СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ – ТИАТИР И САРДИС

От 7-те църкви говорихме за Ефес, Смирна и Пергам. И днес ще говорим за останалите 4 църкви или докато не стигне времето. Ние благодарим на Бога за това, че през тази година ние можахме да посетим Турция и да посетим повечето от тези църкви. Така че те са едни реални църкви, на реални места. И всъщност начинът, по който те са подредени географски, е начинът, по който те са описани в Откровението. Преди се смяташе, че всяка една от тези църкви е като символично представяне на някакъв период от историята, но днес това не се приема. Това са си послания до конкретни църкви. Но и всъщност редът, понеже така са подредени църквите и ние ги караме по ред в тяхната обиколка. Виждате как са подредени Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Но тази църква, за която днес ще говорим, е Тиатир. От Тиатир днес не е останало почти нищо, защото там има един град, който се казва Акхисар. Има само запазено едно квадратче от целия град, където в центъра има запазени части от постройки. И всъщност има част от улица, може би, и всъщност една голяма базилика, християнска. Това, което ни показват тези базилики, които има във всички от седемте църкви, всъщност ни показва, че църквите в Откровение са чули посланието. И след като е минало времето, те са предали вярата на следващите поколения и след време цялото население е станало християнско и те са построили огромни молитвени домове, често на мястото на предишни храмове, които са били на различни други богове. Но в началото там е имало само камъни и разбира се, тук е било разпръснато, така да се каже. Днес в Турция има усилие в това тези камъни да се съберат отново заедно и да представят как нещата са изглеждали. Както виждате на тази картинка, се виждат тези колони, които във времето са били вдигнати и поставени обратно. И това е също с базиликата, която е доста голяма в Акхисар. Това е Тиатир, и ние казваме, че тези послания са разделени на 6 основни компонента. Във всяко едно от тези има представяне, в което Исус Христос се представя. Това са послания от Исус Христос до църквите. И в това представяне виждаме Исус Христос, който е заточен на остров Патмос, но той вижда видение на Исус Христос, който го успокоява и след това му дава насоки, но той диктува тези послания, които Йоан трябва да запише. И така, стигаме до Тиатир. На тази църква Исус Христос се представя до ангела на тиатирската църква. Пиши: „Това казва Божият син, който има очи като огнен пламък, и чиито нозе приличат на лъскава мед“. Откровение 2:18 18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Когато Исус се представя в началото на всяка църква, това, което казваме, е някаква връзка с тази църква. И това е всъщност единствената църква, е дори единственото място в Откровението, в което Исус се представя като Божият син. И това е интересно, защото историци казват, че всъщност Тиатир е бил основан като военна станция, но те са се покланяли на Аполон, Аполон, който се е считал за Божият син. Но всъщност Исус казва: „Не, Аполон е Божият син, но Аз съм Божият син“. И Той идва с едни очи, които са като огнен пламък, т.е. те са като лазера, като рентген, който пронизва и вижда абсолютно всичко. И Той изгаря греха. Хората в Тиатир са знаели какво е огнен пламък, защото те са били занаятчии. Просто произвеждали са медни изделия, различни неща, сребро, имало е такива, които работят със злато, сребро. Те са знаели как се отделя златото в определена температура от рудата, шлаката се отделя, т.е. това, което са отпадъците, и златото просто се отделя, защото то е по-тежък метал от останалите, и това, което е отгоре, се премахва. Брас, той често много се молеше: „Господи, премахни шлаката от сърцата“. То е всичко, което не е чистота, всичко, което не е угодно на Тебе, Ти го премахни. Но очите на Исуса като огнен пламък и нозете Му приличат на лъскава мед. Т.