СВОБОДА ОТ ГРЯХ – 1

СВОБОДА ОТ ГРЯХ Римляни 6:1-23 Исус ни освобождава от Мойсеевия Закон. Но, Той ни освобождава не само от Закона. Той ни освобождава и от греха. И начинът да бъдем освободени от греха е същия по който биваме освободени от Закона - чрез нашето идентифициране с Христос. Да се „идентифицираме" с Христос означава да се „съединим" с Него (ст.5), да се уеднаквим с Него, за „участваме" в Него (ст.3). Защото, в Римляни 6:6 ап. Павел казва: 6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Забележете, тук се казва, че старото ни естество е било „разпнато" заедно с Христос на кръста. И аз ви казах: „Ключът е в нашето идентифициране с Христос". И ние виждаме, че това не е нещо, което го правим ние - по наша инициатива, но Бог е, който ни „взема и ни поставя" в Христос. Защото в 1 Коринтяни 1:30 се казва: „А от Него сте вие в Христос Исус". От Него - Бог е Този, който ни е поставил в Христос. КОЛКО ТЕЖИ ГРЕХА? Нека да започна като споделя с вас един пример, който илюстрира тежестта на греха. Защото за някои от вас това, което говоря може и да не е интересно, ако не съзнава опасността от греха. Ако не ви е интересно да слушате за това как можете да се освободите от греха, значи имате проблем. Това е така, понеже, ако не осъзнавате „тежестта на греха", значи сте духовно мъртви. „Един лекомислен младеж попитал един проповедник: „Ти казваш, че неспасените хора носят товара на греха. Аз не чувствам нищо. Колко тежи греха? Пет килограма (ten pounds)? Четиридесет килограма (eighty pounds)?" Проповедникът отговорил като попитал младия човек: „Ако сложиш една тежест от петстотин килограма върху един труп, той ще почувства ли тежестта на товара?" Младежът отговорил: „Няма да почувства нищо, защото е мъртъв". Проповедникът заключил: „Наистина, този дух, който не чувства товара на греха, или е безразличен за неговото бреме и лекомислен относно неговото присъствие е действително мъртъв.". Младежът бил принуден да замълчи!" Въпросът за греха не е маловажен. Той е свързан със спасението ни и с това къде ще прекараме вечността. Но, слава на Бога, че Христос ни освободи от бремето на греха, от тежестта на греха, от робството на греха, и Той го направи като умря на кръста вместо нас. И ако сме съразпнати и съпогребани с Христос, ние сме освободени от греха. Но, нека да прочетем началото на главата: 1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? 2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Тук ап. Павел се справя с възможната опозиция по отношение на учението за благодатта. Той допуска, че неговите въображаеми противници могат да изтълкуват неговите думи от предната глава, където той казва, че „където се умножава греха, там благодатта се преумножава" (5:20). Павел се опасява, че противниците му могат да извъртят думите му и да ги изтълкуват по следния начин: „Ами, щом благодатта се преумножава там където грехът се умножава, тогава вярващите трябва да грешат още повече за да може благодатта към тях да се преумножи." Но, апостолът отхвърля това абсурдно твърдение по възможно най-категоричния начин: „Да не бъде!" или „По никакъв начин!" Предназначението на Божията благодат не е да насърчава греха, а да побеждава греха! И веднага ап. Павел казва: 2 Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Забележете, тук се казва, че ние „сме умрели към греха" - както сме умрели към Закона, така сме умрели и към греха. И очевидно вярващите не могат да живеят във греха, със греха или за греха след като са умрели към него. Така че, ние трябва да считаме себе си за мъртви към греха - това е, което казва Божието Слово. Това, че в Христос сме „ново създание" означава че „старото" е преминало, то е мъртво. МАТРЬОШКИ 3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? Виждате ли, тук ап. Павел ни насочва към това, което „знаем" - „или не знаете...?". И няколко пъти в началото на тази шеста глава той използва тази дума: „като знаем", „знаейки" и т.н. Ние „знаем", че чрез кръщението ние бяхме поставени „във" Христос. Значи, всъщност Бог е Този, който ни поставя в Христос, но чрез кръщението ние приемаме това Божие действие на поставяне в Христос за себе си и чрез вяра ние го „валидизираме" за самите себе си - приемаме го лично за себе си, така че то да стане валидно за нас. Чрез кръщението ние „участваме" в Него. Това означава, че ако ние сме „в" него, то каквото се случва с Него юридически - въпреки, че ние не сме били там - се случва и с нас. Виждали ли сте матрьошки? Руските куклички - дървени и изработени по такъв начин, че по-малката влиза в по-голямата. По отношение на Исус ние сме като една матрьошка, която е в по-голямата матрьошка. Каквото става с по-голямата матрьошка, това става и с по-малките матрьошки, които са в нея, нали? Затова и според ап. Павел, каквото е