ЩЕ ДАВАМЕ ЛИ ПЛОД – ДА ИЛИ НЕ?

Марко 4:1-20 Марко 4:1-20 Притчата за сеяча е може би най-главната от всички притчи. За нея Исус каза, че ако не я разберем, едва ли ще разберем останалите притчи (Марко 4:13). Темата на тази притча е благовестието, или по-конкретно причините за различното приемане на благовестието: "Защо благовесието не се приема в еднаква степен от всички хора?". ЧЕТИРИТЕ ВИДА ПОЧВИ В притчата за сеяча Господ Исус говори за четири вида "почви". Какво представляват тези четири вида "почви"? Те представляват четири групи слушатели на Божието Слово. Това, по което се различават тези групи слушатели е тяхното отношение към семето на благовестието. Какво символизира "семето"? В Лука 8:11 се казва, че "Семето е Божието слово." То е едно и също и за четирите вида почви. Пълно е с живот. В Евреи 4:12 четем, че "Божието слово е живо…" То е вечно, нетленно. Семето като символ на Божието слово се употребява и на други места в Писанието. Например в 1 Петрово 1:23 се казва: 23 Тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века]. Семето на Словото е пълно с желание и потенциал да покълне и да роди плод. Но за да направи това, то се нуждае от хранителните вещества на почвата. Раждането на плод не зависи от семето. То е готово да даде всичко от себе си. Причината за безплодието не е в него, а в почвата. Как реагират четирите вида почви при срещата си със семето? В самата притча (ст.1-9) Исус описва какво се случва когато семената на благовестието за царството падат на различните видове почви, а в обяснението на притчата (ст.10-20) - кои хора и какви реакции към словото символизират отделните почви. Първо, почва, която въобще не приема семето (Марко 4:4,15): 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. Можем да наречем този вид слушатели на Словото крайпътна, утъпкана или враждебна почва. Кои са те? 15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посятото в тях слово. Това са хора, които чуват благовестието, но въобще не го допускат в сърцето си. Така че като се приберат в къщи и пуснат телевизора или пък чуята нещо интересно, новата информация измества старата и по този начин дяволът открадва посятото в тях слово. Второ, почва, която приема семето само повърхностно (Марко 4:5,16-17): 5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Този вид почва може да се нарече канариста, бедна или плитка почва. Кои са хората, които представляват тази почва? 16 Също и посятото на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. Това са хора, които приемат благовестието с радост, но тяхното посвещение към Бога и Божиите неща е твърде повърхностно. Затова, и те не могат да издържат на изпитанията и на натиска на времето в което живеем и без да се усетят си намират причина поради която да отстъпят от Исус. Трето, почва, която приема семето, но изхранва не него, а тръните (Марко 4:7,18-19): 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод. Това са хора, които могат да бъдат наречени трънлива, необработена или неоплевена почва. Кои са те?18 Посятото между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; 19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. Тези хора са различни от първите две групи. при тях проблеме не е плиткото и повърхностно приемане на словото. При тях проблемът са плевелите. Словото в тях расте, и дори може да формира плод, но този плод бива заглушен от други неща, които започват да заемат първото място в живота им. Ние трябва да се борим за приоритетите си, и да не позволяваме на никой и на нищо да ги промени! Каквото и да става, първото място в живота ни трябва да бъде винаги само на Бог! Четвърто, почва, която приема семето и го храни (Марко 4:8,20): 8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. Този вид почва е наречена "добра", защото е добре обработена и плодородна. Кои хора са плодородната почва? 