СИМФОНИЯ ЗА НЕСРАВНИМИЯ БОГ – 2

Исая 40:1-31 Исая 40:1-31 Тази глава съдържа едно спасително послание. Тя започва с утеха: 1 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог. 2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове. Лошите времена за Израил са отминали. Греховете му са простени и от сега нататък той може да очаква от Бога само добро. Но, какво е основанието за една такава милост и благост от страна на Бога? Обяснението идва от един незнаен глашатай, който призовава всички човеци да се подготвят за пристигането на Царя на царете. 3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог. 4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле; Тук разбира се не става дума за строителни работи, а за духовната и морална подготовка, която ни е нужна за да посрещнем Месията. Така както древните са приготвяли пътя по който ще пристигне техния владетел, таке и ние трябва да се подготвим за идването на Господа. И тук идваме до това какво е основанието за спасителното и утешително послание в първите два стиха - явяването на Божията Слава. 5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това. Наистина, хората са красиви, и те цъфтят като полските цветя, но техният триумф трае само за минута. 6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}†: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят; 7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева! Хората са колебливи, крехки и суетни. Нашата надежда не би трябвало да бъде в тях, а в Бога. Увереността ни в Божията утеха почива върху истинността и непреходността на Божието Слово. 8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века. С този увод Исая навлиза в една от най-фантастичните серии от декларации и потвърждения, които човек може да намери в Божието Слово. Вестителят, който носи Божиите благи вести трябва да се изкачи на високо и да ги прогласи с колкото му глас държи, така че да го чуят всички юдови градове. 9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог! "Ето вашият Бог". Това е едно богоявление. Бог идва, за да посети народа си и да царува над него. 10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него. Ст.10-11 са като едно въведение или увертюра към симфонията от теми, които следват. Всички тези теми ще бъдат разгледани в петте куплета, които следват. Във всеки един от тези куплети има по едно сравнение на Бога. Тук се говори за Божията сила, с която Той ще наложи властта си. Тази тема се подема от ст.12-24. В този пасаж срещаме няколко сравнения на Бога. Той е сравнен с необятността на природата (ст.12), с мъдростта на хората (ст.13-14), със силата на нациите (ст.15-17), с безжизнените идоли (ст.18-20), с първенците и земните съдии (ст.21-24). И във всичките тези сравнения се вижда, че Бог е несравнимо по велик, независимо с какво или с кого Го сравняваме. Бог е несравним в своята сила, мощ и слава. Всичката тази несравнима Божия сила е загатната в ст.10. Ст.11 пък ни подготвя за втората част на симфонията, където основната тема е Божията грижа и провидение за народа Му. Въпреки силата и мощта си, или по-точно именно поради тях Бог, който идва е способен да бъде нежен, грижовен и любящ както овчар, който се грижи за агънцата и техните майки (ст.11). 11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите. Той е внимателен към тях и промисля най-добрата храна за тях. В тази втора част, Бог се опитва да убеди Израил в грижата му към него, като му показва Грижата си за звездите, планетите и космическите тела. Ако Бог се грижи толкова добре за тях, то няма ли да се грижи още повече и за народа си (ст.25-27). И накрая, ако Бог се грижи за уморения и отслабналия, то няма ли да се погрижи още повече и за пленения си народ (ст.28-31)? А ако Бог така се грижи за звездите, за немощните и за народа си, то няма ли да се погрижи и за нас? Целта на сравненията, които намираме в тази глава е те да се докажат, че Бог е несравнимо мощен и велик в своята сила и грижа. Ето защо ние никога не бива да оттегляме упованието си от Него. Като ключови стихове на цялата глава биха могли да послужат ст.18: 18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него? И ст. 25: 25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият. Забележете, че и в двата стиха става въпрос за сравнение. Разбира се и двата въпроса са риторични. И двата изискват отрицателен отговор или по-точно мълчание. С кого можем да сравним Бога? С никого. На какво бихме могли да го уподобим? На нищо. Той е несравним и неуписуем. Надминава всяко наше разбиране. С други думи Той е свят. И така, с привършването на увертюрата или въведението към симфонията за Божията сила и промисъл (ст.11-12), вече сме готови да навлезем в първият от петте опита за сравнения на Бог, които намираме в първата част на тази божествена симфония. ПО-ВЕЛИК ОТ ПРИРОДАТА Първият кандидат за сравнение с Бог е природата. 