е. това е мед, която е пречистена, която е лъскава и красива, но също медта говори за съд. Че Господ ще съди църквата, Господ ще съди света. И виждаме едно такова подобно видение, което вижда и Даниил. Това е много интересно в 10-та глава. Даниил 10:1-6 1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението.2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър,5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му – като изгледа на светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на многоброен народ. Слава на Бога! Аз вярвам, че това е предсъществуващият Христос, защото това е преди въплъщението на тази земя, но Той съществува и преди това, защото Той е Бог. Когато Той дойде на тази земя, Той се въплъти, това е чудото на въплъщението, но и преди и след въплъщението Той е същият, Той е Божият син. Така че това е представянето на Исус на Тиатир. И след това Той започва с една препоръка и насърчение и казва: „Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите“. Откровение 2:19 19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите. Така че виждаме, че църквата в Тиатир е била вярна на Господа, те са имали любов, имали са вяра. Между другото, знаеш ли кой е от Тиатир? Една бизнес дама, за която се говори, тя е при апостолите и Лидия. Лидия. Лидия беше от Тиатир и тя беше продавачка на морави платове. Значи в Тиатир почват да имат такива специални пигменти, така че да оцветяват платовете в най-ярките цветове. Така че са имали много хубави бои, които са произвеждали от естествени материали, които са правили много червено, както се казва кармазът, и много лилаво, защото тя беше продавачка на морави платове. Но, разбира се, във Филипи Святият Дух я докосна и тя повярва в Исус. Но всъщност това ни показва, че Тиатир не е бил някакъв голям град, както да кажем Пергам, който е бил като столица, или Ефес. Той е бил като един от обикновените градове. Ако в България може да го сравним примерно с Карнобат, Карлово, нещо, което не е София или Пловдив. Но въпреки това, там е имало църква. И вярващите там са се развивали в правилната посока, защото сега последните дела са по-много от първите. И също имало хора, които не са държали учението на пророчицата, защото Исус Христос я нарича Йезавел. Значи аз мисля, това е най-ужасното. Някой път ние казваме за някоя жена, която използва мъжа си, за да го контролира и да се налага, и казваме: „тази Йезавел“. В ранните християни не се среща това име. Никой не се кръщава, защото тази Йезавел. Но всъщност това е да си мислиш най-ужасното. Никой човек не ти казва, че са Йезавел, но самият Исус Христос не ти казва, че са Йезавел. Просто тази жена е била обладана направо от дявола, защото тя била от църквата, да. Тя била от църквата и е пророкувала. Тя казвала, че това, което казва е от Бога, тя е придумвала вярващите да блудстват и да идват и да ожертват. Т. е. тя им е казвала „нека да бъдем над тези неща“. „Нека да си ходим да си празнуваме със светските хора, това няма да ни попречи на вярата“. Обаче е имало някои, които не държат това учение и не са познали дълбоките работи, както ги наричат, на сатаната. На тях им казвам „няма да наложа на вас друг товар, но дръжте това, което имате, докле дойда“. Вижте, когато Исус казва „няма да наложа на вас друг товар“, за какъв товар става въпрос? Аз мисля, че това е свързано с Първия църковен събор. В Деяния на апостолите, петнадесета глава, беше така наричаният Първи църковен събор, в който цялата църква се събра и трябваше да решат какво трябва да правят езичниците. Защото Павел отиваше при юдеите, но те не приемаха благовестието, и тогава когато отиваше при езичниците, те повярваха. Обаче езичниците бяха от друга култура. И в тази култура те се покланяха на идолите. Но сега те приемаха не идолите, а приемаха Исус Христос за Господ. И тогава юдеите настояваха езичниците да се обрежат. Но, след като се съветваха, те казаха – нека да не караме да се обрязват, нека да не караме да изпълняват така наречения обреден закон. Т. е. трябваше да изпълняват десетте заповеди, моралния закон, но не и обредния закон. И в Деяния 15 глава имаме писмо, в което написаха, и те казаха какво е тяхното решение. Деяния 15:28-29 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте! И те казаха – това е в Деяния 15 глава на Деяния на апостолите: „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас, да ви не налагаме никоя друга теглота“. Ето, вижте, тук думата е теглота. Т. е. друг товар. Освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, също от блудство. От които, ако се пазите, добре ще ви бъде. Т. е. това са нещата. Едното е „идоложертвено“, което се споменава тук в 20-ти стих. И също „блудство“. Това, което е имало не само в Тиатир, но и в древността, е, че е имало такива гилдии на различните професии. Както днес има различни такива, като синдикати, или профсъюзи, в които хората от една професия се събират заедно и от време на време си празнуват различни неща. Но в древността тези гилдии, например имало гилдия на медната руда, гилдия на златарите, гилдия на тези, които произвеждат текстила, тези, които правят платовете. И на тези гилдии те са били свързани с даден бог,...