станало с Христос е станало и с нас, защото ние сме „в" Него. 4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, Не само, че сме били разпнати на кръста, когато Христос е бил разпнат, но, също и когато Той беше погребан, и ние се погребахме заедно с Него „да участваме в смърт". Никой не погребва живи хора, нали? Затова и когато някой желае да вземе водно кръщение, ние държим да бъдем сигурни, че той вече се е идентифицирал с Христос, покаял се е за греховете си и е вече ново създание - старото е преминало и той е станал ново. Защото аз като проповедник не желая чрез кръщението „да погребвам" хора, които са все още „живи към греха". тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Слава на Бога! Нещата не свършват със смъртта. Те продължават с възкресението! На третия ден след като беше погребан Христос възкръсна от мъртвите. И когато Той възкръсна, тогава и ние възкръснахме за нов живот. В Посланието към ефесяните ап. Павел продължава тази своя мисъл и там той казва не само, че ние сме възкръснали от мъртвите, но и когато Христос се възнесе в небето, тогава и ние се съ-възнесохме с Него и бяхме турени „да седим от дясно на Бога в небесни места в Исус Христос" (Ефесяни 2:7). По този начин ние сме поставени в позиция над сатанинските началства и власти в този свят, защото Той е над тях, а ние сме в Него. 5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото; Вижте, тази дума „съединили" е много важна. Това, че сме се идентифицирали с Христос, означава, че сме се „съединили" с Него, че „участваме" в Него. 6 като знаем това, (вижте, отново думата „знаем") че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Когато тук се говори за „тялото на греха" се има в предвид нашето „старо естество". Ако ти си повярвал в Христос, ако ти си бил кръстен във вода в името на Отец, и Сина, и Святия Дух - чрез това повярване и чрез това кръщение старото ти естество е разпнато, „унищожено" на кръста и ти трябва да го считаш за мъртво. УБИЙ ПАЯКА! Тук ще ви кажа още един пример, който ни говори за това, че не трябва да се занимаваме с последствията, а да търсим корена на проблемите. „Един стар дякон, който се молел на молитвеното събрание всяка сряда вечер винаги завършвал молитвата си по един и същи начин: „И, Господи, изчисти всички паяжини от живота ми." За него паяжините били онези неща, които не трябвало да бъдат там, но са се насъбрали през седмицата. На един от посещаващите  молитвеното събрание му дошло до гуша от повтарянето на това неизменно изречение в края на всички молитви на дякона. Така че, когато следващия път човекът се молел с тази молитва за изчистването на паяжините от живота му, посетителят скочил на крака и извикал: „Господи, Господи, не го прави! Убий паяка!" Ето това трябвало да се случи." -Gospel Herald Разбирате ли, начинът да се справим веднъж за винаги с „паяжините" в живота ни е да убием „паяка", който ги създава. Ето това е, от което имаме нужда и ние. Не да се занимаваме с проблемите си „на парче", а да открием и да премахнем техния причинител. Поставянето на правила и норми решава проблемите „на парче". Идентифицирането ни с Христос и умирането ни към греха решава проблемите ни кардинално, от основи, веднъж завинаги и това е начинът по който проблемът с греха трябва да бъде решен. Така че, ако ти си християнин, ако си бил кръстен, то ти трябва да вярваш едно нещо и то е, че ти си „мъртъв към греха". Няма повече грях! Как ще продължаваш да живееш в грях, щом си умрял към него? Няма „паяк" - няма „паяжини"! ОБРАЗЕЦЪТ НА ВЕРОУЧЕНИЕТО, В КОЕТО СМЕ БИЛИ ОБУЧЕНИ 7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Вижте, колко пъти в тази глава ап. Павел говори за тази смърт. Казва: „Ние сме мъртви към греха; ние сме умрели към греха; ние сме разпнати; ние сме погребани". Всичко, което се прави с умрелите, той го разказва на дълго и на широко и го прилага за нас. 8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, 9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. Слава на Бога! Христос ни освободи от Закона, Христос ни освободи от греха, Христос ни освободи и от смъртта. И Той го направи като умря на кръста за нас! Затова ние проповядваме „разпнатия Христос" (1 Коринтяни 1:23). Защото в Него е разковничето. В Него е ключа за нашето спасение, за нашето освобождение и за нашето освещение. Начинът да бъдем свободни от греха и да живеем живот свободен от грях е да се покорим на онзи "образец на вероучението, в което сме били обучени" (6:17) -  да се покорим на „здравото учение". В Тит 2:1-15 се казва какво е „здравото учение". Какво е „здравото учение"? „Здравото учение" е това, че след като ти си бил опростен, ти трябва да оставиш греха. Не може ако си бил вързан от алкохола, след като се покаеш да се върнеш в кръчмата и ако си бил пияница пак да зап