СЛУЖЕНИЕТО НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

В Божието царство има хора, които бихме могли да наречем директори и генерали. Това са хора с известни имена и титли, хора, чиито имена всички знаят. Хора като Исаия, Еремия и другите библейски пророци. Хора, които са дали живота си за Господа, когато Той е питал: „Кой ще отиде за нас?“ И те са казали: „Ето ме, прати мене!“ Но в Божието царство също така има и хора, които не са толкова известни, чието служение не е толкова драматично. Те са като обикновени работници и редници в Божието царство. Това са хора с неизвестни имена, незнайни воини, както има паметници на незнайния войн. Това са онези, които са дали живота си в жертва за победата. Матей 9:37-38 37 Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко;38 затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. Тук се казва така: „Тогава рече на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“ Забележете, Исус не каза, че началниците са малко, а каза, че работниците са малко. И ние знаем имената на началниците, но Бог има нужда и от работници. Ние знаем имената на 12-те апостоли, които ще съдят 12-те израелеви племена, но ние не знаем имената на 70-те ученици, които също отидоха и в името на Исус проповядваха благовестието и изгонваха демони. Като се върнаха, казаха: „Сатана и демоните бягат от нас.“ Исус Христос казва: „Видях Сатана да пада от небето като светкавица.“ Слава на Бога! Ние не знаем имената на тези 120, които бяха в горницата, върху които обаче слезе Святият Дух. 1 Коринтяни 15:6 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; Ние не знаем имената на тези 500, които бяха свидетели на Възкресението на Исус Христос. Ние не знаем имената на 3000, които се спасиха в деня на Петдесятница, но несъмнено и измежду тях имаше хора, които вършиха подвизи за Бога. И това е, което искам да ви насърча. Ние може да не сме известни, но независимо от това Бог има нужда от нас. Ние може да не сме хора с големи имена, за които се говори по целия свят, но Бог желае да употреби и нас. И Той може да употреби и нас, и Той ни употребява, ако ние сме верни на Него. Ние знаем за Адам, ние знаем за Авел, за Ной, за Авраам, за Исаак, за Яков, за Исус Навиев, за Гедеон, за Самсон и Давид – велики Божии мъже. Но ние не знаем за хиляди други, които също бяха велики Божии мъже. И те също бяха споменати в тази глава на вярата. Евреи 11:36-38 36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Там те са наречени „други“ под едно име и казват: „Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници. С камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.“ Виждате ли, имената на тези хора не са споменати, но те бяха герои, незнайни Божии воини. Тези „другите“, тези невъзпяти герои са тези, за които бих желал да ви говоря тази сутрин. Защото хората може и да ги бяха забравили, но Бог не ги е забравил. На определеното време Той ги е използвал за осъществяването на целите и намеренията Си и в деня на съда Той ще ги възнагради за тяхната вярност. Амин. Това е посланието, което ви нося тази сутрин. Ако се научим да стоим на мястото си и да се покоряваме на Бога, то Той може да употреби всеки един от нас, за да извърши велики неща. Даниил 11:33 33 И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване. В Даниил 11:33 четем: „Но людите, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.“ Слава на Бога! Това е, което ни е необходимо – да познаваме Бога. И само една вметка малко ще вложа тук, защото някои ме питаха за това как може да разпознаваме гласа на Святия Дух. Искам да ви кажа един ключ към това – да общуваме повече с Бога. Колкото повече се покланяш, колкото повече се молиш, колкото повече служиш на Бога, толкова повече ще се приближаваш при Него и колкото по-близко си до Него, толкова по-добре ще чуваш Неговия глас. Така че, ако искаш да познаваш гласа на Бога, бъди близо с Него. Дяволът често ни вменява мисълта, че малките неща, които правим, не са важни. Както онзи слуга, който получи единия талант – той видя, че другият получи пет, другият получи два, а сега намери само един и той го обвини за това. Защото може би си мислиш, че това е твърде малко. Ако бяха дали повече, тогава може би щеше да направиш нещо с тях. Но вие знаете ли какво стана с този слуга, който зарови таланта си? Господарят му го осъди. Защото, колкото и малко Бог да ни е дал, ние трябва да бъдем верни в малкото. Дяволът точно това ни вменява, че малките неща, които правим, не са важни. Но три истории в Библията го опровергават, защото в тези три истории са описани няколко незнайни