ЩАСТЛИВИЯТ ХРИСТИЯНИН

През тази седмица, която мина, аз бях поканен да преподавам в една верига от библейски училища, която има тук в България. Тази верига се казва „Вижън“. „Вижън“ означава „видение“. И всъщност, преведено на български, това е християнски институт „Видение“. Това са библейски училища, които са по различните църкви и те предлагат академично библейско образование. За да може да преподаваш в такова училище, трябва да си завършил по-високо ниво. Така че, ако студентите са бакалавърско ниво, ти трябва да си завършил за бакалавър, но трябва да си завършил и за магистър, което е следващото ниво, за да можеш да преподаваш на по-ниското ниво. Аз благодаря на Бога за това, че с Неговата помощ вече съм в процес на завършване на магистърското ниво и това ми дава тази възможност и отваря врата за мен да преподавам в тези училища. Казвам всичко това, защото искам да имам вашата подкрепа в това служение. Защото независимо от тези стандарти, които са до някаква степен извънски в образованието като бакалавър и магистър, същността, която е от страна на Бог, е, че Той дава дарбите. Той дава дарбите в Христовото тяло. Той дари едни да бъдат апостоли, други пророци, други евангелисти, пастири, учители. И дарбата, която ми е дал на мен, е учителската дарба. Той ми е дал способност да преподавам и слава на Бога, че Той ми е дал също и пастирска дарба. Пастирът трябва да може да преподава, защото по този начин той храни стадото. Искам да ви кажа, че това преподаване е донякъде един мисионерски проект на нашата църква. Когато аз отивам да преподавам, аз напускам църквата за известно време – било то за някой ден или за една седмица. По този начин църквата се разнообразява. Не бих казал, че се налага, защото когато мен ме няма, идват други служители, които имат други дарби. И така църквата се обогатява, защото не е само една дарба, но има различни дарби и различните хора служат по различен начин. Бог ни е свързал и Той ми е дал това служение, затова ви моля да се молите за мен. Първият курс, който ще водя в това училище, се казва „Християнски живот“. Преди да го преподавам там, аз ще споделя с вас тези истини от Божието Слово, за да може и вие да бъдете насърчени. Моля ви да се молите за мен и да имате виждане, че когато вашият пастор учи и преподава, това не е само негова инициатива, но това е инициатива на цялата ни църква. Това е един мисионерски проект на нашата църква и по този начин ние желаем да благословим другите църкви и служения в страната. Първият предмет, който ще преподавам, се казва „Християнски живот“ и ще го преподавам в Сунгурларе. Трябва да се молим за църквата в Сунгурларе. Бог има Своя църква там, Бог има Своите светии и там те се събират и служат на Бога, както и ние тук. Аз не съм ходил в тяхната църква, но това е една възможност да отида. Като се върна, съм сигурен, че ще ви донеса поздрави от тях. Нека се молим Бог да ни насочва и всички да участват в това служение. Бог да издига работници. Аз съм насърчен от това, че в Сунгурларе, което от наша гледна точка е едно забутано село, има около 12 или 13 студента, които са се записали в това училище да учат богословие на бакалавърско ниво. Слава на Бога! Вярвам, че Бог ще издигне от тях работници. Тази вечер ще започна с този предмет „Християнски живот“. Предговорът говори за щастливия християнин и мисля, че има неща, които можем да вземем за себе си, които да ни помогнат да се ориентираме. Ако има нещо в нас, което ни липсва, да го запълним, така че да бъдем уверени в живота си, защото това са много практични неща. Римляни 14:22 22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. Вижте, има вяра, която е универсална и която е задължителна за всички християни. Има вяра, която се нарича догматична вяра. Догматична вяра е такава вяра, която е задължителна за всички. Ако човек не вярва в това нещо, той не може да бъде част от църквата. Например, една такава догматична истина е, че Исус Христос е Божият Син. Ако човек не вярва, че Исус Христос е Божият Син, може ли той да бъде християнин? Всеки християнин трябва да вярва, че Исус Христос е Божият Син, или че има само един Бог, или че ние се спасяваме само по благодат и само чрез вяра. Това са догматични истини, които всеки трябва да вярва. Но дали всички дни са еднакви или трябва да почитаме един ден повече от друг ден? Това задължително ли е за всички? Какво ще кажете? Писанието казва, че един почита всички дни еднакво, а друг почита един ден повече от друг ден. Един вярва, че може всичко да яде, а друг вярва, че не може всичко да яде. Това е вярата, която имаш за тези неща. Казва се: „Имай я за себе си пред Бога“. Когато става въпрос за моралните неща в Божието Слово, има два вида категории неща. Едните неща са морални абсолюти, които не могат да бъдат променени – неща като това да обичаш Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и да обичаш ближния си както себе