СКИНИЯТА – 2

Миналият път започнахме да говорим за скинията и днес ще продължим да говорим за нея. Това е един пасаж от Изход 25 глава. В Изход 25 глава Господ дава инструкции на Моисей как да построи скинията. Бог даде на Моисей инструкции как да построи скинията и ние говорим за скинията, понеже тя е преобраз на няколко неща. Това означава, че тя е материален обект, който има духовно значение за нашия живот. Значи скинията има първо една скиния, която е оригиналната скиния в небето. Защото се казва, че Господ показва на Моисей скинията и му казва да направи точно по образа, който му е показвал на планината. Така че на планината Господ му е показвал небесната скиния. И за това, че такава скиния има в небето, това е потвърждение от Посланието към евреите. В Посланието към евреите в 8 и 9 глава се говори за тази скиния, която е в небето. Евреи 8:1-2 1 А главното от това, което казваме, е че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,2 служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. Това е небесна скиния и нашият Господ Исус Христос е небесен Първосвещеник. Така че, за да можем да разберем тези стихове, да знаем какво означава това, че ние имаме скиния и че имаме Господ като небесен Първосвещеник, трябва да знаем първо какво е скиния и второ трябва да знаем какво е Първосвещеник. Така че ние започнахме да разглеждаме миналия път какво е скинията и скинията е едно светилище, което Моисей беше направил в пустинята. Но той я беше направил по такъв начин, че тя беше по модела, който Господ му показа на планината. И затова е важно да разглеждаме скинията, понеже такава скиния има в небето. И освен това се казва по-нататък в Посланието към евреите 8 глава, че всеки Първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви. Затова е нужно и този Първосвещеник да има какво да принася. Исус Христос като наш Първосвещеник беше свещеник, който принасяше жертви пред Бога. И се казва, че ако беше на земята, Той не щеше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят дарове според Закона. Които служат на това, което е само образ и сянка на небесните неща. Тоест това, което се случва на земята, е само образ и сянка на небесните реалности. Евреи 8:5-6 5 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай, му каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“),6 А сега Исус получи по-висше служение от тяхното, тъй като и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания. Така че в тази скиния Христос служи според един нов завет. И според този завет Той принесе Себе Си в жертва за нас. Вижте, в 9 глава се казва, че при първия завет имаше постановления за богослужение и земно светилище. Това земно светилище, за което се говори тук, е скинията. Защото бе приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове. Която част се казва свято място. А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвято място, където бяха златната кадилница и ковчегът на завета. Златната кадилница е сложена към тази част, въпреки че тя не беше зад завесата, а беше пред завесата, защото тя служи във връзка със завета. И този олтар беше златен. Ние говорихме миналия път за това, че различните материали говореха за степента на святост. Златото беше най-свято и от него се правеха ковчегът на завета и златният кадилен олтар, както и трапезата с присъствените хлябове и светилникът. А външният олтар, където се принасяха жертвите, той беше от мед, както и умивалникът, който беше от мед. Вътрешната част на скинията имаше свято място и пресвято място. Като пресвято място се наричаше „Светая светих“. И тук се казва, че зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвято място, където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета. Значи тази стомна, която беше вътре, тя беше златна. И това беше, което имаше вътре в ковчега на завета. И над него бяха херувимите, това беше умилостивилището на Божията слава, които осеняваха умилостивилището, за което не е време да говорим по-подробно. Така че ето го, това е капакът на ковчега на завета, от който имаше двата ангела, херувимите, които бяха с лице един към друг и обковани със злато. И между тях беше умилостивилището, където първосвещеникът проливаше кръвта. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението. А във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени в незнание. Т.