СВОБОДА ОТ ЗАКОН

Римляни 7:1-6 Римляни 7:1-6 НАШИЯТ ДУХОВЕН ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден ние биваме освободени от нашето петвековно турско робство. Всъщност това не е пълното освобождение на България, понеже тя остава васална държава на Турция за още 30 години, но все пак на тази дата се поставя началото на освобождението. Слава на Бога за политическата свобода на България! Защото, Бог е, който дава държавите, Бог е, който дава границите, Той е този, Който „поставя пределите на заселищата ни" (Деяния 17:26). Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нашата политическа свобода, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Господ Исус Христос - нашия духовен Цар-освободител, който ни освободи от игото на греха. ИСУС ДОЙДЕ ЗА ДА НИ ДОНЕСЕ СВОБОДА И ние пяхме в нашите песни: „Свобода в кръвта на Христа! Ние сме свободни, напълно свободни в тяло, дух, душа!" В евангелието според Лука 4:14-21 четем за това, как след кръщението му при река Йордан и след 40 дневното Му изкушение в пустинята, Исус се завърна в Галилея „изпълнен със Святия Дух" и готов за началото на Своето служение. Той започна да поучава по синагогите и много бързо стана известен. При завръщането Му в Назарет, в града в който беше израснал, Той беше поканен да проповядва в местната синагога. Там хората бяха събрани за да се покланят на Израилевия Бог и част от богослужението беше прочит на Свещените писания и тълкувание. По това време те бяха чули, че Исус е започнал своето служение и е станал нещо като „равин" - учител на закона. Затова те му подадоха книгата на пророк Исая и Той започна да чете (ст.18-21): 18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И проглеждане на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19 Да проглася благоприятната Господна година". „Благоприятната Господна година" е годината на юбилея. Според Закона, ако някой беше продаден в робство, то в годината на юбилея трябваше да бъде освободен, и ако земята му беше продадена, то тя трябваше да му бъде върната. Така че, „благоприятната Господна година" беше всъщност годината на освобождението, годината на свободата. Явно Исус прочете тези думи по особен начин, понеже докато свърши, цялата аудитория беше наелектризирана в очакване за да чуе какво ще бъде Неговото тълкувание. Очите на всички бяха "впити в Него". В този момент Исус направи нещо нечувано - Той отнесе това пророчество за дългоочаквания Месия не към някой друг, а към Самия Себе Си (ст.21). 21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. Т.е, Той каза: „Аз съм Този, за Когото се отнасят тези думи. Аз съм Този Месия, когото вие чакате. Аз съм този, за когото става дума. Духът на Господа е върху мене, Божието помазание е върху мене, за да ви донеса свобода." По този начин Исус обяви началото на своето служение, и от избрания текст ясно се вижда, че Христовото служение е служение на освобождение. Той каза: „Духът на Господа... ме е помазал... да проглася - какво? - освобождение на пленниците... да пусна на свобода угнетените". Слава на Бога! Евангелието е зов за свобода. То е добри вести за бедните, свобода за затворниците, зрение за слепите и освобождение за подтиснатите. В Евангелието от Йоан 8:36 Исус казва: 36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Ние проповядваме истината, защото сме убедени, че Божието Слово е истина. Чрез тази истина Христос ни освобождава. Малко по напред в същата глава той казва (Йоан 8:32): 32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. Синът е освободителят, Той е нашият „Цар Освободител". И, свободата, която Той ни дава не е временна, но тя е истинската свобода. От какво ни освобождава Исус? От много неща: Той ни освобождава от грях, Той ни освобождава от вечна смърт, Той ни освобождава от наказание, Той ни освобождава от страх, от болести, от всичко, от всяко зло. Но нека се спрем само на едно от нещата от които Христос ни освобождава - Закона. ЧОВЕЦИ, КОИТО ЗНАЯТ ЩО Е ЗАКОН В Римляни 7:1-6 ап. ап. Павел преподава на юдейските християни от Рим важен урок. 1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив? 2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. 