СВОБОДА В КРЪВТА НА ХРИСТА

Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден приключва нашето петвековно турско робство. Слава на Бога за политическата свобода на България! Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нея, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Исус Христос - нашия духовен Цар-освободител. ИСУС ДОЙДЕ ЗА ДА НИ ДОНЕСЕ СВОБОДА В евангелието според Лука 4:14-21 четем за това, как след кръщението при река Йордан и след 40 дневното Си изкушение в пустинята, Исус се завърна в Галилея изпълнен със Святия Дух и готов за началото на Своето служение. Той започна да поучава по синагогите и много бързо стана известен. При завръщането Му в Назарет, в града в който беше израснал, Той беше поканен да проповядва в местната синагога. Подадоха книгата на пророк Исая и Той започна да чете (ст.18-21): 18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19 Да проглася благоприятната Господна година". Явно Исус прочете тези думи по особен начин, понеже докато свърши, цялата аудитория беше наелектризирана в очакване за да чуе неговото тълкувание. Очите на всички бяха "впити в Него". В този момент Исус направи нещо нечувано - Той отнесе това пророчество за дългоочаквания Месия към Самия Себе Си (ст.21). 21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. По този начин Исус обяви началото на своето служение, и от избрания текст ясно се вижда, че то е служение на освобождение. Евангелието е зов за свобода. То е добри вести за бедните, свобода за затворниците, зрение за слепите и освобождение за подтиснатите. В Евангелието от Йоан 8:36 пише: 36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. От какво ни освобождава Исус? От много неща, но нека се спрем на поне три от тях - Закона, Греха и Страха. СВОБОДА ОТ ЗАКОН В Римляни 7:1-6 ап. Павел преподава на Юдейските християни от Рим важен урок. Църквата там се е състояла от юдеи и езичници, и те не са се разбирали много добре. Причината за това от части е била, че в началото тя се е състояла само от юдеи. По-късно езичниците стават повече от юдеите. Тогава през 49 година император Клавдий изгонва юдеите от Рим, но пет години по-късно, след неговата смърт през 54 година, те се завръщат и заварват езическата църква твърде "светска" по техните законнически стандарти. Фактически една от целите на ап. Павел в това послание е да им покаже, че в Христос между тях и езичниците няма разлики. Разбираме, че ап. Павел говори на юдеи по това, че той се аргументира тезите си с Мойсеевия закон и се обръща към тях като към „човеци, които знаят що е закон". Юдеите продължават да пазят закона, и това не е нещо непременно лошо. Но то става лошо в момента, в който те започват да се държат така, като че ли пазенето на Закона ги спасява и ги прави по-праведни от езичниците. И Павел им казва: "Знаете ли какво, вие постъпвате като една жена, чийто първи съпруг е починал и сега тя се омъжила за друг, но живее така, като че ли първият й мъже все още жив..." (ст.1-6) 1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив? Още в самото начало ап. Павел излага тезата си: „Законът е в сила за човек само докато той е жив." Тъй като в предната глава ап. Павел вече е установил фактът, че чрез кръщението вярващият е съ-разпнат и съ-погребан (разпнат и погребан заедно с) с Христос, ние можем да се досетим каква е неговата мисъл - че, тъй като сме юридически мъртви, сме свободни от закона. Смъртта обезсилва закона. В ст.2-3 ап. Павел илюстрира този факт с брачния закон. 2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. Този пример ще ни стане още по-ясен, ако знаем, че според юдейския закон жената не е имала правото да се развежда или да иска развод. Разводът е бил „привилегия" само на мъжа. Така че, наистина, жената е била „вързана" за мъжа си до смърт. Смъртта, обаче, прекратява силата на закона. В стихове 4-6 ап. Павел преминава от илюстрацията към приложението й. 4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. Забележете, в предния пример се говори за това, че живата жена е свободна, ако мъжът и умре. А сега ап. Павел обръща нещата, и казва, че не само живият е свободен от закона, но и мъртвият - и той е свободен от закона. Ап. Павел обръща нещата, понеже не може да кажа, че законът е мъртъв, понеже той не е, ако и ролята му да ни доведе при Христос да е вече изпълнена (Галатяни 3:19,24,25). Но, ако и законът да продължава да живее, вярващите не продължават да живеят с него. Понеже идентифицирайки се с Христос ние сме умрели спрямо закона, ние сме свободни от него. Възкръсвайки с Христос за нов живот, ние се свързваме не вече със Закона, а с възкръсналия от мъртвите - с Христос - ние Му принадлежим. И от това ново единение произтича изобилен и плодоносен живот непостижим чрез закона. 