СНЕЖНО БЛАГОВЕСТИЕ

Слава на Бога! Тази сутрин бих желал да ви проповядвам за снега. Когато тази година заваля първият сняг, то беше една вечер и аз излязох на терасата, преди да си легна, просто да подишам малко въздух. И тогава видях снега и когато гледах снега, Бог ми проговори да изследвам какво говори Божието Слово за снега. Да видя стиховете в Библията за снега. И когато започнах да изследвам стиховете, които съдържат думата „сняг“ в Библията, се получи това снежно благовестие, за което ще ви говоря тази сутрин. ЗА КАКВО НИ ГОВОРИ СНЕГЪТ? На първо място снегът ни говори за естеството на Бога и за Неговото Слово. Какво ни говори снегът за естеството на Бога? На първо място снегът ни говори за Божията творческа мощ. Защо казваме Божията творческа мощ? Защото самият сняг е творение на Бога. Бог е създал снега. Псалм 147:16 16 дава сняг като въ̀лна,разпръсква сланата като пепел, Обръщам внимание на първата част, където се казва „дава сняг като вълна“. Когато ти видиш полето, преди да навали снегът, земята е мръсна. Има по нея разни боклуци или в градините има неща, които не са добре оправени. Но когато навали снегът, всичко се слива и става като едно бяло одеяло. Снегът е сравнен с вълна, която покрива земята. Този пласт сняг е като едно одеяло, защото отдолу се запазват семената. Снегът служи като термоизолация за земята, която е под него. Над него вятърът духа и е студено, но отдолу под снега температурата е по-висока, отколкото над него. И така Бог е направил, че снегът идва от Бога. Йов 37:6 6 защото казва на снега: Вали на земята,също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове; Не само че Бог е създал снега, но всеки път, когато вали сняг, то е защото Бог му казва да вали. Бог казва на снега: „Вали на земята“ и снегът започва да вали. Защото Бог не само е създал всичко в света, но Той също така контролира и поддържа всичко в съществувание. Така че снегът е Божие творение и като Божие творение той говори за Твореца, който го е създал и за това, че Той е всемогъщ. Йов 38:22 22 Влизал ли си в съкровищниците на снегаили виждал ли си съкровищниците за градушката, Бог има съкровищници за снега. Самите снежинки са като едни кристали. Виждате с каква симетрия тези кристали нарастват и винаги са с шест лъча. И на всяко ръбче се наслагва друго ръбче. Има редица снежинки, които са с най-различна форма. Те са като дантели или направо като бижута, като кристали. Всяко едно е толкова красиво, уникално, че е като произведение на изкуството. Бог има съкровищници за снега. На първо място снегът ни говори за естеството на Бога. Това, че Той е Творец. И също за това, че Бог е свят. Защото снегът е бял. И бялотата на снега служи за сравнение за бялотата на облеклото на Бога. И всъщност тази бялота говори за Божията святост. Даниил 7:9 9 Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му – пламтящ огън. В този стих това, че облеклото на Стария по дни, което всъщност е Бог Отец, е бяло като сняг, означава, че Бог е свят. Бялотата в Библията е символ на святостта. И това се отнася както за Бог Отец, така и в Новия завет за Исус Христос. Откровение 1:14 14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък; От това, че косата и главата на Божия Син са бели като сняг, се казва в крайна сметка, че няма по-бяло от снега. Снегът е най-бялото нещо и затова в Божието Слово святостта на Бога е сравнена с бялотата на снега. Така че снегът ни говори не само за творческата мощ на Бога, но също и това, че Бог е свят. И това е всъщност най-важното качество на Бога. Това, че Той е свят, означава, че Той е различен от всичко друго в този свят. Няма друг като Него, защото Той е абсолютно съвършен, но толкова съвършен, че Неговото съвършенство надминава всички наши стандарти. И затова ние, понеже нямаме друга дума, която да използваме, казваме, че Бог е свят. Тази дума означава светлина, означава чистота. И така, снегът ни говори не само за Бога, за творческата Му мощ, за святостта Му, за Неговия характер, но също и за Неговото Слово, за естеството на Божието Слово. Божието Слово има творческа мощ и то постига целта си и осъществява Божията воля. Исая 55:10-11 10 Защото както дъждът и снегът слизат от небетои не се връщат там,а поят земятаи я правят да произрастява и да напъпва,итя дава семе на сеяча и хляб на гладния,11 така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми;няма да се върне при мене празно,а ще извърши волята Мии ще благоуспее в онова, за което го изпращам. Ние затова и си пожелаваме годината да бъде здрава и благословена, но това означава да има сняг, защото където има сняг, има вода. Снегът защитава семената през студените зимни месеци, топли ги, а след това, когато се стопи, дава вода точно когато семената имат нужда от вода, за да произрастят. Българското Слово е като снега. Щом Бог го е казал, Той ще изпълни