ТЪНКОСТИ НА УВЕЩАНИЕТО – 1

УВЕЩАТЕЛНОТО СЛОВО Слава на Бога! Тази вечер бих желал да размишляваме върху увещанието. Върху увещанието. В Посланието към евреите то е наречено „увещателно слово“. Евреи 13:22 22 Но моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово, защото накратко ви писах. Авторът на това послание казва: „Но моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово, защото накратко ви писах“. Също така апостол Петър по-късно казва, че е написал своето писмо като увещание. Защото в края на посланието си той казва: 1 Петрово 5:12 12 Чрез Сила, верния брат, както мисля, писах ви накратко, като ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат, в която трябва да стоите. Вижте, и Евреи, и Първо Петрово си казват, че те са увещания. Днес ние живеем в едно време на пресяване. Виждаме как много хора в църквите стават безотговорни. Мислят, че работата в църквата ще върви и без тях. И така постепенно започват да разреждат богослуженията, разреждат ходенето на църква, граби ги телевизията, граби ги животът, грабят ги другите неща, грабят ги ежедневията им и малко по малко отпадат от вярата. И целта на това поучение за увещанието е да насочи вниманието ни към един от инструментите за утвърждаване, поддържане и запазване на християнската вяра, който беше широко използван във времето на апостолите. Апостолите използваха увещанието като инструмент, с който да утвърждават душите на вярващите до степен, от която няма връщане назад. И това е нашата цел. Ние така да бъдем утвърдени, така да утвърдим нашите ученици, че чрез увещанието да бъдем един вид имунизирани срещу отпадане. Когато някой е получил имунизация, дори да дойде вирусът, той не го хваща, защото е бил имунизиран. По същия начин увещанието ни имунизира срещу отпадане. Едно тако послание, което е един вид имунизация срещу отпадане, е Посланието към евреите, защото тези, до които е писано това послание, са били на кръстопът и са били на една крачка от това да се отрекат от Христос и да се върнат в юдаизма. Но явно апостолите са използвали това послание, за да могат да утвърдят учениците. И всъщност, ако погледнем това послание, можем да видим, че в него има няколко проповеди. Едната е върху Псалом 95. Казва се в трета глава, седми стих: „Затова, както казва Святият Дух...“ Евреи 3:7-11 7 Затова, както казва Святият Дух:„Днес, ако чуете гласа Му,8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,както в деня на изкушението в пустинята,9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме.И видяха делата Ми четиридесет години.10 Затова възнегодувах против това поколение.И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си,те не са познали Моите пътища.11 Така се заклех в гнева Си:Те няма да влязат в Моята почивка.“ Виждате ли, Сатана ни кара да закоравяваме сърцата си. Но тук Святият Дух ни казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, където бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме, видяха делата Ми четиридесет години. Затова възнегодувах против това поколение и рекох: Винаги се заблуждават със сърцата си. Те не са познали Моите пътища. Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“. Вижте, това беше същото поколение, което преживя изхода от Египет. Същото поколение, което видя десетте Божии язви. Същото поколение, което сключи завета с Бога. Същото поколение, което получи десетте заповеди. Същото поколение, което премина през Червеното море. Същото това поколение измря в пустинята. И затова в дванадесети стих на посланието авторът казва: Евреи 3:12 12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; И след това в тринадесети и четиринадесети стих казва: Евреи 3:13-14 13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; Значи вижте, съвсем ясно се казва, че ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност. Това е с други думи, както Яков казва, че „вярата без дела е мъртва“. Яков 2:26 26 Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва. Тоест, ти можеш да изповядаш, но ако не устоиш докрай, значи твоята вяра и твоята изповед в началото не е била искрена, не е била истинска, не е била такава, която да ти помогне да устоиш докрай. Амин. И веднага ни казва как ние да успеем да устоим докрай. И казва: „Увещавайте се един друг всеки ден, докато още е днес, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха“. Значи грехът, измамата на греха е като отрова. И увещанието е противоотрова срещу закоравяването на сърцето и срещу отпадането от вярата. И всъщност това увещание