СПОМАГАТЕЛНИ СЛУЖЕНИЯ

Слава на Бога! През изминалите седмици нашият поглед беше на нашия Господ. Ние говорихме за Неговото триумфално влизане в Ерусалим. Ние говорихме за Неговите страдания. Говорихме за Неговото възкресение, слава на Господа. Христос възкръсна! Алелуя! Наистина Бог е чудесен и Бог е славен. Но тази сутрин бих желал ние да обърнем нашия поглед към църквата, към Христовото тяло, което Господ изпълва, на което Той е глава и което Бог желае да бъде здраво, силно и да расте за Негова слава. И бих желал също да кажем нашата мисия, аз ще казвам и вие повтаряйте след мене. Готови ли сте? Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях и ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Слава на Бога! Това, което ще споделим тази сутрин е свързано с изпълнението на нашата мисия и то е, че след като ние доведем хората при Бога и им благовестваме, след като те бъдат утвърдени във вярата, те трябва да бъдат екипирани за служение, защото Бог желае всеки един вярващ, който е част от Неговото тяло, той да има някакво служение. СПОМАГАТЕЛНИ СЛУЖЕНИЯ Римляни 16:1-2 1 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,2 да я приемете в Господа, както подобава на светиите, и да ѝ помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене. Римляни 16:6 6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас. Виждаме тези сестри, които са били през Първи век в Рим. Едната се казва Фива, другата се казва Мария и се казва, че те са се трудили, че те са служили и изрично се казва за Фива, че тя е помагала. Помагала дори на апостол Павел и затова той препоръчва и казва църквата в Рим да помогне на Фива, която всъщност тя е била от църквата в Кенхрея, а не в Рим. Но тези сестри са имали такива служения на помагане. И ние виждаме също в 1 Кор. 12 глава 28 стих, там се споменава също такава дарба, която Бог е поставил в тялото и там се споменава такива дарби на помагане. Дарби на помагане Нека всички да кажем - ДАРБИ НА ПОМАГАНЕ! АЛЕЛУЯ! И първото нещо, което ще разгледаме е нуждата от тези дарби на помагане. Виждаме в Божието Слово, че има такива спомагателни служения, има такива дарби на помагане, но на първо място мисля, че е важно ние да осъзнаем нуждата от спомагателни служения. И ние виждаме тази нужда от спомагателни служения още в Стария Завет. Един от най-силните примери в тази насока и най-красноречивите илюстрации е историята за битката с Амалик, за която четем в Изход 17 глава от 8 до 16 стих и там също е едно от имената на Бога, едно от Неговите изкупителни имена, което е Йехова Ниси. Изход 17:8-16 8 По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рафидим.9 А Моисей каза на Исус Навин: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.10 И Исус направи, според както му каза Моисей, и се би с Амалик; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спускаше ръката си, Амалик надвиваше.12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.13 Така Исус порази Амалик и народа му с острието на меча.14 Тогава Господ каза на Моисей: Запиши в книгата за спомен и предай на Исус това, че ще излича съвсем спомена за Амалик под небето.15 И Моисей издигна там жертвеник, който нарече Йехова Нисий,16 като каза: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение. Виждаме тук тази картина, че Моисей беше водачът. Той беше като един съвременен пастир. Той имаше също виждането за победата, виждането за начина, по който тя да бъде постигната и това беше един божествен начин. Но самият Моисей не отиде да воюва. Той предостави това на Исус Навин. Исус Навин беше послушен на Моисей и той направи както му каза Моисей. Затова е много важно в църквата да има водачи. Много е важно в църквата да има покорни последователи на Господа. И много е важно ние да се подчиняваме на по-високата власт, която е от Господа. И защото това е начинът, по който ние можем да имаме победа. Ние виждаме също, че когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше. И когато спускаше ръката си, Амалик надвиваше. Но той имаше в ръката си Божия жезъл. И ако трябва да прехвърлим това в днешно време, бихме могли да кажем, че Божият жезъл е подобен на Божието Слово, което пастирът проповядва. Защото Божието Слово е което ни дава победата. И когато пастирът проповядва Божието Слово и то е изобличително, то е свежо, то е силно, тогава хората се обръщат към Бога, покайват се и имат победа в живота си. Когато пастирът се умори и нивото на неговото служение намалее, тогава християните започват да губят и започват да падат. И тук виждаме, всъщност, нуждата от спомагателните служения, защото в целия разказ имаме няколко герои. Имаме Моисей, имаме Исус Навин и имаме също Аарон и Ор. И именно в тяхно лице ние виждаме спомагателните служения. Вижте, те първо взеха един камък и подложиха на Моисей да седне. И това беше тяхната инициатива. Те не чакаха Моисей да започне да им се оплаква, но те видяха, че той се изморява и взеха един камък и го подложиха, така че на него да му бъде удобно. И те започнаха да издигат неговите ръце. И когато те издигаха ръцете му, тогава Божият народ имаше победа и тогава Исус Навин побеждаваше амаличаните. Слава на Господа! Така че тук виждаме нуждата от това да има в църквата хора, които да се грижат за пастира, за да може неговото ниво на служение да бъде винаги високо. За тях това беше свързано с неудобство. И те можеха да кажат: „Но сега това е много така нередно. Пастирът седи, пък ние стоим прави.