Терума - Парохетът

ТЕРУМА Рав Ицхак де Пас (? - 1760 г., Солун) - равин в София ок. 1744 г.ШМОТ 26:31И ще направиш завеса (парохет) от синя и лилава и червена [вълна], и усукан фин лен, майсторска направа я направи, с херувими.ШУЛХАН АРУХ, ЙОРЕ ДЕА 283:4Забранено е да се бродират стихове [от Танаха] върху талит.ШАХ (СИФТЕ КОЕН), ТАМ №6Защото ще причини презрение към стиховете на Тората, защото цицитите на талита не са нито предмет на мицва (ташмиш мицва), нито предмет на святост (ташмиш кедуша), и може да се влиза и да се използва и да се покрива с в тоалетна или баня с талит с цицит, но как тогава ще внесе стиховете на Тората на мръсно и презрително място. И е напсисано в книгата Атерет зекеним: “и затова са разрешили да се изписват стихове върху покривалата на сефер Тората, защото те са предмет на святост и е забранено да се отнасяме към тях с лекота.” [...] и въпреки че е приведено, че е забранено да се пишат стихове от Тората, вече сме обяснили, че традицията е да не вмимаваме за това.ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ, 154:6Също така е позволено да се направи от голяма завеса малка завеса, или да се направи от нея калъф за свитъка на Тората. Но да се направи от него калъф за Хумаш е забранено. Рама: а завесата, която окачваме пред арон кодеша, няма святостта на арона, а само святостта на синагогата.TAM, 3Предмети, които служат за святост — например калъф за книги и мезузи, ремъците на тефилин, сандъкът, в който се поставя свитъкът на Тората или Хумаш, столът (поставката), върху който се поставя свитъкът на Тората, и завесата, която се окачва пред ехала (пространството на арона) — имат святост и трябва да бъдат погребани (гениза).ТАМ, 8Рама: И е прието да се ползваме за различни нужди от вещи, свързани със святост — например покривките за книги, масата в синагогата и покривалата на свитъка на Тората. Писано е, че причината е следната: понеже вече е установен такъв обичай и е невъзможно да се пазят строго, бет динът поставя условие от самото начало, за да не стигнат хората до нарушение.аглавната страница на книгата Берах Ицхак (Солун, 1803 г.)