12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни? Това са пет риторични въпроса, които покриват целия спектър от възможни предизвикателства към силата на Бога. Но всички тези предизвикателства са безсмислени. Водите от седемте океана за Него са само една шепа вода. Безкрайният космос за него е дълъг толкова, колкото е разстоянието от палецът до кутрето му. Цялата пръст на земята може да се побере в кофичката на неговия кантар. Милиардите тонове маса на планините и хълмовете за него са толкова леки, че Той може да ги сложи на едната страна на везната и без никакво усилие да ги балансира от другата страна на везната. Разбира се, всичко това антропоморфизми - приписване на Бога на човешки органи - шепа, педя. Бог е дух, той няма тяло, ръце и очи. Но той може да действа и да вижда и използването на тези изразни средства има за цел да ни покаже, чеБожията сила е неизмерима. Ето защо, не трябва да се чувстваме подтиснати и комплексирани от претендентите за сила в нашето време. Ако нашият Бог има такова превъзходство над всичко в природата - океани и планини - всичко, което ни удивява в този свят, то защо да не вярваме, че той може да посрещне и да се справи със всяко предизвикателство и проблем в живота ни? Нашият Бог е огромен. Той е всемогъщ. Нищо не е твърде мъчно за него. Нищо не Му е невъзможно. ПО-МЪДЪР ОТ МЪДРЕЦИТЕ По размери и величие Бог превъзхожда природата. А какво да кажем за знанието Му? Може ли Бог да се състезава със всички компютри и изследвания в нашето модерно време? Пророкът задава други пет риторични въпроса в тази сфера, които можем да намерим в ст.13-14. 13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил? 14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума? Би ли се допитал Бог до някой човек - специалист или учен -- в момент в който не Му достига мъдрост? Би ли се записал да учи в някое от нашите висши училища за да се изучи и да стане компетентен по някои въпроси, по които преди е бил невеж? Да предложим нещо такова би било наистина глупаво и нелепо, понеже именно Бог е източникът на всяко знание и мъдрост. Никой не е по-справедлив и компетентен по всички въпроси от Него. Никой не е по-обективен, понеже Бог е не само всемогъщ, Той е всезнаещ. Нищо не е скрито от Него. Той знае абсолютно всичко - както нашите прегрешения и невярност, така и нашите проблеми и нужди. ПО-МОЩЕН ОТ НАРОДИТЕ В ст.15-17 откриваме, че Бог е не само по-велик от природата и по-мъдър от всички учени и специалисти на този свят. Бог превъзхожда не само всеки човек по отделно, но и народите като цяло. Тук са изброени три сравнения, които подчертават, че обединените нации на света с цялата тяхна помпозност и самоувереност пред Бога са "като капка от ведро" и като прашинка. 15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига. 16 Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне. 17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота. Военен потенциал, нарко-картели, икономическа сила... Дори и обединен, потенциалът на всички народи в сравнение с Божият потенциал е като нищо и даже "по-малко от нищо". Ето защо не трябва да се притесняваме от човешката власт. Тя не е нищо в сравнение с властта и силата, които има нашия несравнимо велик, всемогъщ, всезнаещ, премъдър и непобедим Бог. ДА ОПИШЕМ БОГА? НЕВЪЗМОЖНО! Би ли могъл Бог да бъде описан. Биха ли могли да се изчислят размерите и способностите Му? Бихме ли могли да създадем модел, на който Той да прилича? В ст.16 се казва, че дори и да се отсечеха всички ливански кедри и да се изградеше една клада висока да кажем 200 км и на нея да бихме поставили във всеизгаряне всичкия добитък на земята, пак това не би било достатъчно за да се схване Божията необятност. Как тогава някой художник или скулптор би могъл да си въобрази, че може да го нарисува, да му направи портрет или да му извая склуптура? Следващият претендент за сравнение с Бога е кумирът или идолът (ст.18-20) 18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него? 19 Кумирът ли?...