20 А посятото на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно. ВИД ПОЧВА ПРИЕМАНЕ НА СЕМЕТО ИЗХРАНВАНЕ НА СЕМЕТО ПЛОД КРАЙПЪТНА, УТЪПКАНА, ВРАЖДЕБНА ПОЧВА НЯМА (ЛИПСА НА РОХКАВОСТ) НЯМА НЯМА КАНАРИСТА, БЕДНА, ПЛИТКА ПОЧВА ИМА (ПРИЕМА СЕМЕТО ПОВЪРХНОСТНО) ЧАСТИЧНО (ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО РЕСУРСИ) НЯМА ТРЪНЛИВА, НЕОБРАБОТЕНА, НЕОПЛЕВЕНА ПОЧВА ИМА (ПРИЕМА СЕМЕТО, НО ПРИЕМА И ЗЛИ СЕМЕНА) ЧАСТИЧНО (ПЛЕВЕЛИ И ТРЪНИ) НЯМА ДОБРА, ОБРАБОТЕНА, ПЛОДОРОДНА ПОЧВА ИМА (ПРИЕМА СЕМЕТО) ПЪЛНО 30, 60, СТОКРАТЕН НЕОПЛЕВЕНАТА ПОЧВА Кое е общото между първите три вида почви - враждебната, плитката и неоплевената? Това, че те и трите не дават никакъв плод. Коя от тези първи три вида почви е най-разпространена на земята? Най-разпространена е неоплевената, необработена почва. Интересното е, че тя е най-разпространена и в църквата днес. Затова и ще и обърнем по-специално внимание. Жалкото при неоплевената почва е, че сравнена с останалите две безплодни почви - враждебната и плитката, тя се оказва много по-добра от тях. Враждебната почва въобще не приема семето. В момента в който семето падне върху нея, то бива отблъсквано и отскача. Представете си ужасната ситуация. Птиците идват за да го изкълват. То започва да моли крайпътната почва да го скрие от тях. Но непрекъснатото тъпкане на минаващите върху нея хора, каруци и животни, са превърнали вратата на тази почва в стена. Тя отказва да приеме семето и "птиците" го изкълвават. Плитката почва пък няма достатъчно ресурси. Хранителните й вещества бързо се изчерпват и тя обрича растението на бавна и мъчителна гладна смърт. Слънцето напича, влагата в почвата бързо се изпарява и то изсъхва безплодно. В Лука 8:6 се казва: 6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. Най-жалка от всички, обаче, е неоплевената почва. Тя няма извиненията на утъпканата и каменистата почви. Не може да каже, че е била твърде потъпквана, или че е прекалено бедна. Тя може не само да приеме семето. Може и да го изхрани. Но проблемът е, че заедно с доброто семе, тя приема и семената на плевелите. А плевелите от своя страна изсмукват по-голямата част от живителната и сила, така че за доброто семе не остават достатъчно хранителни вещества и то не може да роди плод. Забележителното при неоплевената почва е това, че от трита вида безплодни почви, тя най-лесно може да се превърне в плодородна почва – трябва само да се оплеви! От друга страна плодородната почва също много лесно може да се превърне в неоплевена – ако стопанинът й стане немърлив и мързелив. Неоплевената почва са хората, които са слушали Словото и са го приели. Семето е покълнало в тях. Започнало е да расте. Положението му е обещаващо, и от тази почва се очаква да роди плод. Но тогава на сцената се явяват плевелите (Марко 4:19): 19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. Тази почва може дори да започне да дава плод – но не и "узрял плод". В Лука 8:14 се казва: 14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. Това, което искам да кажа, е че трябва да пазим почвата на сърцата си от плевели. Вярвам че посланието на Святия Дух към нас днес е това: "НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПОЧВАТА СИ ДА БУРЕНЯСВА!" Ако не се оттървем от духовния си мързел, духовно ние ще осиромашеем! В Притчи 24:30-34 се казва: 30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек, 31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена. 32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука. 33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, - 34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж. Защо ще дойде сиромашията? Защото една нива, чиято почва е обрасла с "тръни и коприва" едва ли ще даде някакъв плод! Затова в Еремия 4:3 Божието Слово ни казва: 3 Разорете целините си, И не сейте между тръни! Кои са духовните тръни и как да се борим с тях? В Марко 4:19 те са съвсем ясно изброени – "светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи". Това са плевелите на материалистичното общество в което живеем! СВЕТСКИТЕ ГРИЖИ Думата "грижа" на старогръцки е "merimna". Тази дума е съставена от други две думи: "meiro" – разделям; и "noos" – ум. Може да бъде преведена като "разделен ум", бремена, притеснения и безпокойства. Точно това е което правят грижите – заангажират ума ни и така ни пречат да вършим това, което се очаква от нас. Трябва да се научим да се оттърсваме от тях чрез молитва (Лука 21:34-36): 34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; 35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син. "Merimna" означава също така да бъдем предварително притеснени за ежедневния живот – една прекалена заетост с неща, които причиняват изнервеност, стрес и напрежение. Но Словото ни казва, че едно такова притеснение е излишно, защото любовта на нашия небесен Отец промисля и снабдява всичко, което е нужно за живота и благочестието ни. В част от Христовата "проповед на планината", записана в Мат. 6:24-34 откриваме поне четири истини за безпокойството: Първо, безпокойството за живота е слугуване на мамон – бога (или по-скоро де