СВЕТОВНОТО ХРИСТИЯНСКО ДВИЖЕНИЕ

Това, за което ще говорим днес, е световното християнско движение, нашето историческо движение. Това поучение е продължение на предните две, които имахме, и те бяха свързани с това, че Бог е на мисия. Това виждаме в цялата Библия, че от първа и втора глава Бог представя Неговия план, до 21-22 глава на Откровение, където Той изпълнява Неговия план. От 3-та глава на Битие до 19-та глава на Откровение Бог е на мисия, чрез която изпълнява Неговия спасителен план. Също видяхме в предното поучение, че Бог иска всички вярващи да бъдат свещеници. Това е истината за свещенството на всички вярващи. И свещенството на всички вярващи се изразява в това, че Бог изля Духа Си върху всички. Преди Петдесетница Бог изливаше Духа Си само върху избрани свещеници и пророци. Имаше едно избирателно изливане на Святия Дух. Но след Петдесетница Бог започна да излива Духа Си безразборно. Казва се, че изля Духа Си върху всяка плът. Няма значение какъв си, Бог излива Духа Си върху теб. И това е една радикална промяна в служението. Защото до преди това служители на Бога са били само тези, които са имали Духа, но сега цялата църква са свещеници. И това, че сме свещеници, означава също, че сме служители. Бог не ни дава Духа просто за да се уверим, че имаме Духа, но Той ни дава Духа, за да Му служим. Така че тези две неща – Бог на мисия и Неговият народ, който сега, имайки Неговия Дух, променя всичко – това прави християнството да бъде едно движение. Едно световно християнско движение. ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ КАТО МОДЕЛ ЗА ДВИЖЕНИЕ Днес ще разгледаме накратко нашата история като движение и защо това е важно за нас. Книгата Деяния на апостолите, която разказва за това какво правеха апостолите и ранните християни след като Христос се възнесе, описва световното християнство като движение. Деяния на апостолите съдържа един модел на християнско движение и живот в мисия с Бога, който е приложим и за нас днес. Евангелист Лука не пише тази книга просто като едни мемоари, но той я пише като един модел, като едно вдъхновение за Църквата да живее по същия начин. Вижте в резултат на това движение какво се случва. Това е една карта на ранните християнски общини през Първи век. В резултат на това, че ранните християни са осъзнавали мисията си, осъзнавали са служението си, виждали са се като свещеници, изпълнени със Святия Дух, те не са чакали някой да им каже да свидетелстват на другите. Всеки един, в резултат на това, още през Първи век, разпространява християнството във всички страни около Средиземно море. Това започва с Израел, след това Сирия, Антиохия, Ливан, Кипър, Турция, Гърция, България, Албания, Италия, Либия, Египет. Навсякъде църквата се разраства. Още през Първи век в Бургаско е имало християнска община. Ако не вярвате, отидете в Дебелт. Там е имало християни през Първи век, защото нашите братя и сестри тогава не са се спирали пред нищо. Понеже християнството е било движение, то се е разраствало. И в Трети век вече цялата тогавашна Римска империя е била завладяна от църкви. Толкова удивително е растяла църквата, и то по време на 10 големи преследвания. Християните са били в гонение, но гонението не е можело да ги спре. Те са били изкарвани на арената, изяждани от животни, разпъвани на кръстове, но не са спирали, защото са имали вяра, били са изпълнени със Святия Дух и всички са разгласявали Спасителя. Това е била тяхната изповед: „Исус Христос е Господ“. Деяния на апостолите 19:9-10 9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. Деяния на апостолите подчертава мисионерския светоглед на ранната църква. Например в 19 глава, 9 и 10 стих се говори за апостол Павел и за това как благовестието се е разпространило в Азия – римската провинция, която включва голяма част от днешна Азиатска Турция. Павел се оттегли от тях и отдели учениците, като разискваше всеки ден в училището на Тиран. Това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господното учение. Това е невероятен стих. Не се казва, че Павел отиде по цяла Азия. Той се установи в това училище в Ефес. Обаче как става така, че всички чуха Господното учение? Защото тези, които ходеха в това училище на апостол Павел, бяха изпълнени със Святия Дух и те говореха на други, и те говореха на други, и стана едно движение. Без движение на Святия Дух, без движение на християнството, не би могло цяла Азия да чуе Господното учение. Друг пример е църквата в Солун. Апостол Павел пише в Първо Солунци: „Защото не само се прогласи Господното Слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея.“ От Солун тези вярващи веднага започнаха да разгласят Божието Слово и да казват: „Божието Царство наближи, Исус Христос е Господ, повярвайте, за да се спасите.