4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт; 6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква. Църквата в Рим се е състояла от юдеи и езичници, и по онова време те не са се разбирали много добре. Причината за това от части е била, че в началото църквата се е състояла само от юдеи. По-късно, обаче, езичниците стават повече от юдеите, защото те по-радушно и ентусиазирано приемат благовестието - по-отворени за вярата. Но, през 49 година император Клавдий изгонва всички юдеи от Рим (Деяния 18:2). Те напускат града и църквата става само езическа. Пет години по-късно, обаче, след неговата смърт през 54 година, когато на власт идва император Нерон, юдеите се завръщат в Рим. И когато влизат в църквата, те заварват езическата църква твърде "светска" по техните законнически стандарти. На тях тя им изглежда така. Не, че църквата наистина е станала светска, защото вярващите продължават да се покланят на Исус Христос, продължават да се стараят да живеят свят и благочестив живот, но на тях - на тези юдейски християни - тази църква им изглежда светска. В резултат на това започва разцепление между юдеи и езичници, защото юдеите считат, че езичниците не живеят така, както би трябвало да живее един християнин за да се спаси. Езичниците не пазят закона... Фактически една от целите на ап. Павел в това послание към Римляните е той да им покаже, че в Христос между юдеи, които пазят закона и езичници, които не пазят закона, но вярват в Исус Христос и живеят изпълнени със Святия Дух няма разлики по отношение на стоенето им пред Бога. Това, че ап. Павел говори на юдеи в това послание разбираме по това, че той аргументира (доказва) тезите си (неговите твърдения) с Мойсеевия закон и се обръща към тези на които говори като към „човеци, които знаят що е закон" (ст.1). Ако има хора, които „знаят що е закон" това са юдеите. Римляните също знаеха „що е закон", понеже те имаха своето римско право, което и до днес стои в основата на много държави. Но, Юдеите продължават да пазят закона - да пазят ритуалната част на закона, да пазят обрязването и юдейските празници - и това не е нещо непременно лошо, защото Законът е добър (Римляни 7:12; 1 Тимотей 1:8) и той е част от тяхната култура и националната им идентичност. Но това пазене на закона става лошо в момента, в който те започват да се държат така, като че ли пазенето на Закона ги спасява и те добавят към вярата и пазенето на Закона. В този момент те започват да се държат така, като че ли поради това, че пазят Закона те са по-праведни от езичниците - езичниците, които не пазят закона, но са повярвали в Исус Христос като Божий Син и Спасител и в Неговата жертва за тяхното спасение. И в седма глава на посланието ап. Павел казва на онези юдейски християни, които искат да пазят закона за да се спасят: "Знаете ли какво, вие постъпвате като една жена, чийто първи съпруг (Закона) е починал и сега тя се е омъжила за друг (Христос), но живее така, като че ли първият й мъж (Закона) все още е жив и тя си мечтае за него..." (ст.1-6). Но така тя пренебрегва сегашния си съпруг. Това е състоянието на онези, които след като са били освободени от Закона и са се свързали с Христос пак се връщат към Закона като изискване или средство за спасение. СМЪРТТА ОБЕЗСИЛВА ЗАКОНА 1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само докогато той е жив? Още в самото начало ап. Павел излага тезата си (своето основно твърдение): „Законът е в сила за човек само докато той е жив." Ако човек умре, то вече какъв закон за него? Той е свободен от всякакви закони. И тъй като в предната глава ап. Павел вече е установил факта, че чрез кръщението вярващият е съ-разпнат и съ-погребан - или разпнат заедно със и погребан заедно със Христос (Римляни 6:3-5) - то, ние можем да се досетим каква е неговата мисъл - и мисълта му е, че, тъй като сме юридически мъртви във Христос и чрез Христос, ние сме свободни от закона. В Римляни ап. Павел използва този юридически език - език, който се използва в правото, в съда. Юредически, понеже сте се идентифицирали с Христос чрез вяра и Той е умрял - вие сте мъртви. И понеже сте юредически мъртви чрез Христос, чрез тази ваша/Негова смърт вие сте свободни от Закона. Смъртта обезсилва закона. В ст.2-3 ап. Павел илюстрира този факт с брачния закон. 2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; Представете си една жена, която избягва от мъжа си, напуска го и се омъжва за друг. Мъжът й е жив, но тя се омъжва за друг - това е грях и Божието Слово го нарича прелюбодейство и блудство. но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. Виждате ли,...