5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт; 6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква. В тези стихове Павел прави аналогия с брака. Неговата цел не е да поучава за семейството, а да илюстрира мисълта си. Представете си една жена, която е омъжена повторно - да я наречем Елеонора. Нейния първи брак не е бил много добър. Даже в интерес на истината е бил ужасен. Тя никога не е можела да угоди на съпруга си и да задоволи неговите очаквания. Независимо от усилията, които е полагала, нищо не се е получавало - тя никога не успявала да направи правилното нещо и да бъде достатъчно добра за да удовлетвори изискванията на мъжа си. Във взаимоотношението със съпруга си тя непрестанно носела бремето на това да се опитва да му угоди, да се опитва да бъде това, което той би приел и да бъде достойна в неговите очи. Елеонора непрекъснато се опитвала "да прави нещо, за да бъде нещо", но това като че ли никога не се получавало и тя вечно се чувствала празна и неудовлетворена. Такова е състоянието на изгубеният грешник, който не е в Христос и не е под Неговата благодат - той е свързан със закона и е подчинен на неговите изисквания. В резюме това което законът учи е: "ти трябва да направиш нещо, за да бъдеш нещо". Ако искаш да се оправдаеш чрез пазенето на закона, то ти трябва да вършиш определени неща. А знаеш ли какво? Никой не може да се оправдае чрез пазенето на закона, понеже както и апостол Яков казва (Яков 2:10): "Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко." Това е като да висиш над бездънна пропаст като се държиш за дълъг синджир. Ако само една от брънките на синджира е дефектна и се откачи, това може да ти коства живота. Само един грях е достатъчен за да бъдем осъдени от закона. Сами по себе си, отделени от Христос ние никога не можем да бъдем достатъчно добри или да извършим достатъчно добри дела за да бъдем оправдани в Божиите очи. Но, да се върнем на примера за Елеонора. Нейният съпруг умира и тя се омъжва втори път. И сега нещата са различни. Нейният нов съпруг наистина я обича, прекарва време с нея, насърчава я, и харесва всичко, което тя прави. Животът й претърпява пълен обрат. Тя престава да носи тежкото бреме на това "да прави нещо, за да бъде нещо". Съпругът й я приема и обича такава каквато е. Сега тя преживява свобода и живее такъв живот, какъвто дори и не си е представяла, че може да съществува. Новооткритата радост в сърцето й е изписана на лицето й. И това е чудесно. Но, не би ли било глупаво Елеонора да реши да продължава да живее така, като че ли все още е омъжена за първия си съпруг, да продължава да се чувства недостойна, отхвърлена, и неуспешна в опитите си да изпълни невъзможния му критерий? Именно на такова поведение прилича завръщането към закона на вярващ, който е бил освободен от него в Христос. Чрез Христос ние, християните, сме свободни от бремето на ритуалния закон, което ни налага да изпълняваме определени изисквания за да бъдем приети от Бога. За нас Мойсеевият закон е мъртъв, нашият брак с него е приключил и той повече няма власт над нас. Сега ние сме сгодени за Христос и Неговата благодат. Свободни сме, оценени сме, приети сме, точно както е Той. Христос умря за нас такива каквито сме. Той ни обича безусловно. Няма нужда да доказваме нищо. Приети сме, и нищо друго няма значение. Затова, нека да защитаваме и отстояваме свободата, която Христос ни е дал! По този повод ап. Павел ни казва в Галатяни 5:1: 1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго. Духовна свобода, обаче, не означава слободия. В същата, пета глава на посланието към Галатяните, ст.13, ап. Павел веднага слага баланса. 13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Същото казва и апостол Петър в 1 Петрово 2:16: 16 като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. Онези, които злоупотребяват с духовната си свобода ап. Петър описва така (2 Петрово 2:17-22): 17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века]. 18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността си подмамват в плътските страсти ония,...