ТЪЖИ, РИДАЙ И ПЛАЧИ ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ

Лука 7:36-50 Лука 7:36-50 Нуждаем си от покаяние, защото трябва да бъдем силни във времето, в което живеем. Времето, в което живеем наистина е трудно време – време, в което много хора отпадат от вярата, тръгват назад. Именно затова, желаем да се обърнем към Божието слово, да се обърнем към Бога, да се върнем при Него. Да се върнем при Бога всъщност означава, да се покаем за нашите грехове. Миналият път разгледахме една от притчите в Лука 15 глава, където се говори за покаянието – Притчата за блудния син (Лука 15:11-32). Разгледахме я във връзка с умствената, рационалната страна на покаянието. Тя ни учи да осъзнаем, че сме се отдалечили от Бога, да осъзнаем положението си и да се върнем при Бога. В тази притча виждаме как Блудният син, когато изпадна в нужда, „дойде на себе си“ (Лука 15:17). Това означава, че той не е бил на себе си. Онези, които по една или друга причина се отделят от Бога, попадат в капана на сатана. Ап. Павел говори за това в Посланието към Галатяните: „О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?“ (Галатяни 3:1) Ако някой е в състояние в което се отделя от Бога, той е под влиянието на сатана бил е омаян от сатана. В Посланието към Тимотей се споменава „примката на дявола“ (2 Тимотей 2:36). Сатана ни е подготвил примка. В 1 Петрово апостолът нарича дявола „рикаещ лъв, който обикаля и търси кого да погълне“ (1 Петрово 5:8). За да можем да се покаем и да дойдем на себе си, ние трябва да се освободим от умствените крепостите, които сатана е изградил срещу нас в нас. Ние воюваме срещу „помисли“. Във 2 Коринтяни 10:3-5 четем: 3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. 5 Понеже събаряме помисли (ето какво се разбира под „крепости“) и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. За да се покаем, трябва да се осъзнаем. Когато блудния син изпадна в нищета, в криза, в бедност, тогава той „дойде на себе си“. Това е първата страна на покаянието. Трябва да дойдем на себе си, да се осъзнаем. Ако осъзнаването е умствената страна на покаянието, „сълзите на покаяние“, плачът за греховете ни е емоционалната или чувствената страна на покаянието. В Лука 7 глава четем за една жена, която беше „грешница“. Четохме за блудния син, сега четем за блудната жена (Лука 7:36-50). Нека Бог да ни даде прозрение върху духовните неща, за да можем действително да осъзнаем и да схванем духовните реалности – действително да имаме вяра, да се приближаваме при Него и да имаме истинско общение с Него. Защото има голяма опасност да станем лицемери като фарисеите – особено тези от нас, които сме „стари вярващи“ и отдавна ходим на църква. Вижте, този фарисей в стих 36: 36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.   Фарисеят покани Исус у дома си. Защо? Защото искаше да се покая ли? Едва ли. По-скоро, защото по този начин щеше да бъде почетен от това, че една известна личност, в случая Исус, щеше да дойде да го посети и така щеше му окаже чест. Може би и ние като стари вярващи има опасност да започнем да си мислим, че сме нещо повече от другите – защото сме просветени от Божието слово, защото ние сме избрани от Бога. Може би затова искаме да бъдем уважавани. Но винаги трябва да си задаваме този въпрос: „Имам ли действителна връзка с Исус, имам ли истинска любов към Него?“ СЪЛЗИ НА ПОКАЯНИЕ 37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. За тази жена, се казва, че тя беше „грешница“ (ст.37). Това, че беше грешница, означаваше най-вероятно е била извършила сексуални грехове, може би беше проститутка или блудница или нещо такова. Но, тя осъзнаваше греха си. Явно те не желаеше да продължава да живее живота, който беше живяла до този момент. Казва се, че тя дойде и започна не просто да плаче, но „да облива нозете Му със сълзите си“. Именно това е емоцията, която осъзнаването на греха произвежда. Осъзнаването на греха произвежда съжаление за греха и намразване на греха. Това засяга не само ума, но и сърцето. Тази жена плачеше, и сълзите с които тя плачеше се наричат „сълзи на покаяние“. Разбира се, различните хора изразяват емоциите си по различен начин. Някой са по-ревливи, други са по-самообладани, сдържат емоциите си. Но, ако искрено се покайваме, аз мисля, че ние ще да имаме в очите си сълзи на покаяние. В Яков 4:8 се казва:  8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Аз ви казах, че грехът ни отделя от Бога и покаяние означава да направим кръгом и да се върнем при Бога. Когато ние се приближаваме при Бога, всъщност ние се покайваме. Когато Яков казва „приближавайте се при Бога“, той говори на „старозаветен“ език. В Стария завет пророците призоваваха Божия народ да се върне към Бога именно по този начин. „Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той към вас!