това, за което е изпратено. Защото снегът, когато веднъж навали на земята, връща ли се обратно в небето? Той попива в земята и благоуспява в това, за което е бил изпратен. Така че дотук виждаме, че снегът ни говори за Бога. Снегът ни говори за това, че Бог е Творец. Снегът ни говори за това, че Бог е свят. Снегът ни говори за това, че Неговото слово е всемогъщо и успешно. На второ място, снегът ни говори за истинността на греха и за очистването от него. Защото първата част на Благовестието е хората да знаят, че има Бог. Защото в тези години на атеизъм, през които и нашата страна премина, хората не вярват въобще, че има Бог. И Словото казва, че безумният рече в сърцето си: „Няма Бог“. Но апостол Павел казва, че подложени на Божията сила и божественост в Неговото всемогъщество, хората са без извинение, защото самото творение говори за Творец. Псалм 14:1 1 За първия певец. Давидов псалом.Безумният каза в сърцето си:Няма Бог.Поквариха се; сториха нечестиви дела;няма кой да прави добро. И ние виждаме, че снегът е този, който ще осъди невярващите в деня на съда. Защото Господ ги пита: „Не сте ли виждали сняг?“ Този сняг говори за това, че Аз съм го създал. Той говори за Моето всемогъщество. „Не сте ли виждали снежинки? Аз съм ги създал тези снежинки.“ И хората са без извинение, защото самото творение говори за това, че Бог е всемогъщ. Той го е създал. Той е създал снега и той вали по Неговата заповед. И освен това, белотата на снега говори за святостта на Бога, за Неговия характер и за това, че Неговото слово ще бъде успешно и ще изпълни това, за което е било изпращано. Исая 55:10-11 10 Защото както дъждът и снегът слизат от небетои не се връщат там,а поят земятаи я правят да произрастява и да напъпва,итя дава семе на сеяча и хляб на гладния,11 така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми;няма да се върне при мене празно,а ще извърши волята Мии ще благоуспее в онова, за което го изпращам. Но втората част на Благовестието е не само това ние да знаем за Бога, но да знаем и за греха. Защото хората казват: „Добре, от какво се спасявам?“ И затова ние трябва да им обясним, че всъщност спасението е от греха. И те казват: „Аз не съм грешен, нищо лошо не съм направил, не съм откраднал, не съм убил“, но това не е вярно, защото Словото казва, че няма никой, който да не е грешен. Но всеки човек, който казва, че не е грешен, той е лъжец и истината не е в него. И освен това, най-големият грях е неверието. Т.е. ако този човек до този момент не е вярвал в Бога, той греши, той е грешил, защото Йоан казва, че който не вярва на свидетелството, което Бог е засвидетелствал за Сина Си, той прави Бога лъжец и това е грехът – че ти правиш Бога лъжец и не вярваш на това, което Той е свидетелствал за Исус Христос. Така че всеки един човек е грешен, но интересно е, че снегът ни говори не само за Божията святост, но също и за греха в Библията и по-точно за проклятието на греха. В Изход, още при първото изявяване на Бог пред Моисей, спомняйте си, Бог даде на Моисей три знамения и първо той му казва: „Хвърли жезъла си на земята“ и жезълът се превърна в змия. И Той му казва: „Хвърли змията за опашката“ и той хвърля за опашката и тя става отново жезъл. И след това обаче Той му казва: „Сложи сега ръката си в пазвата си“ и тук се казва в Изход 4 глава, 6 стих: „При това му рече: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.“ Изход 4:6 6 При това Господ му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг. Значи проказата в Библията е символ на греха и на проклятието. Защото след това той взе отново ръката си, пъхна я отново в пазвата си, когато я извади и се казва, че месото му беше като месо на дете, т.е. беше съвършено здрава неговата ръка. Това означава, че Бог може да наказва и Бог може да изцелява. Но в случая, когато се казва „прокажена, бяла като сняг“, явно когато човек се разболееше от проказа, това беше символът, не символът, а симптомът, по който се познаваше, че човек е болен от проказа – неговата кожа побеляваше и ставаше бяла като сняг. И тук виждаме парадокса, че в един момент святостта на Бога е сравнена със сняг, но в следващия момент в Библията и проказата е сравнена със сняг. И ние виждаме, че такава проказа се лепна на Мариам, която беше сестрата на Моисей, когато тя се възбунтува срещу Моисей. Въпреки че Моисей беше най-кроткият човек, Мариам се възбунтува срещу него и казва: „Само чрез Моисей ли говори Господ? Не говори ли чрез нас?“ И тя поведе един бунт. И всъщност в това е същността на греха – в бунта и в гордостта. И затова, когато облакът се оттегли от шатъра, се казва, че Мариам беше наказана и тя беше прокажена, бяла като сняг. Като погледна Аарон Мариам, ето тя беше прокажена. Така че виждаме, че грехът е нещо ужасно, което разяжда човека. Така че, когато видите снега, спомнете си за Божията святост,...