воини. Това са хора, чиито имена не се споменават. И ние не знаем техните имена, не ги познаваме по име. Но въпреки това те са истински герои, които са оказали огромно влияние върху живота на други хора за Божия слава. И това е най-важното. Да бъдем близо до Бога и когато сме близо до Бога, Бог ще ни употреби да оказваме влияние върху живота на други хора. И с това, което казваме, с това, което правим, с нашите постъпки, с нашето поведение, с нашето обхождане, с нашето излъчване, ние ще бъдем светлината и светлината ще свети в тъмнината и ще огрява другите хора. Господ ще бъде изявен чрез нас и хората ще бъдат спасени. Така че това са тези Божии хора, които бяха неизвестни герои, въпреки това са записани в Божието слово. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти виждаш всеки един от нас, дори когато сме незнайни за света. Помогни ни да бъдем верни в малкото, да познаваме Теб и да вършим Твоите подвизи. Нека Твоето име бъде прославено чрез нашия живот. Амин. Първата е една незнайна еврейска девойка. Вижте, тази жена, тя беше девойка, и тя даже не беше жена, но беше много нищо, защото беше много млада. 4 Царе 5:1 1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ беше избавил Сирия; при това беше силен и храбър, но беше прокажен. Има много хора в този свят, които външно може да са успешни. Има хора, които може да имат много апартаменти, може да имат много пари, може да имат много мебелировки, и обзавеждания, и коли, и всичко, което той сега счита за важно, но въпреки това те не са щастливи, защото ако те нямат Христос в сърцето си. Тяхната душа е празна, те са устремени към вечна погибел. И виждаме този мъж, който беше велик и почитан при господаря си, той не беше беден, той беше силен и храбър, той беше доблестен мъж, но въпреки това беше прокажен. И тази проказа, той не можеше като е прокажен да се приближава при другите, защото всички знаеха, че е прокажен и ще е прокажен, той може да ги зарази. Затова прокажен, че трябваше да живее под карантина. Проказата е такава болест, при която тъканите на човека се заразяват по такъв начин, че започват да загниват и месото в крайната фаза на проказата започва да окапва. Това е неличима болест, която води до смърт. Смъртоносна неличима болест, която бавно се развива, започва с нещо малко, но започва да се развива неличимо и в крайна сметка е като един вятър, може би. Така че този човек беше болен. И вижте, болен използва една девойка, която не беше известна, за да може да му посочи пътя и той да бъде спасен. 4 Царе 5:2 2 А сирийците бяха излезли на чети и бяха довели от Израилевата земя една девойка пленница, която слугуваше на Неемановата жена. Значи, забележете яркия контраст между Нееман и това беззащитно момиче. Той е велик, почитаем, доблестен, благородник, силен, храбър, богат, но прокажен. А за разлика от него, тази малка еврейска девойка беше неизвестна. Никой не я знаеше. Някое си момиче там, пленница. И го взели девойче. Никой не знаеше името. Бедна. Девойка, нищо не притежава. Поставена в позиция, в която ние бихме сметнали, че тя не би могла да има каквото и да било влияние. Бихме могли да кажем: „Какво може да направи това девойче?“ Нищо не може да направи. Тя не беше някоя чудотворна лечителка, която би могла да избави Нееман от болестта. Тя не беше пророчица. Нейното име дори не се споменава в разказа. Но това момиче вярваше в истинския Бог. И тя познаваше Неговата сила. И това е важно. Да познаваш Бога. Да вярваш в Неговата сила. И кога би се отдала възможност, тя прояви милост, с която да се смили за господаря си, въпреки че той беше рабовладелец. Прояви смелост, с която да говори на господарката си, да даде съвет. И вяра не само, че Бог може да извърши чудо, но че Той ще извърши чудото и ще изцели проказата на господаря. Вижте какво казва тя в 3-ти стих. 4 Царе 5:3 3 Тя каза на господарката си: Ако господарят ми беше при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му! Никакво съмнение. Просто тя каза. Той ако беше там, той ще го изцели. Така вярваше, така го каза на жената на Нееман, че тя веднага го каза и го изпрати веднага при пророка. И нека видим кое беше края на историята от 4-ти стих до 14-ти стих. И тогава Нееман, разбира се, трябваше да вземе разрешение от господаря си, сирийския цар. И се казва, тогава влезе Нееман да съобщи на господаря си, казвайки: „Така и така рече момата, която е от Израилевата земя“. Той се съгласи на царя, какво било казано „слугинчето на вкъщи“. И рече сирийският цар: „Добре, стани, иди, ще пратя писмо до Израилевия цар“. И сега той отиде, вземаше в ръката си 10 таланта сребро,...