принцип в древния свят е имало малък брой хора, които са били изключително богати. Те са се наричали благодетели или патрони. И такъв човек, който е бил изключително богат, той е давал дарове. Защото 98% от останалите хора са били изключително бедни. Голяма част от тях са били роби. Те не са притежавали абсолютно нищо. И ако имат нужда от нещо, те са отивали при техния благодетел. И тези, които са получавали дарове от техния патрон, те са се наричали клиенти. И клиентите на патрона са получавали дарове. Ако имаш нужда от работа, отиваш при патрона, той ти дава работа. Ако имаш нужда от жена, отиваш при патрона, той ти дава жена. Ако имаш нужда от пари за лекар, отиваш при патрона, той ти дава пари за лекар. Всичко, от което имаш нужда. Ако имаш нужда от къща, отиваш при патрона, той ти казва: „Ето ти една къща“. И понеже той е давал дарове, и тези дарове, техническият термин за тези дарове е благодат. Така че Бог ни е дал тези дарове. Той ни е дал спасението. Спасението от греха е дар от нашия Патрон. Обаче начинът, по който клиентите са се отблагодарявали на техния патрон, е било като те са го прославяли. Те са били тези, които когато той е отивал някъде, те са отивали да ръкопляскат за него. Те са били тези, които са му били верни. Ако чуят нещо за заговор против него, веднага са отивали и са казвали, за да може той да бъде защитен от злонамерени хора. Така че всъщност тази реакция от страна на клиентите на патрона всъщност се нарича вярност. И това е начинът, по който ние се спасяваме. Ние се спасяваме по благодат, без заслуги. Бог ни дава подарък спасението. Обаче от нас трябва да има също вяра. И не само вяра в Исус Христос, но също вярност в Исус Христос. Защото ако ние не сме верни, това означава, че нямаме жива вяра. Защото живата вяра се изразява в дела на вяра. Вяра без дела е мъртва. И всъщност в тази втора част на посланието към Ефесяните се говори именно за такива дела на вяра. Четвърта глава, първи стих е много ключов, защото се казва: „И тъй, аз, затворникът за Господа, ви моля да се обхождате достойно за званието, към което бяхте призвани“. Така че тази дума „достойно“ е като една везна. От едната страна е званието, към което бяхме призвани. Това са всички неща, които вече ви казах. Ние имаме едно невероятно звание в Исус Христос. Ние се наричаме в Исус Христос свети. Слава на Бога! И това не е защото ние сме заслужили, защото сме много святи, защото Бог ни дава това звание като подарък. Той ни взема без да заслужаваме, с целия ни грях, с всичките ни недостатъци и казва: „Понеже ти повярва в Моя единороден Син, Когото Аз дадох в жертва за твоите грехове“, защото тази промяна и това звание не става безплатно, но Исус Христос плати цената за него. Защото се казва във втора глава, че Исус ни приближи чрез кръвта Си и че Той умря на кръста и чрез тази смърт на кръста Той ни направи нови създания. Така че цената е платена от едната страна и званието, което ни е получено, е невероятно, но от другата страна ние трябва да сложим нашите дела, нашата обхода, нашето поведение. Думата обхода означава поведение. Т.е. ако ние сме такива, каквито ни казва посланието към Ефесяните – ново създание, нови хора, нова раса, ние сме расата на изкупените, тогава ние трябва да живеем като такива. И първото нещо, за което Той говори, е единството от четвърта глава. И винаги когато Той говори за нещо, първо Той дава богословската обосновка за него – мотивът. И например Той казва в четвърта глава: „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани в една надежда на званието ви, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички“. Тук имаме седмократно единство. Едно тяло, един Дух, една надежда, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Отец. И въз основа на това Той обяснява защо ние трябва да бъдем единни. И как трябва да опазваме единството в Духа, чрез съвършено смирение и кротост със дълготърпение. Като нови хора, ние трябва да бъдем много внимателни как се отнасяме един към друг. Да си говорим уважително, да не се дразним, да не клюкарстваме зад гърба си, но да бъдем прави, честни, искрени. И ако имаме конфликт помежду ни, Исус каза как да се разрешава този конфликт. Каза, ако имаш нещо против някой, отиди при него лично. Не отивай при жена си да ѝ кажеш какво той или тя ти е направила, но отиди при този, който те е огорчил. И така ние трябва да пазим това единство в църквата. Също както в нашите взаимоотношения, единство в учението на църквата. Защото една от големите заплахи за разцепление в църквата са лъжливите учители. Когато дойде някакво учение, ако хората в църквата не са достатъчно стабилизирани в тяхната вяра, не са достатъчно убедени в това, което вярват, те могат да се повличат и да се заблудят по тази измама. И затова Бог е дал дар на църквата и това са нейните ръководители, които учат църквата, за да може тя да достигне до единство на вярата. Когато имаме единство на вярата, тогава ние няма да бъдем деца, тласкани и завличани от всеки вятър на учение, по чрез човешка заблуда в лукавство и по измамителни хитрости. Но, знаещи истината, ние ще действаме истинно в любов и ще пораснем по всички показатели, във всяко отношение в Исус Христос. Защото Божията воля за нас е Христоподобие. Тази дума Христоподобие означава да бъдем подобни на Исус Христос. Всеки един от нас да бъде подобен на Исус Христос. И за това тук бих казал и нещо, защото наскоро говорих с една жена, която ми е много близка, но тя каза, че е ходила на църква, обаче веднъж искала да излезе, може би, до тоалетна и се върнала. Всъщност изседнала там, на някакво място, и всъщност мястото, на което тя изседнала, след малко дошла друга жена, която може би също била от тоалетната след нея, и когато се върнала и казала: „Стани ми от мястото, защо си ми изседнала на мястото?“ И тя казала, че има много място, защото там има пейки в тази църква, и казала, че има място, седни до мене. Тя казала: „Не, това е моето място, върни се от мястото ми“. И това става докато пасторът проповядва. И тази жена така се обидила, моята близка, че казала: „Аз повече в тази църква няма да стъпя“. Което всъщност е неправилно, от страна на тази жена, която така не се отнася с уважение към нея. Но и за нея не е правилно, защото ако тя заради това, че си мисли, че тази среда, както тя се изрази в църквата, не е добра за нея, защото там в църквата няма много такива хора, които са според нейните разбирания, възпитани, интелигентни. Както апостол Павел каза: „Вижте, какви сте вие избраните, че между вас няма много учени, много благородни, но Бог избра немощните неща на света, за да посрами силните“. Но това, което искам да ви кажа е, че ние не идваме на църква заради хората в църквата. Ние идваме и заради хората, но преди всичко ние идваме заради Господа. Ние идваме заради Словото. Това, което ние проповядваме е Божието Слово - Библията....