ТЪНКОСТИ НА УВЕЩАНИЕТО – 2

Миналия път ви говорихме за увещанието. Може би повечето от вас бяха тук. И аз вярвам, че увещанието е като една имунизация срещу отпадане. Виждаме го в посланието към евреите, трета глава, тринадесети стих — това е основният стих. Самото послание към евреите е едно увещателно слово. То е наречено увещание. И в него авторът на посланието взема различни пасажи от Божието слово и увещава своите слушатели да не се отричат от християнската вяра, но да пребъдват в нея, като показва превъзходствата на християнската вяра над юдаизма. Той казва: ние имаме по-велик първосвещеник, по-велика жертва, по-велико спасение, по-велика слава на Бога. И в тринадесети стих казва: но увещавайте се един друг. И това не е само за пастира да го прави, но се казва „един друг“. Това е за всеки един да го прави с другия. За всички да се увещаваме един друг. И аз ви насърчавам — увещавайте се един друг. Освен това се казва това нещо да се прави всеки ден. Така че казва се: но увещавайте се един друг всеки ден. Така че може би трябва да зададем въпроса: колко човека съм увещал аз днес? Евреи 3:13 13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Казва се: докле още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Всички ние сме в опасност, и тази опасност е нашите сърца да се закоравят. Апостол Петър го казва по друг начин: противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля и търси кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърдо във вярата. И за да можем да стоим твърдо във вярата, ние имаме нужда от увещанието. Така че то е противоотрова срещу закоравяването на сърцето и отпадането от вярата. 1 Петрово 5:8-9 8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.9 Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят. То действа там, където проповядването, поучаването, пророкуването, изобличаването, евангелизирането не са достатъчни. И миналия път ние разгледахме колко е нужно и важно увещанието, и как то е част от петкратното служение. Казва се, че тези, които са Божии служители, освен всичко друго, те трябва да бъдат и увещатели. В Първо Солунци, пета глава, дванадесети стих се казва, че Божиите служители трябва да бъдат увещатели. 1 Солунци 5:12 12 И ви молим, братя, да признавате тези, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели, Там се казва: „И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа и ваши увещатели.“ Така че аз също съм един ваш увещател. И аз ви увещавам да пребъдвате в Господа с непоколебимо сърце. Аз ви увещавам да бъдете силни. Увещавам ви да не отпадате от вярата. Увещавам ви да имате меки сърца. Увещавам ви да ходите с Бога, да се молите всеки ден, да четете Божието слово, да се събирате. Увещавам ви да се пазите от греха, да не се поддавате на изкушенията. И това е част от моето служение. И ние говорихме за това как апостолите използват увещанието, пророците използват увещанието, евангелизаторите използват увещанието, пасторът и учителят също наблягат на увещанието. И аз няма да разглеждам отново всички тези стихове, понеже миналия път ги разгледахме. И след това започнахме да говорим за това какво е увещанието. И аз ви казах, че накратко увещанието е устно противопоставяне, направено с любов. И аз ви обясних как истинският приятел няма да те остави, когато види, че се отклоняваш от пътя на Господа, но той ще ти се противопостави. Но не с гордост, не със злоба, не с гняв, а с любов. Така че това е противопоставяне с любов. И ние трябва да се противопоставим един на друг, когато виждаме, че се отклоняваме. И това да става с любов. И миналия път започнахме да разглеждаме какво включва увещанието. Аз ви казах, че то включва пет неща. Първото, което включва, е умоляване. И ние взехме такива стихове, които показват, че когато увещаваме някого, ние трябва да го умоляваме — а не да му заповядваме, да му се караме, да му викаме. А с благ тон. С хубаво. И апостол Павел казва: ако и да имам голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава, пак заради любовта предпочитам да те моля. Има и други стихове, където се споменава думата „умоляваме“. Даже аз ви дадох една домашна работа — да видите в посланието към евреите къде се споменават тези думи: „моля ви, братя“, „умолявам ви“, и някои други думи, които след малко ще разгледаме. Но това се казва също и в първото послание на апостол Павел към Тимотей. 