си. Това е задължително. Но има също и неща, които не са категорични. Например, какво да ядеш или как да бъдеш облечен. Трябва ли в църквата всички да бъдат с определено облекло? Традицията в църквата беше жените да бъдат с кърпи или пък да няма грим. Това за скъпите дрехи вече минава малко в нещо, което е морален абсолют. Това е тънката граница. Едно и също нещо може в един момент да бъде въпрос на безразличие, да бъде неутрално, а в друг момент може да бъде нещо, което е морален абсолют и да бъде много важно за Бога. Например, облеклото. За Бога не е важно как се обличаме, но ако облеклото стане такова, че да съблазнява хората, какво се казва? Ако някой съблазни другия, по-добре е да се окачи един камък на врата му и да се хвърли в морето. Защото горко на този, който съблазни някой от тези малките, които вярват в Словото. Така че трябва да внимавам или да кажем, можеш ти да му събодаваш да пиеш бира, обаче ако седнеш с някой, който преди е пиел и той се е заразил, тебе да кажеш: „А, ето виждаш, пастора пие, я ще пие“, той се напие и оттам хвани алкохолизма и не може да се отърве повече, тогава ти ще си виновен за това. Възбръж ли? Не, възбръж ли, ако някой покаже, например: „Хайде, ти вярвай, Господ няма така да се повярваш“, „Хайде, ти вярвай“, това не е ли съблазнение? Това е съблазнение, но виж, той не вярва, че има Бог въобще, тук няма какво да си го говорим, той въобще не е вярващ. Съблазън ли е да кажеш? А, той ако може да съблазни тези, тогава значи, че няма стабилна вяра. Трябва да имаш стабилна вяра, за да не се отказваш. Съблазън не е това, но да удариш един камък, съблазни някакъв. Ами, това е понякога... Съблазън означава препънка. Понякога казва, да се положи пред брата съблазън или спънка, да го спънеш във неговата вяра и в неговото ходене с Бога. Но още искам да ви кажа, че има различни въпроси в нашия живот и понякога не си ги задаваме и не знаем какво да правим, как да постъпваме. Авторът на този учебник казва, че щастието е достигане на онова място на вътрешно състояние, където знаеш точно какво ти е позволено. Ето, когато говорим някога на сега, това позволено ли ми е, това не ми ли е позволено? Но щастието е онова място на вътрешно състояние, където знаеш точно какво ти е позволено да доживееш, освободен от мизерията на самообвинението. Защото ако не знаеш какво ти е позволено във връзка с Бога, тогава ти ще се обвиняваш и ще се клатушкаш ту в едно, ту в друго. И затова този стих се казва: „Блажен онзи, който не осъжда себе си от това, което одобрява“. Т.е. той вече има ясно разбиране за това какво може, какво не може и това, което одобрява. Там е свобода в Бога. Така че въпросът е: щастлив ли си в нещата, които си позволяваш или не позволяваш на себе си? Или постоянно се люшкаш от приемане към осъждане, от удоволствие към отвращение, от харесване на твоя начин на живот към мразенето? Живееш ли удобно и приятно със себе си, със своя ближен и със своя Бог? Или си обзет от неловкото чувство на дисхармония, на несигурност във себе си? Не знаейки какво би трябвало да одобряваш или да не одобряваш, или пък как да се отнасяш към света и нещата в него? Вървят ли нещата в живота с убеждение и мир? Или често твоята съвест е неспокойна, наранена от вина, безпокойство и притеснение? Обичаш ли себе си или се ненавиждаш? Това са въпросите, на които ние ще се опитаме да отговорим в нашето поучение оттук нататък, не само днес, но и през следващите седмици. Римляни 14:22 22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. Защото част от блаженството е чистата съвест. Защото се казва: „Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява“. Т.е. той има чиста съвест в живота си. Нека Бог да ни помогне! Целта ни в това поучение ще бъде, вниквайки в Божието Слово, да потърсим отговор на въпроса: „Какво ми е позволено и какво ми е забранено?“ Защото когато си уверен, съвестта ти става вярна, когато ти направиш нещо, но не си сигурен, че е правилно, и започват да те човъркат мисли: „Правилно ли беше това, не беше ли правилно, май не беше правилно“ и тогава ти си неспокоен. Но ако имаш чиста съвест, тогава, ако знаеш всъщност какво е правилно и какво е забранено за теб лично, защото за другия това може да е забранено, на теб може да е позволено, на другия може да му е позволено, на теб да ти е забранено. Разбира се ли въпросът на съвестта? Така че това вече се определя от твоята лична връзка с Бог. Да, и целта е да достигнем такъв живот без вина, наслаждавайки се на щастието на чистата съвест. Амин. И всъщност най-голямата пречка, пред която се изправяме, когато се опитаме да подредим живота си, е да избираме между различните възможности, които ни се предлагат. Независимо че ние не го осъзнаваме и това не става така явно, има различни възможности, които ни се предлагат за това как да живеем. И тези възможности произлизат от два източника. Единият е натискът на груповото уеднаквяване....