СТАВАТ ТАКИВА НЕЩА?!

2 Царе 11:1-27 Докато се подготвях за тази проповед, намерих едни интересни постинги в интернет. Знаете, интернет — това е световната мрежа за комуникация, и там има най-различни сайтове, в които различни хора пишат различни неща. Има и сайтове за споделяне на проблеми, за съвети. Има един сайт, който се казва „отеха“ — тоест ако някой има проблем, може да потърси отеха, помощ. И в този сайт една трийсет и четири годишна жена, Кети от Варна, прави следното признание. „Гузна съм заради лятна забежка“ — така е озаглавен постът. И тя пише: „Да си призная ли — имам добро семейство, но все пак се случи да кръшна встрани. Беше през миналото лято, но още не ми дава мира, тежи ми на съвестта и не зная какво да правя. Няма да навлизам в подробности, обстоятелствата не са важни. Легнах с един мъж, без чувства, ей така, за приятно изкарване. Беше само веднъж, случаен флирт, макар че стигнахме по-далеч. Оттогава нито сме се виждали, нито сме се чували.“ „Сега обаче това ми тежи на съвестта. Мъча се по някакъв начин. Чудя се да призная ли на мъжа си. Ами ако не ми прости и разруша семейството си? Тогава пък аз няма да си простя. Оттогава не съм го правила; всъщност винаги съм му била вярна, както и той на мене, предполагам. Как да постъпя?“ Това пита това момиче. Един от участниците във форума, с псевдоним — никнейм, прякора, който участниците си пишат в интернет, за да се представят — дава следния отговор. Той казва следното: „Не му признавай. Едва ли би искал да знае. Предполагам, че и ти не би искала да знаеш, ако той направи нещо такова. Случват се такива неща. Не си първата, не си последната. Безгрешни хора няма. Не се обвинявай. Забрави за това и си продължи живота със съпруга си, когото обичаш.“ Забележете думите на Кети: „Случи се да кръшна встрани.“ Просто — „случи се“. Тя нарича флирта си „случаен“. Но може ли един флирт да бъде случаен? Забелязвате ли какво прави съветникът с този неин постинг? Той оневинява Кети и я насърчава да продължи живота си, все едно нищо не е станало. Забележете думите му: „Случват се такива неща.“ В края на Втора книга на царете, единадесета глава, Давид получава доклад от Йоав относно смъртта на Урия. Какво отговаря Давид на тази скръбна вест? 2 Царе 11 1 След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.2 Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.3 И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.4 Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.5 А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.6 Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.7 И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.10 И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?11 Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. Господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя.12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.13 Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.14 Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия.15 А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.16 И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.17 И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.18 Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.19 Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,20 ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?21 Кой порази Авимелех, син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия.22 И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.23 Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.24 Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.25 Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.26 А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.27 И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа. Казва се така: „Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного, някога другиго. Засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.“ С други думи, Давид каза на вестоносеца: не се безпокой, стават такива неща. Отговорът на Давид дава тотално опрощение на всички виновни за всяка тяхна вина. Как обаче стават такива неща? Нека проследим началото на историята на Давид и да видим как се стигна до смъртта на Урия. Дали Урия беше убит случайно? Дали случайно го прониза вражеската стрела? Дали случайно се случва някой да кръшне? Дали случайно се случва някой да открадне? Дали случайно се случва някой да излъже? Дали случайно се случва да съгрешаваме? Случват ли се просто такива неща? Как започна всичко това? Във Втора книга на царете, единадесета глава, първи стих, четем: „След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав и слугите си с него, и целия Израил; и те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.“ 2 Царе 11:1 1 След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим. Дотук всичко беше нормално. Пролетта дойде, армията на Израил отиде да завладява нови територии. Единствената разлика беше, че този път Давид не отиде с войската, а остана в Ерусалим. Той реши да си почине. Как протече тази негова почивка? Втори стих: „И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената беше много красива наглед.“ Давид видя една жена, която се къпеше. 2 Царе 11:2 2 Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива. Това може би беше случайно — стават такива неща. Ти се разхождаш и изведнъж виждаш гола жена. Може да бъде билборд, може да бъде списание, може да бъде интернет страница, може да бъде на плажа. Дотук е добре. Но това, което последва след този поглед, не стана случайно. Защото разказът подчертава съзнателните действия на Давид. Това, което подчертава отговорността на Давид, е повторението на фразата „Давид прати“. След като видя, Давид не спря, но разпита за Витсавее. Иска да установи със сигурност коя е тя. След това Давид изпраща човеци да я вземат. Спи с нея. Всичко това прави Давид. Единственото нещо, което прави Витсавее в разказа, е, че на сутринта се прибира вкъщи. Може и Витсавее да е имала някаква вина, но в случая разказът обръща вниманието ни към отговорността на Давид. Вижте в трети и четвърти стих: „И Давид прати да разпитат за жената. И рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хетееца Урия?“ 2 Царе 11:3-4 3 И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.4 Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си. „И Давид прати човеци да я вземат; и когато дойде при него, лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.“ Вижте, събитията се случват, понеже Давид е в контрол и осъществява желанията си. Следователно нещата не се случват просто така, но са следствие на съзнателни избори и планове. Давид планира да бъде с Витсавее и осъществи плана си. Дали Давид не знаеше десетте Божии заповеди? Съмнявам се. Не знаеше ли той десетата заповед — „не пожелавай жената на ближния си“? Не знаеше ли седмата заповед — „не прелюбодействай“? Знаеше ги. Той беше мъж според Божието сърце, знаеше Божието слово. Но въпреки това реши да пожелава и да прелюбодейства. Разбира се, когато извършваме някой грях, ние сме склонни да обвиняваме другите за това, че сме сгрешили. На Адам му беше виновна Ева. На Ева ѝ беше виновна змията. За всекиго все някой друг е виновен. Може би на Давид му беше виновна Витсавее. Но фактът, че тук разказвачът не се занимава с вината на Витсавее, показва, че ние не трябва да търсим вината в другите, а преди всичко в себе си,...