“ Защото Моисей беше седнал, а те стояха прави до него. И той седи, пък ние трябва да му издигаме ръцете, а накрая пак ще кажат, че той е водил битката и той е спечелил победата. Но всъщност ние не трябва да се сравняваме един друг. Защото в България ние имаме този проблем, който се нарича индивидуализъм. Ние сме такива индивидуалисти, че не желаем да се грижим за другите, не желаем да подкрепим другите, защото мислим, че ние трябва да гледаме само себе си. И затова в нашите църкви почти няма доброволци. Много е трудно, ако трябва нещо да се направи доброволно, понеже сме били под турско робство, били сме под ангария, били сме под ленински съботници и ако трябва нещо да правим, ние не искаме да правим доброволно, ако не се плати. Тогава ще го направим, но ако не се плати доброволно, не искаме нещо да правим. Но това не трябва да бъде така в Божието царство, не трябва да бъде така в църквата, защото ние служим не на човеците, но ние служим на Бога и когато ние помагаме на другите, ние помагаме не на човека, но ние помагаме за общата кауза. Така че виждаме Арон и Ор подкрепиха ръцете на Моисей от двете му страни и тук виждаме една истина, че пастирът се нуждае от спомагателни служения във всяка страна на неговата дейност. Имаме нужда от спомагателни служения, които да се занимават с администрацията на църквата, имаме нужда от спомагателни служения, които да се занимават за поддръжката на сградата, имаме нужда от спомагателни служения за молитва, спомагателни служения за посещения, спомагателни служения за хвалението и за много други служения, които има в църквата. Затова ние трябва да осъзнаем тази нужда от спомагателни служения. Така че какво би станало, ако Арон и Ор, вместо да подкрепят ръцете на Моисей, бяха започнали да вдигат своите ръце? Щеше ли нещо да се случи? Нямаха жезъл, той държеше жезъла. Да, в него беше силата към Господа. И ако те обаче бяха вдигнали техните ръце, не щеше ли да има победа? Не, те трябваше да помагат на Моисей, защото Бог беше дал на него жезъла, него Бог беше избрал, него Бог беше поставил и той трябваше да бъде този, който да издига ръката си и да издига Божия народ в ходатайство пред Господа. Това е същото, трябва да знаете и с днешно време със служението в църквата. Без помагателни служения пастирът се обезсилва и неговото служение овяхва, защото дори Моисей, въпреки че беше велик Божий човек, той беше от плът и въпреки че беше толкова мощен, и той се измори и не можеше да държи. Не можеше да държи жезъла издигнат и трябваше някой да му помага. Същото нещо е и днешно време в църквата. Пастирите са човеци, много пастири се оплакват от това, че има едно прегаряне в служението. Тоест това е като една батерия, когато непрекъснато тя дава ток, дава ток, дава ток, ама батерията в един момент се изтощава. И има нужда от някой да вкара, да зареди тая батерия. Така и пастирите, и аз казвам, че същото е със мен и аз също се изморявам, аз също се изтощавам, имам нужда от хора, които да ме подкрепят във всяко едно отношение. Така че Арон и Ор бяха важни, но все пак тези бяха спомагателни служения. И тук бих желал просто да разберем това, че спомагателните служения не са по-малко важни от тези служения, които са петкратното служение или тези служения, които са видими в църквата. Защото идеята за това някой да бъде помощник, ние виждаме във Библията, че е нещо много по-силно от това, което ние си мислим по естествен начин. Защото по естествен начин ние искаме ние да вършим работата, някой да ни помага и си мислим, че когато ние вършим работата и някой ни помага, ние сме повече от този, който ни помага. Но всъщност не е така, както се казва в Библията, че Бог създаде жената да бъде помощник на човека. Но всъщност помощник не е някой, който е по-малък от този, на който той помага. Защото на много места ние виждаме, че всъщност Бог е наш помощник. И Той е наш помощник, защото Той е повече от нас. На нас не ни достигат силата, не ни достигат способностите и без помощник ние се проваляме. Затова Бог ни дава някой, който е по-силен от нас....