успява там, където проповядването, поучаването, провокирането, изобличаването, евангелизирането не са достатъчни. Там увещанието върши работа. Амин. И вижте, казва се: „Увещавайте се“. Това е една заповед, една заръка. Защото Бог в Новия Завет по-скоро ни увещава. Това е едно увещание. Увещавайте се, защото Той се обръща към нас с любов. Не като някакъв деспот, който ни дава заповеди, но Той ни говори като баща на своите деца – това, което е най-доброто за нас. Той казва: „Увещавайте се, деца Мои. Увещавайте се“. Амин. Виждате, че това не е нещо, което го прави само пасторът, но се казва: „Увещавайте се един друг“. Един друг. Разбирате ли? Затова ви казвам, затова е увещание. Защото това не е само пастирска работа. Разбира се, аз непрекъснато използвам увещанието в моето служение. Аз непрекъснато ви увещавам – и от амвона, и лично, когато се събираме. Но това е нещо, при което не е достатъчно само в деня на службата да има увещания, за да можем да стоим докрай. Казва се, че ние трябва да се увещаваме един друг всеки ден. Не само в неделя, но всеки ден. Така ли пише? „Но увещавайте се един друг всеки ден“. Амин. Така че това е нещо изключително важно – увещанието. И това е задължение не само на пастора, но това е задължение на всеки един християнин. Ти да увещаваш сестра си, сестра ти да увещава тебе. И така да се увещаваме един друг. От Първо Солунци, пета глава, дванадесети стих виждаме, че освен всичко друго Божиите служители трябва да бъдат и увещатели. Там се казва: 1 Солунци 5:12 12 И ви молим, братя, да признавате тези, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели, Аз също, като ваш пастор, като ваш служител, съм ваш увещател. И аз ви увещавам. Така че това е важно. Ако следваме стиховете за увещание в Новия Завет, ние ще открием, че увещанието е неизменно оръжие от арсенала на петкратното служение: апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители. Това е петкратното служение от Ефесяни 4:11. И всеки един от тях използва увещанието в своето служение. Ефесяни 4:11 11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, В Деяния 14:21-22 виждаме, че апостолите не само благовестваха, но те увещаваха новоповярвалите. И това увещание спомагаше за утвърждаване на душите. Значи ние имаме нужда от утвърждаване, за да не паднем назад, да не се върнем назад. Деяния 14:21-22 21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. И вижте какво се казва. Естествено, проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици. Върнаха се в Листра, Икония и Антиохия. Първо те минаха по градовете и благовестваха. Те прогласиха евангелието и хората се спасяваха, но това не беше увещание. Това беше благовестване. Те им казаха благата вест. Но след това те се върнаха и се казва, че те утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата. Защото лесно е, като че ли – от наша гледна точка всичко е трудно, но като че ли е по-лесно човек да приеме Христос и да повярва, отколкото да постоянства във вярата. Значи, постоянстването във вярата е нещо по-трудно. Така че тези нови души бяха склонни да се върнат назад. Бяха склонни да отпаднат. И затова последно те ги увещаваха да постоянстват във вярата. И ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. Деяния 14:21-22 21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. Те ги увещаваха и им казваха: „Да, виждате срещните страдания. Да, християнството не е нещо лесно. Да, християнството е трудно. Но който остане докрай, той влиза в славата. Който остане докрай, той ще възкръсне от мъртвите. Който остане докрай, той ще види лицето на Спасителя. Амин. Ще има скърби, но вие не се отчайвайте, вие не се дърпайте назад, вие не отпадайте“. А ние днес нямаме скърби, пък отпадаме. Представете си, ако имаше скърби, какво щеше да бъде. Може би тогава щяхме да се мобилизираме. Но апостолското увещание утвърждаваше душите на учениците. Също пророците правеха това нещо. Пророците също увещаваха. Деяния 15:32 32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха. А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха. Вижте, отново става въпрос за утвърждаване. Значи, увещанието е това, което утвърждава. И ако ние виждаме, че хора от църквата отпадат, то тогава какво трябва да правим? Те, значи, се нуждаят от утвърждаване. И кой трябва да прави това утвърждаване? Всеки един да утвърждава другия. Както другите отпадат, вероятно и ние можем да отпаднем. Щом светът помита другите, какво ни пречи и ние да се повлечем и ние да отпаднем. Обаче,...