СПАСЕНИЕТО Е ОТ ГОСПОДА

Иона 1:17-2:10 Във първа глава на книгата Иона четем за това как Пророкът получи поръчение от Господа. Но вместо да го изпълни, той се опита да избяга от Господа. Казвам „опита се“, защото неговият опит беше неуспешен. Господ го последва и го настигна. Иона се предаде, като посъветва моряците да го хвърлят в морето, за да може бурята да отихне за тях. Иона беше наказан за непослушанието си. Историята би могла да свърши тук. Тогава поуката ще бъде: „Не бъди непокорен на Бог“. Помни какво се случва с Иона, който не се покори на Божията ръка и как Бог го настигна, докато бягаше, и той беше хвърлен в морето и така свърши неговият живот. Но историята не свършва тук. Йона 1:17 17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи. Първо тук се казва, че голямата риба, която погълна Иона, не беше случайно преминаваща, но тя беше определена от Бога. Това ни показва Божият суверенитет и властта Му над всичко в този свят и над обстоятелствата в нашия живот. Бог беше този, който надигна вятъра, който причини бурята, която накара моряците да хвърлят Иона в бурното море. Той определи рибата, която погълна Иона. Ние не знаем каква точно беше тази риба, но тя беше голяма. Достатъчно голяма риба с достатъчно голяма уста и достатъчно голямо гърло, за да може да погълне Иона. Според някои историята за Иона в корема на рибата е измислена или символична. Но в Новия Завет ние четем, че самият Господ Исус говореше за тази история като за нещо, което се е случило в действителност. Матей 12:38-41 38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха: Учителю, искаме да видим знамение от Теб.39 А Той им отговори: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.40 Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона. Обстановката на Псалма, който е записан в тази втора глава на книгата, е вътрешността на рибата. Иона е вътре в рибата и там той се моли и пее псалма на Господ. И казва се: „Тогава Иона се помоли на Господа, своя Бог, из вътрешността на рибата“. Ние трябва да си представим Иона здрав и читав, седящ вътре в стомаха на рибата и отправящ молитви и псалми към Господа. Неговият глас резонира в корема на рибата; вътре не знам дали е имало ехо или нямало, навярно не е имало, но той вика към Бога и накрая тя го повръща на сушата. И той излиза от корема и стъпва на плажа. Но интересно е, че в трюма на кораба, в предната глава, Иона спеше, а в корема на рибата той се молеше. Като жанр или вид литература този псалом не е плач или оплакване, а по-скоро благодарност за отговорената молитва и Божията свръхестествена намеса. Стих втори е уводно обобщение на целия псалом, казва се: „В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; из вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми“. Слава на Бога! Вижте, този псалом е насърчение за хора, които са в криза, хора, които са в скръб. Скръб толкова тежка, че те се чувстват като че ли са във вътрешността на преизподнята или в центъра на ада. По-долу се говори за дъното на планините в стих 6 и вътрешността на преизподнята в стих 2. Тези фрази означават „мястото в подземния свят, където се намират душите на мъртвите“. Думата „преизподня“ във 2 стих на еврейски е Шеол. Шеол е еврейската дума за ад, мястото на мъртвите. Така че, когато Иона казва: „В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша из вътрешността на преизподнята“, той казва: „Аз бях в ада“. Не физически в ада, защото той все още беше жив, но преобразно в такова състояние, което беше като в ада. И когато той казва: „Бях в това състояние, на това място, аз извиках и Ти, Господи, Боже мой, чу гласа ми“. Слава на Бога! Стихове 3, 5 и до средата на 6 са описания на бедата, в която е изпаднал Иона. Той казва: „Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето и потоци ме обиколиха. Всички Твои вълни и големи води преминаха над мене. Водите ме окръжиха дори до душа. Бездната ме обгърна. Морският бурен се обви около главата ми. Слязох до дъното на планините. Земните лостове ме затвориха завинаги“. Въпреки че моряците бяха тези, които хвърлиха Иона в морето, Иона знаеше, че не моряците, а Господ го направи това. Затова той казва: „Ти ме хвърли в дълбочините“. В тези последни думи, където се казва: „Всички Твои вълни и големи води преминаха над мене“, знаете ли къде другаде се споменават те? В Псалом 42, стих 7, там Давид казва тези думи: „Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади. Всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене“. В този псалом Давид говореше символично, но със Иона всичко това се случи буквално. Той беше хвърлен от Бога в дълбочините, в сърцето на морето, сред морските течения и всички Божии вълни и големи води преминаха над него. Наскоро гледахме и по „Нешънъл Джиографик“, където имаше едно предаване за водните течения. Как те се