СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ОТЕЦ ЗА СИНА

Йоан 5:31-47 От тази глава, която прочетахме преди молитвата, Иоанна пета глава, четем за изцелението на този куц или хром, или болен човек, който беше боледувал цели 38 години. И той не можеше да се движи поради тази своя болест. Та каза: „Няма кой да ме спусне, когато водата се раздвижва“. Исус обаче го изцели с една дума. Каза му: „Искаш ли да оздравееш? Стани, дигни постелката си и ходи“. И той стана и ходеше. Йоан 5 1 След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим.2 А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен.5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш?7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен.8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.9 И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи!12 Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота.17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя.18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.19 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът.20 Защото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие.21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.22 Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички,23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.25 Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.26 Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.28 Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.32 Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината.34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.35 Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.36 Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил.37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил.39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен,40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.41 От човеци слава не приемам;42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.43 Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог.45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате.46 Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа.47 Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи? Това велико чудо обаче, вместо да зарадва юдеите, то ги ядоса. Защо ги ядоса? Защото, забележете, Исус не го изцелил човека в друг ден, а го изцелил точно в събота. И те погледнаха този въпрос. Защо Исус Христос е изцелил човека в събота? Какво им отговори Исус? „Отец ми работи досега и Аз работя“. Това обаче още повече раздразни Христовите противници, понеже въпросът тук вече е опрян до божествеността на Христос. И в стих 18 на тази пета глава на Евангелието според Иоан, евангелистът разкрива какъв е казусът, който озлобяваше юдеите. „Затова юдеите искаха още повече да Го убият“. Те толкова много Го мразеха, че искаха още повече да Го убият. Защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец. И така правеше Себе Си равен на Бога. Но Исус не правеше Себе Си равен на Бога, а Той беше равен на Бога. Защото Той е Бог. Йоан 5:18 18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. И тогава Исус започна да им говори за Своята божественост. И Той им изрече няколко неща, които свидетелстват за това, че Той е Божи Син. Първо, Той им казва: „Отец ми дава да съживяват мъртвите“. Освен това казва Той: „Отец ми дава власт да бъда съдия над всички“. Силата на Христос да възкресява мъртвите и властта Му да съди всички са привилегии на Бог. И всъщност тази сутрин аз бих желал да говорим за това, за божествеността на Господ Исус Христос. И за свидетелството на Отец за божествеността на Сина. Защото Господ Исус не спря дотук да изяви нещата, които Го правят да бъде Човешки Син и Божи Син. Казва като „Божи Син, Аз възкресявам мъртвите“. Те ще чуят гласа и ще оживеят. Но освен това Той казва: „Аз ще ги съдя“. Защото едните ще възкръснат за живот, а онези, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждение. Но Исус не спря дотук, защото Той не желае само да говори за Себе Си, а предпочита да подплати твърдението със свидетелството, което има от самия Бог Отец. Виждате ли, ние вярваме в Троицата, ние не вярваме в различни богове, че има отделно един Бог, който е Исус Христос, отделно друг Бог, който е Бог в небето, отделно трети Бог, който е Святият Дух. Ние не вярваме, че тези три лица са един Бог. Но един Бог в три лица, единосъщен Бог, но триличностен Бог. Т.е. това, че тези три лица са един Бог, не означава, че те са едно и също лице. Не, те са три различни лица, но са един и същ Бог. Ние не можем да си обясним как става това, но това не е човек, това е Бог. А за Бога няма невъзможно нищо. Той може да бъде един Бог в три лица. Така че тук чуваме свидетелството, което самият Бог Отец дава за Своя Син. И това свидетелство е двойно. От една страна, това е свидетелството на чудните дела, които Исус върши в Божието име и с Божията сила. И от друга страна, това е свидетелството на Божието писано Слово. Изпълнението на месианските предсказания на пророците, които се изпълняват в Исус Христос. Именно това са двете неоспорими доказателства, които укрепват вярата ни в божествеността на Исус Христос. Знаменията и свидетелството на Писанието. На първо място самите Христови дела свидетелстват за Неговата божественост. И това свидетелство на делата е обективно и независимо, защото то може да бъде дадено само от самия Бог. Защото единствено Бог върши истински чудеса. И тук в 31 стих до 36 Исус Христос казва: „Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. Друг е, Който свидетелства за Мен и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно“. Йоан 5:31-36 31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.32 Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината.34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.35 Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.36 Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. „Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината. Обаче свидетелството, което Аз имам, не е от човека, но казвам това, за да се спасите вие. Той беше светилникът, който гореше и светеше и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина. Но Аз имам свидетелство по-голямо от Йоановото. Защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил“. На първо място, свидетелството на Христовите дела е легитимно. Защото то не е свидетелството на Христос, казано само на думи от самия Него. И тук виждаме, че Исус Христос се съобразява с един от принципите на юдейското право, според който свидетелството на човек сам за себе си не е приемливо като съдебно доказателство. Затова Той каза: „Ако Аз свидетелствам за Себе Си,...