“ Те не чакаха Павел да дойде да проповядва, а сами започнаха да говорят. И от Солун се разчу в Македония и Ахая – две големи провинции, обхващащи съвременна Северна и Южна Гърция и част от България. Заради това, че християнството беше движение. 1 Солунци 1:8 8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. Колосяни 1:6 6 което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат, Дори към Колосяните апостол Павел казва: „Истинското Слово на Благовестието, което дойде до вас, както то принася плод и расте в целия свят.“ Значи не само в Азия, не само в Македония, не само в Ахая, но в целия свят. И това е още в Първи век, 30-50 години след Христос. Защото ранните християни бяха част от движение. Нека кажем „движение“. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоята Църква, която си призовал да бъде движение на Твоята любов и сила. Молим Те, изпълни ни отново със Святия Дух, за да не бъдем пасивни, а да бъдем смели свидетели, които разгласяват Твоето име навсякъде, където ни поставиш. Нека Твоето Слово расте и принася плод чрез нас, както в ранната църква. В името на Исус Христос, Амин. Това е Деяния на апостолите. В първа и втора глава виждаме служението на всички апостоли. След това в трета глава виждаме служението вече на Петър и Йоан, като че ли Лука избирателно се фокусира върху отделни водачи на това движение. След това в девета глава Йоан повече не се споменава, започва да се говори само за Петър, защото Петър започва да разнася Благовестието на езичниците. След това в тринадесета глава вече не се споменава и Петър, защото се говори само за Павел, защото Павел имаше видение да проповядва Христос на местата, където Той не беше познат. И така християнството се разрастваше и разрастваше, започвайки в Йерусалим, и до Рим, и не само до Рим, но до цялата Римска империя. С други думи, Лука разбираше значението на християнството като движение. Той беше езичник и за него беше важно това разрастване не само между юдеите, но в глобален план за всички хора. И затова той се концентрира върху тези, които бяха начало на това движение. Така че в резултат на това, че в началото християнството беше движение, църквата се разрастваше. Но след всички тия поколения дойде император Константин. И той помогна за това църквата да спре репресията. И това промени статуса на църквата, но започна също един упадък. Има много причини за упадъка на църквата, но една от причините е именно това, че след 300-та година, около 313-314 г., преследването престана. И църквата стана част от Римската империя, и империята стана част от църквата. Имаше едно съвместяване на църквата и държавата. И до такава степен, че вие знаете дори днес, че Ватикана е държава в държавата. Но църквата се превръща в една институция, в една държава. И това довежда до няколко неща. Едното се казва номинализъм. Номинализъм е, когато ти на име си вярващ, но всъщност не си. На име си жив, но си мъртъв. И този номинализъм го има и днес в църквите. И този номинализъм се разпростираше и в църквата, защото членството в църквата ставаше чрез указ на правителството. Правителството казва: „Отсега ние сме вярващи, целият народ“. Никой не те пита, ти вече си обявен за християнин. Чрез указ на правителството ставаш член. Няма покаяние, няма вяра, само указ на правителството. И в резултат на това хората не бяха истински християни. Напротив, разпространяваше се това, което се нарича синкретизъм – смесица на старите езически религии с християнството и нещата станаха един голям батак. И в резултат на този номинализъм, църквата, бидейки част от държавата, това означаваше вече пари, позиции, власт. И хората искаха да стават служители в църквата не защото вярваха в Господа, а защото искаха властта. И възникна това разграничение: едните бяха свещеници, избрани от Бога, а другите бяха миряни, обикновени хора, простолюдието. И професионалните свещеници само трябваше да извършват делото на служението, което се състоеше предимно в администрация, и тогава обикновените хора постепенно ставаха все по-неактивни. И казаха: „Ако вие сте свещеници, окей“. И църквата, в резултат на това смесване на църквата с държавата, се превърна по-скоро в организация, отколкото в жив организъм. Защото водачите казаха: „Те всички са вярващи, всички са християни, нашата държава е християнска“. И те взеха властта, но обаче дали отделните хора познават Бога, нямаше грижа. И всичко това, разбира се, доведе до упадък в ревността на църквата за мисиите. Кой мислеше тогава в тези тъмни векове за мисиите? Много малко хора. Разбира се, пак имаше изключения, защото Бог никога не е преставал да работи, имаше отделни случаи, в които Бог продължаваше да върши чудеса. Имаше хора, които живееха за Бога видимо. И дори в България имаше такива хора....