“ Слава на Бога за Неговата благодат! Въпреки, че ние сме се отделили от Бога, когато се приближим при Него, Той не казва: „Ааа, чакай малко, не можеш така веднага да се върнеш при мен. Първо трябва да направиш това и това, и тогава ще дойда при теб!“ Не. Ако ние се обърнем към Него, ако се „приближим“ при Него, Бог е благодатен и милостив и Той да се приближи при нас. Ако искрено потърсиш Бога, независимо какъв грях си извършил, независимо как се чувстваш, независимо колко ниско си паднал, ако искрено Го потърсиш с цялото си сърце, Той винаги ще ти прости и ще те изпълни със Святия Си Дух. Ако усещаш, че си се отдалечил от Бога, приближи се при Него. Яков продължава и казва: 8 Измивайте ръцете си, вие грешни! Това означава да отхвърлим греховното си поведение. Ръцете са телесните ни части, с които ние вършим нещата. Ръцете са символ на нашите дела, т.е., ако ние вършим грях, ние трябва да измием ръцете си от него като прекратим грешното си поведение. 8 И очиствайте сърцата си, вие колебливи! Когато се покайваме, ние трябва да анализираме не само постъпките си, но и мотивите си. Мотивите тръгват от сърцето. Трябва да очистим не само делата си, но и сърцата си. Яков продължава и казва, че ако се осъзнаем, ако започнем да се очистваме, това ще ни доведе до емоционалната страна на покаянието, която е „сълзи на покаяние“. Той казва: 9 Тъжете, ридайте и плачете; Това е заглавието на тази проповед: „Тъжете, ридайте и плачете“. Да ридаеш означава така да плачеш, че да не можеш да си поемеш дъх. Да се задавяш от плач, да хълцаш в плача си. „Тъжете, ридайте и плачете.“ Това е плачът на покаянието, това са сълзите на покаянието. 9 Смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. 10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава. БОЖИЯТА ЦЕЛ ЗА НАС Това е моят призив: да се върнем към Бога, да се осъзнаем и да плачем със сълзи на покаяние. Но, за да се осъзнаем, трябва да знаем в какво се състои нашия грях. Защото, сатана често ни казва: „Ти нищо лошо не си направил, така че няма за какво да се покайваш.“ Казваме си: „Никого не съм убил, нищо не съм откраднал, за какво да се покайвам?“ Но, ние трябва да осъзнаваме какви са Божиите стандарти за нас като християни. Какво очаква Бог от нас като християни? Просто да не крадем и да не убиваме ли? Какво ще кажете? Божият стандарт за нас като християни е да живеем като Христос. В 1 Йоаново 2:6 се казва: 6 Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос. Христос е нашият стандарт. Бог очаква да живеем като Христос. „Да ходим“ като Христос означава нашето поведение, постъпките ни да бъдат същите като поведението и постъпките на Христос. Ако нямаш Христовата святост, ти вече си в грях.Ако нямаш Христова любов, ти вече си в грях.Ако не живееш като Христос всеки един ден от живота си, ти вече си в грях. Бог желае да бъдем съвършени. В Матей 5:48 Господ Исус каза: 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. В много от посланията се говори за Божията цел и намерения за нас. В Яков 1:4 се казва каква е Божията цел за нас. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Бог не желае „да ни дава толеранс“ и да казва: „ако сте малко по-святи от другите, минавате.“ Няма такова нещо. Ние трябва да бъдем „съвършени и цели без никакъв недостатък.“ Ако допуснем някакъв недостатък, това вече е грях. Ти трябва да се покаеш за него. Вижте какво казва Исус в Матей 5:20: 20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство. Въобще не се заблуждавайте, че ако живеем според фарисейските стандарти, ще можем да бъдем в Божието присъствие през вечността. Не! Божията цел за нас е ние да живеем не с фарисейската правда, а с Христовата правда. Христовата правда е вътрешна правда. Тя е правда на мотивите, правда на сърцето. В цялата тази 5 глава на Евангелието според Матей се говори за това. Например, ако погледнеш жена, за да я пожелаеш, ти вече си прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:28). Ако се противиш на злия човек, ти вече си паднал от стандартите на Божията любов (Матей 5:39). Ако се разгневиш на някого без причина, ти вече се излагаш на „огнения пъкъл“ (Матей 5:22). Фарисейските стандарти бяха такива, че те разширяваха позволенията и стесняваха забраните на закона. Фарисеите правеха забраните колкото се може по-ограничени, така че по някакъв начин да се изкарат, че изпълняват закона и така да се чувстват праведни. Това беше проблемът и на по-големия брат от притчата за блудния син. Казва се, че той беше с баща си през цялото време. Той не беше като Блудния син, който разпиля имота на баща си. Но,...