е. там върху това умилостивилище той поръсваше с исоп. С това Святият Дух показваше, че когато гледаме на скинията, трябва да знаем, че тя има духовно значение. Първо, има такава скиния, която е в небето. След това скинията е преобраз на Христовото дело и това, което Той е направил за нас. След това скинията е преобраз на нашето поклонение днес, как ние се покланяме на Бога. След това скинията е преобраз на нашето тяло, защото ние имаме дух, душа и тяло. Затова ние трябва да разбираме скинията и какво Бог ни говори чрез нея. И тук се казва, че с това, че имаше свято и пресвято място, Святият Дух показваше, че пътят за във светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време. Съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до съвестта му. Понеже се състоят само в ядене, пиене, разни умивания, преходни постановления, наложени до едно време на преобразуване. И времето на преобразуване беше, когато Исус дойде и умря на кръста за нас. И вижте, в 11 стих се казва, понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини. Т.е. Христос е нашият Първосвещеник. Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния. Тази, която е в небесата. Тук се казва: не с ръка направена, всичко не е от настоящото творение. И не веднъж, но се казва: веднъж завинаги в Светилището и то не с кръв от козли и телци, но със собствената Си кръв. И придоби за нас вечно изкупление. Слава на Бог! Вижте, това, че Той го направи веднъж, не означава, че ние не трябва да мислим за това повече. Веднъж, когато сме били спасени, повече да не се сещаме за това. Евреи 9:11-12 11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,12 веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Но ние трябва да си спомняме това, което Христос направи за нас. И това е смисълът на Господната вечеря. И тук се казва: веднъж завинаги в Светилището и то не с кръв от козли и телци, но със собствената Си кръв. И придоби за нас вечно изкупление. И това е причината, поради която ние също не принасяме жертви днес. Ние знаем, че в православната църква понякога правят „курбани“, т.е. тази дума означава „жертва“. И те казват: сега, нещо добро се е случило, ще направим курбан. Но ние, евангелските църкви, не правим курбани. И причината, поради която ние не правим курбани, не е, защото ние не сме благодарни на Бога. Защото ние имаме един курбан, който покрива всичко. И нашият курбан е Господ Исус Христос. Нашата жертва е Господ Исус Христос. И затова се казва, че Той придоби за нас вечно изкупление. Защото ако кръвта от козли или юнци, или пепелта от юница – това бяха телета, които се принасяха, с които се поръсваха осквернените – освещава за очистването на тялото. Това също е част от закона. Когато някой беше омърсен от различни неща, той идваше, първо беше осветен и той го очистваше, като го поръсваше с тези неща, които тук са споменати. Кръв, пепел от юница, която е изгоряла на олтара, и с тази пепел, с тази кръв и с вода, която беше специална, той поръсваше и човекът беше ритуално очистен. Но се казва, че тези неща освещаваха за очистването на тялото. То колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък – така че Той не само е Първосвещеник, но Той също е жертва, Той принесе Себе Си без недостатък на Бога – ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог. Евреи 9:13-14 13 Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,14 то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! Слава на Бога! Неговата жертва очиства нашата съвест и ние сме чисти благодарение на това, което Бог е направил за нас. Така че затова ние трябва да разбираме скинията и затова ние разглеждаме скинията, защото тя има духовно значение. Тя има значение за нашето спасение, тя има значение за нашето поклонение, тя има значение за нашето тяло, защото апостол Петър говори за телесната скиния, в която живеем. И Павел също говори за тази телесна скиния. Т.е. нашето тяло, в което обитава нашият дух, заедно със светията. Затова ние разглеждаме тези неща и аз ще се върна да преговоря няколко от нещата. Това, за което говорихме миналата неделя, беше, че Господ каза на Моисей да направи тази скиния. И това е един модел на скинията, който е съвременен, който е направен просто за да може да бъде нещо нагледно. Това, което Бог заповяда на Моисей. Как изглеждаше скинията? Тя имаше двор, тя имаше свято място, пред святото място имаше олтар, имаше умивалник. И вътре в скинията най-важното нещо, след което Той му каза да направи скинията, първата инструкция беше за ковчега на Завета. И ние говорихме за това миналия път,...