Таанит / Пост (II-ра част) - "Това ли е постът, който съм избрал?"

Та’анит / Пост (II-ра част) Рав Ицхак Бежа (16-17 в.), равин на Никопол между около 1600-1628 г. Базирано на книгата му “Баит Не’еман” (“Надеждният дом”), II-ра част, II-ри друш. (2) А Мен ден [за] ден Ме дирят, и да знаят пътищата Ми желаят, като народ, който справедливост е сторил и повелята на Бога му не е изоставил Ме питат за повелите на справедливостта, близост с Бог желаят. (3) “Защо постихме, като Ти не видя? [Защо] измъчвахме себе си, като Ти не знаеше?” Ето, че в деня на поста ви вие намирате желаното, и за всичките си пари ще настоявате. (4) Ето, че за спор и свада постите, и за да ударите с юмрук на нечестие; не постите на този ден, за да се чуе във Висините гласа ви. (5) Това ли е постът, който съм избрал? Ден, да измъчва човек себе си; да накланя като папур главата си, и зебло и пепел да постиля? Това ли наричаш пост и ден желан от Господ? (6) Не е ли това постът, който съм избрал - да разплете връзките на нечестието, да развърже възлите на потисничеството, и да отпрати смачканите на свобода, и всяко потисничество да се счупи. (7) Не е ли, за да разчупиш за гладния от хляба си, и бедняци скитащи да доведеш в дома си, когато видиш голия да го покриеш, и от плътта си да не се скриеш. (8) Тогава ще се процепи като зората светлината ти, и изцелението ти бързо ще покълне, и ще върви пред теб праведността ти, славата на Господ ще те събере. (ЙЕШАЯУ 58) [...] Излязъл Раби Йоханан до бет мидраша и изтълкувал: “‘А Мен ден [за] ден Ме дирят, и да знаят пътищата Ми желаят’ (Йешаяу 58:2) - Денем Го дирят, а нощем не го дирят?! [Стихът] всъщност ти казва: всеки, който се занимава с Тората, дори един ден годишно - стихът му го зачита като че ли се е занимавал цялата година. (ТАЛМУД, ХАГИГА 5б) [Моше] поискал да му се разкрият пътищата на Светия, Благословен да е Той [...] Казал Раби Меир: “[...] не му било дадено, както е казано: “Ще бъда благосклонен, към когото ще бъда благосклонен” (Шмот 33:19) - дори да не го залужава, “и ще се смиля, над когото ще се смиля” (там) - дори да не го залужава.” (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 7а) Казал Реби Йона: “Не пише ‘щастлив е даващият на нуждаещия се’, а ‘щастлив е обмислящият нуждаещия се’ (Теилим 41:2) - [има се предвид] този, който гледа как да изпълни мицвата.” Какво правил Реби Йона? Когато виждал някой от богато семейство, който изгубил имуществото си, му казвал: “Синко, тъй като чух, че ще получиш наследство от друго място, вземи и [после] ще се разплатиш [с мен].” След като взимал, [Реби Йона] му казвал, че е подарък. (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 8:8) Шмуел а-Катан постановил пост (поради отсъствие на дъжд) и след залеза завалял дъжд. Хората си мислели да кажат, че това е хвалба за общността. Казал им Шмуел: “Не е хвалба за общността, ще ви дам притча. На какво е подобно това? На слуга, който иска награда от господаря си, а [господаря] казал [на другите слуги]: “Изчакайте да отслабне и да страда, и тогава му дайте.” (ТАЛМУД, ТА’АНИТ 25б) “Всичкият труд на човек е за устата му, и въпреки това душата няма да засити” (Коелет 6:7) - [...] Казал Раби Леви: “[Ще дам] притча, [за да го обясня]. Един селянин бил женен за царска дъщеря, и въпреки, че я хранел с всички сладости на света, той не могъл да изпълни задължението си [към нея]. Защо? Защото тя е царска дъщеря. Колкото и да върши за душата си човек, не може да изпълни задължението си. Защо? Защото тя е свише.” (ВАИКРА РАБА 4:2) “Коя е тази, която гледа навън като зората” (Шир аш. 6:10) - това са Исраел, когато Светият, Благословен да е Той, ги изправи и ги изведе от галута, тогава Той ще им отвори много тесен отвор на светлина, а след това отвор по-голям от него [...] Като на човек, който бил хвърлен в мрака и живял в тъмнина. Когато поискат да му дадат светлина, трябва да му отворят малко светлина, като иглено ухо, а след това по-голяма, и така няколко пъти докато не му дадат цялата светлина, както следва. Така са и Исраел, както е казано: “Малко по малко ще го прогоня от пред теб" (Шмот 23:30) (ЗОАР, ВАИШЛАХ 6) (Изобр. е загл. стр.)