движат, има водни течения, които обикалят цялата земя и непрекъснато са в някаква циркулация. И стигат до Нос Добра Надежда и разни други такива. И много интересно как те се движат из целия океан, отиват до Северно море и се казва някъде там, като над Гренландия или някъде Исландия, някъде когато се връщат и точно там има някакъв подводен водопад. Изведнъж, както е плитко морето, става дълбоко и дават водата. Под водата просто подводното течение се спуска надолу, защото изведнъж става много дълбоко. Има някакъв подводен водопад. Но тогава, когато се говори за „всички Твои развълнувани води“, се казва за водните потоци. А всъщност тези потоци, за които се говори, са водните течения. Казва се: „Потоци ме обиколиха“. Иона беше в центъра на морето. И той беше в корема на рибата. И той беше потопен. Вследствие на неговото непокорство на Божиите инструкции от първа глава, той тръгна да бяга от Бога. Но в резултат на това бягане, виждаме как той слизаше все по-надолу и по-надолу. Той вървеше в посока надолу. Първо се казва, че той слезе в Йопия, в стих 3 на първа глава. След като се качи на кораба, той слезе на дъното на кораба и там, изтощен от вътрешна борба, спеше дълбоко. След като моряците го хвърлиха зад борда, той слезе от борда на кораба в морето. И след това той казва, че е слязъл до дъното на планините. И в това възможно най-низко състояние, дъното на планините, той казва: „Земните лостове ме затвориха завинаги“. Пророчество ли е това за живота? На мен не ми звучи като пророчество за живота. След това какво казва? „Водите ме окръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми. Слязох до дъното на планините. Земните лостове ме затвориха завинаги“. Иона се чувстваше заключен в преизподнята, в Шеол, в ада, в мястото на мъртвите, от което нямаше изход, защото неговите врати са залостени с тежки железни лостове, които са неразбиваеми. Йона беше отчаян, той беше в корема на една риба, все още мърдаше, беше жив, обаче имаш ли шанс да живееш като си в корема на тая риба? Много бързо имаш шанс ти да се задушиш. Но той беше отчаян до смърт. Може би днес и ти се чувстваш така. Може би не си в корема на рибата, но си в някаква ситуация, в която се чувстваш безпомощен, чувстваш се изтощен. Може би причината за това си самият ти, непокорството ти, грехът ти, са започнали да те завличат все по-надолу и по-надолу. Преживял си корабокрушение и сега се чувстваш като че ли си в ада, безпомощен и в пълна безисходица, отхвърлен от Божието присъствие и поради греха си дори не смееш да се обърнеш към Бога. Може би ти си сам причината за състоянието, в което се намираш и нямаш нужда някой да ти го напомня. Бог обаче има добра вест за теб. Независимо колко си затънал, независимо колко надълбоко си слязал, за теб все още има спасение. Бог е в контрол и Той може да те измъкне дори и от дъното на ада. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА В БЕЗНАДЕЖДНА СИТУАЦИЯ Слава на Бога! Условието е единствено да обърнеш погледа си към Него и да издигнеш гласа си в молитва към Него. Свидетелството на този псалом е, че единственото нещо, което може да ти помогне в безнадежна ситуация, е молитвата. Когато Йона беше в това състояние, той извика към Бога от вътрешностите на рибата, от вътрешността на преизподнята и гласът му, молитвата му беше чута от Бога. Слава на Бога! Вижте, той не се молеше така, че да го чуят хората от църквата, защото нямаше кой да го чуе, това беше във вътрешността на рибата. Нямаше никой, който да го чуе. Над него имаше тонове вода и той беше абсолютно сам, без да знае какво ще го очаква, но той се помоли. И Господ, Който е на небето и на небесата, Господ, Който е създал всичко и небето и земята, вселената с всички тези звезди, които Той държи в ръката Си, Той чу тази молитва на този непокорен пророк. Слава на Бога! Той ще чуе и твоята молитва. В описанието на тежестта на бедата на Йона и неговото потъване към центъра на ада, има един интересен момент, който като снимка е запечатан в стих четвърти. Докато лети надолу, Йона отправя погледа си към Бога. Той взема решение, макар и да е виновен пред Бога, той не закоравява сърцето си, но решава отново да се обърне към Бога. В стих четвърти се казва, докато той пътува надолу: „И аз рекох, отхвърлен съм от пред очите Ти, но пак ще погледна наново към святия Твой храм“. Слава на Бога! Макар че той беше отхвърлен, той знаеше, че е виновен и той знаеше, че е отхвърлен, но каза: „Може съм отхвърлен, но пак ще погледна наново към святия Твой храм“. Слава на Бога! Молитвата започва по този начин, с насочване на фокуса ни, това накъде гледаме – към Бога, към Неговия храм, към святото Му обиталище. Точно както блудният син, когато беше в далечната страна, се казва, че той дойде на себе си и се спомни бащиния си дом. Така и Йона се спомни за святия Божий храм, докато беше,...