СТАРТИРАНЕ НА УЧЕНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ

Нека да кажем отново нашия ученически девиз. Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Слава на Бога! Тази сутрин ние ще говорим за нашето, основано на Великото поръчение, видение за стартиране на ученическо движение в България и в Европа. И на първо място нашето видение. КАКВО Е ВИДЕНИЕТО НИ, КОЕТО Е ОСНОВАНО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ? Ние сме се посветили да обучим ученици на Христос, които да изпълнят Великото поръчение в нашето поколение. Какво е Великото поръчение? Великото поръчение е да научим всичките народи. Да научим всичките народи означава да проповядваме Благовестието на всеки език, който съществува на земята. Защото тази дума „народи“ означава етноси, означава племена. И всяко племе има своя култура. И в основата на културата е езикът. Матей 28:19 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, Така че да изпълним Великото поръчение в нашето поколение означава Благовестието да се проповядва на всички езици и това да стане в нашето поколение. Когато ние сме живи. И за да стане това, ние имаме нужда от едно движение. Така че каква е целта? Целта е да стартираме ученическо движение в България. И когато говорим за движение, имаме предвид нещо, което започва спонтанно, не от един водач, който да спуска нещо отгоре, но от църквата – всеки един ученик на Христос осъзнава, че това е заповедта на Христос да правим ученици и започва да се моли и да споделя Благовестието с един ученик, с още един ученик, с още един ученик и неговите ученици имат ученици и по този начин се получава едно движение. Една верична реакция, защото само по този начин това видение, тази цел би могла да бъде осъществена. Така че ние искаме, и това е нашата цел, да стартираме ученическо движение в България. Ние виждаме, че има този принцип – първо умножаване на учениците, а после основаване на нови църкви, не обратно. Защото има ученици, тези ученици ще правят други ученици и тези ученици всъщност ще се съберат и ще съставят църквата. И тогава църквата ще расте и ще се възпроизвежда в нови църкви. Така ще имаме едно истинско движение за умножаване на църкви. И за да можем да осъществим нашата цел, ние сме формулирали нашата мисия или нашия ученически девиз. И в него ние казваме, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, да полагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. И нека да разгледаме по-подробно тази мисия. В първата част ние говорим за това как да водим и да работим с хората при Бога и как да работим с тях. И във втората част се говори за това как ние полагаме себе си в тях и как го правим, като целта е възпроизводство в множество поколения последователи на Христос. Тоест, както някой брат от нашата църква е довел друг човек при Исус, той става негово духовно дете. Той трябва да работи с това духовно дете, за да може това духовно дете да порасне, да разбере, да разбира. И то да отиде и да доведе друг при Христос, така че да имаме не само първо поколение, но да имаме второ поколение и трето поколение на духовни бебета. Тази първа част на нашата мисия, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение. Какво означава това? Това означава първо благовестие, да водим хората при Бога, да им благовестваме, да им кажем за Исус. Но след това, да ги утвърдим във вярата и да ги екипираме за служение, ние искаме да вземем новоповярвалите и да ги изградим до ниво, в което те затвърдят християнските си убеждения до степен, от която няма връщане назад. Защото това е, за съжаление, един от най-големите проблеми на евангелските църкви. Ако всички хора, които са дошли в евангелска църква и са влезли в евангелска църква, ако всички хора, които са излезли напред, както ние имаме този обичай да каним хората напред, за да може те да изповядат публично вярата си в Исус Христос, ако всички тези, които са били доведени при Христос, са останали в църквата, днес щеше да бъдем много, много, много, много хора. Но, за съжаление, най-големият проблем на евангелските църкви е, че ние не можем да задържим хората. Ние нямаме тази бащинска грижа, тази майчина грижа, за да им помогнем те да затвърдят християнските си убеждения до степен, от която няма връщане назад. Защото Исус казва тази притча за сеяча, който сее семето и казва, има различни почви. Някъде, като дойде гонение, това гонение кара хората да се върнат назад. Друг път, това са грижите на живота. Тръните, които покълват и хората казват: „Ами нямам време вече за църква“. Марко 4:1-20 1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?14 Сеячът сее Словото.15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно. Трети, не са приели Словото достатъчно надълбоко. Така че има различни причини, поради които хората, които идват при Бога и чуват Благовестието, не остават в църквата. И затова нашето желание е ние да помогнем на хората, не само да ги доведем при Бога, но след като сме ги довели при Бога, да ги утвърдим във вярата и да ги екипираме за служение. Да ги подготвим те да служат на Бога според дарбите, които Бог им е дал. Така че да няма опасност те да отпаднат от вярата. И ви насърчавам, когато довеждате някой при Бога, не си мислете, че той вече е зрял християнин. Той си е още много в началото. И ние трябва да имаме благодат към него, трябва да имаме, както едно бебенце, то е още малко. И с мляко се храни и с памперси. Не можем да му кажем: „Защо ти не ходиш до тоалетната вънка?“ и да почнем да го бием. Още е малко, трябва му време да порасне. По същия начин и с новите хора. Освен това, ние искаме да им помогнем те да установят какви са техните дадени от Бога дарби. Защото Бог е дал на всеки един човек в църквата дарба, с която да послужи. И да ги насърчим да служат в църквата, тяхната местна църква, с дарбата, която Бог им е дал. Един има дарбата да пее, един има дарбата да се моли. Разбира се, всички се молим, всички пеем, но някой има повече дарба в това отношение. Да ходатайствам с другите, или пък някой има дарбата да помага, да се грижи за болните. Или да се моли за изцеление, или да благовества за чудеса и да вижда да се случват в служението му. Ние трябва да помогнем на хората да открият техните дарби и да ги насърчим да служат според тях в местната църква. И ние казваме, че ние го правим това – да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях. Какво разбираме под това „влагаме себе си“? Под това ние разбираме „духовно бащинство“ или „духовно майчинство“. 1 Коринтяни 4:14-16 14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда.15 Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието.16 Затова ви се моля, бъдете мои подражатели. Вижте какво казва той: „Не пиша това да ви посрамя, но да ви увещая като любезни мои чада“. Апостол Павел нарича в Коринската църква и вярващите там „любезни мои чада“. Той ги нарича „деца“. Защото ако да имате десетки хиляди наставници в Христа... Каква е разликата между наставник и родител? Наставникът се грижи за детето, но той не е негов родител. Родителят е този, който е негов баща или майка. И апостол Павел казва: „Защото ако да имате десетки хиляди наставници в Христа, но много бащи нямате, понеже аз ви родих в Христа чрез Благовестието“. „За това ви се моля, бъдете подражатели на мен.“ Това имаме предвид, когато казваме да вложим себе си в хората, на които благовестваме. Ние да ги познаваме, ние да станем техни приятели, ние да можем да си говорим с тях искрено, откровено. Ние да им дадем, да отворим думата за тях, те да могат да дойдат в нашия дом. Те да могат да споделят това, което ние имаме. Да им покажем любовта си на дело. Както апостол Павел, който стана духовен баща на коринската църква, отиде там,...