ТАЙНИТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Марко 4:1-34 1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: 3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха: 5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод. 8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша. 10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; 12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха]. 13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово. 16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. 18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; 19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. 20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно. 21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника? 22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави. 25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има. 26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. 27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. 28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва. 30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. 33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. В този текст Исус казва три притчи, които са свързани с Божието царство (ст.11;26;30). Ние знаем, че след като беше кръстен от Йоан Кръстител, Той дойде в Галилея и проповядваше благовестието. В Марк 1:15 се казва какво беше посланието на благовестието: 15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието; Същността на благовестието беше вестта за настъпването на Божието царство. Исус Христос проповядваше Божието царство и Той го правеше спокойно. Исус го проповядваше уверено, защото Самият Той беше Царят. И насърчението за нас, които четем това послание е, че Божието царство не е нещо, което може да се загуби, не е нещо, което може да бъде победено. Божието царство идва. Божието царство е тук (Лука 17:20-21). Божието царство ще дойде в пълнота и слава. Важното е ние да бъдем част от това царство, за да бъдем в славата на Бога, във вечността. В тези притчи, които Исус каза в Евангелието на Марк 4 глава, ние виждаме три характеристики на Божието царство, които съдържат едно невероятно насърчение. Затова чрез тях аз искам да ви окуража, но заедно с това и да ви предизвикам към едно по-голямо посвещение на Божието дело. БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЕ Е ЗА ВСЕКИ Първата характеристика на Божието царство, която виждаме, е в притчата за сеяча. И тя е, че семето, Божието слово не се приема от всички. Божието царство расте с разпространение на словото. Когато Исус започна да обяснява тази притча, Той каза, че семето е Словото. Но не всеки приема семето и не всеки, който го приема произвежда плод. Всяка от четирите вида почви приема семето по различен начин. Ако семето попадне край пътя, там птиците бързо го изкълвават. Канаристото място също не може да приеме семето. При тръните семето също не може да вирее. Но, слава на Бога, има и почва, която приема семето. Трябва да бъдем насърчени, защото дори и да има  хора, неприемащи словото или приемайки го частично и привременно, винаги ще има хора, чиито сърца ще бъдат „добрата почва”, приемаща семето – почвата даваща плод. Затова, Исус каза: „Внимавайте как слушате!” Много важно е да разбираме словото. В Евангелието на Матей, където е записана същата притча, авторът обръща внимание върху разбирането на словото. В Матей 13:19,23, се казва: 19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. 23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Важно е не само да чуеш словото. Важно е да го разбереш, да го схванеш, да го осмислиш. Това разбиране става с помощта на Святия Дух. Той е, Който отваря духовните ни очи, за да можем да разберем Божието Слово. Така че това е първата истина за Божието царство и тя е, че не всички ще приемат Царството. Може би досега не сме поглеждали притчата за сеяча от тази гледна точка. Но това е факт. Няма всички да повярват. Няма всички да бъдат спасени. Ще има хора, които ще отхвърлят благовестието. И това е нещо, което Бог го знае от самото начало. Когато Исус говореше на апостолите той каза: „На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство”. Какво значи „... е дадено?” Това означава, че е дадено отгоре, от Бог. Ако ние разбираме Божието царство, ако разбираме Божието Слово, то е защото ни е дадено. Слава на Бога! От текста между притчите става ясно, че по отношение на Божието царство има два вида хора: „външни” и „вътрешни” (ст.11). Външните са тези, които не вярват, те са неприемащите и неразбиращи Словото, това са онези, които са извън църквата. За тях всичко бива в притчи, те не могат да го разберат. За тях е благовестието е като някаква енигма, загадка, като някаква тайна. Те гледат, но не виждат. Слушат, но не чуват. 10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; 12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха]. Подобни думи пише и пророк Исая. Исая 6:9-13 9 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете. 10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят. 11 Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, - 12 Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много. 13 Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й. Бог прати пророк Исая при народа си с послание на съд. Защо? Защото, когато имаха време на благодат и време на възможност да служат на Бога, те не се обърнаха към Него. Обърнаха се към идолите, към своите си измишления и творения на човешка ръка. Така започва и апостол Павел посланието си към Римляните: 19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Човеците остават без извинение, защото семето се сее, слово се дава, но не се приема. Затова неприемащите ще бъдат закоравени още повече, „за да не би да се обърнат и да им се прости греха”. Бог иска да се спасят всичките човеци, но тук Исус казва: „да не би да се обърнат и да им се прости”. Защо? Защото те са определени за погибел, поради това, че са отхвърлили Божията благодат, милост и откровение. В Евангелието на Матей 13 глава, Исус каза и една друга притча – тази за житото и плевелите. Там той говори не само за „външните”, но и за „чадата на лукавия”. Има хора, които не само са невярващи, но са служители на Сатана. Това са лъжеучителите (2 Йоаново 1:7), също така и хора, които изпълняват поръчките на дявола и му служат (Матей 13:24-30). 24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си?...