1 Тимотей 5:1-2 1 Стар човек не порицавай, а го увещавай като баща, по-младите – като братя,2 старите жени – като майки, по-младите – като сестри, със съвършена чистота. Пета глава, първи и втори стих. Там се казва: „Стар човек не изобличавай, но увещавай го като баща.“ Значи, ние като млади служители — и аз, разбира се, съм още млад, но вече започвам да остарявам — но съм бил в позиция, когато аз съм много по-млад и трябва да говоря. И сега тук има много хора, които са по-възрастни от мене. И ако аз започна така да ви държа тон и да ви кажа „как така, това нещо“, ще си кажете: гледай го, той пък е хлапе, а започна оттук да ми държи сметка. И той е покрит, и после аз се връщам, нали? И той не разбира много тия неща. И ако аз започна по такъв начин да ви говоря, без да бъда уважителен, без да бъда внимателен, без да ви говоря с добро, тогава няма да свърша работа. Значи на по-малките деца аз мога да им викам, да им кажа „как можеш така“ — на децата, но това не е увещание. Дори и децата си, когато искам да ги увещая и да ги науча на нещо, и тях се казва да ги увещавам като баща чадата си. Така че бащата може да увещава децата, но се казва изрично „стар човек не изобличавай, но увещавай го“. Защото изобличаването няма да помогне, но увещанието ще свърши работа. И увещанието става с нотка на умоляване. И това умоляване също така предполага доверие; то демонстрира любовта и загрижеността на увещателя — това, че ние се интересуваме от този човек, уважаваме го и подхождаме към него с добро. Второто нещо, което говорих миналия път, беше, че увещанието става не само с умоляване, но също и с убеждаване. Това не трябва да бъде просто апел или нареждане, но трябва да се държат аргументи, доказателства или причини. Значи, когато увещаваме някого и му се противопоставяме, той трябва да разбере защо му се противопоставяме, и трябва да разбере, че това, което го караме да направи, е по-добро за него — трябва да го убедим. И за да го убедим, ние трябва да му докажем, че това, което настояваме, е правилно. И аз ви демонстрирах миналия път от посланието към евреите, първа и втора глава, как в първа глава авторът на посланието към евреите дава доказателства и цитира стихове. Евреи 1 1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.5 Защото на кого от ангелите Бог е казал някога:„Ти си Мой Син,Аз днес Те родих“;и пак:„Аз ще Му бъда Отец и Той ще ми бъде Син“?6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва:„И поклонете се на Него всички Божии ангели.“7 И за ангелите казва:„Който прави ангелите Сисилни като ветровеи служителите Си като огнен пламък.“8 А за Сина казва:„Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове;и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.9 Възлюбил си правда и си намразил беззаконие,затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите събратя.“10 И пак:„В началото Ти, Господи, си основал земятаи дело на Твоите ръце е небето;11 те ще изчезнат, а Ти пребъдваш.Да! Те всички ще остареят като дреха12 и като наметало ще ги свиеш,и те ще бъдат изменени.Но Ти си същияти Твоите години няма да се свършат.“13 А на кого от ангелите е казал някога:„Седни отдясно Ми,докато положа враговете Ти за Твое подножие“?14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение? Множество стихове, които показват, че Синът е Цар, а ангелите са служители. Защото той знае, че тези евреи са мислили — или тези, които са искали да ги върнат назад към юдаизма, са казвали: „Законът ни е предаден чрез ангелско служение. Законът е свят, законът е Божий, а вие сте някаква секта.“ Но авторът на това послание казва: вие може би наистина сте приели закона чрез ангелско служение, но ангелите са служители, а ние сме приели благовестието не чрез ангели, но от самия Божий Син. И понеже авторитетът на този, който говори благовестието, е по-висш от авторитета на тези, които са предали закона, поради това и това послание е по-висше. Авторът по този начин подчертава авторитета на благовестието. Но той не започва направо да им казва това, а дава доказателство. И след това казва: „затова и понеже“. Това е ключовата дума на убеждаването — „затова и понеже“. Когато говорим на някого, когато го увещаваме, ние трябва да му кажем „защо“, трябва да му дадем доказателство. Евреи 2:1-4 1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.2 Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,3 то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;4 като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си? И след като авторът на евреите е демонстрирал, че Синът е по-висш от ангелите,...