ТИЙНЕЙДЖЪР КАТО ИСУС

Християнството не е просто философия или учение. То е връзка с една личност – Исус Христос. Ние сме Негови последователи. В училище ние учим предмети – български, математика, биология, химия и т.н. Като ученици, на Исус, обаче, ние не изучаваме някакъв предмет. Ние не изучаваме дори богословие, ние изучаваме Исус Христос. Стремим се да имаме връзка с Него, да бъдем Негови последователи. Христос е нашия пример за подражание. Затова, днес ще разгледаме какво правеше Исус, когато беше на дванадесет години. В Лука 2:41-52 се казва: 41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, 43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. 47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. 49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? 50 А те не разбраха думата, която им рече. 51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. НА ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ В ст.42 ни се казва, че това се случи, когато Исус беше на „дванадесет години“. На дванадесет години Исус не беше повече „детенце“, както е наречен в ст.40. На дванадесет години Исус беше вече „момчето Исус“. На дванадесет години Исус беше на път да стане тийнейджър. Тази дума – „тийнейджър“ произлиза от това, че на английски годините от тринадесет до деветнадесет завършват със сричката „тийн“ –„търтийн“, „фортийн“ и така нататък до „найнтийн“. С други думи „тийнейджър“ е човек на възраст между тринадесет и деветнадесет и годините от тринадесет до деветнадесет се наричат „тийнейджърски“. Сега Исус беше на дванадесет. Дванадесет не е „тийнейджърска“ година, но Той беше на път да стане тийнейджър. Родителите на Исус ходеха в Ерусалим за Пасхата и преди това, но никога до този момент Исус не беше правил това, което направи когато беше на дванадесет години. Явно, има нещо, което се случва с децата в определен момент от тяхното развитие. За някои този момент може да настъпи когато са на десет, за други, когато са на четиринадесет, но настъпва момент в живота на момчетата и момичетата, когато те започват да разбират нещата, свързани с Бог и служението на Него. Така че, тази сутрин ние ще размишляваме върху този въпрос – как да бъдем тийнейджъри като Исус? Как да бъда тийнейджър като Исус? УЧЕНИЕ В ст. 46 ни казва, че Исус беше в храма, „седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше“. Какво означава това? Това беше начинът по който по онова време децата се учеха. Те седяха в синагогата или в храма и те се учеха от равините. УЧЕНИК НА СВЯТИЯ ДУХ Исая 50 глава съдържа пророчества за Месия. Думите от Исая 50:5-7 ст. се тълкуват като пророчество за покорството на Христос когато Той беше унижен и доброволно отиде на кръста. Там се казва: 5 Господ Иеова ми отвори ухото; И аз не се разбунтувах, Нито се обърнах назад. 6 Гърба си дадох на биене, И бузите си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания. Това е едно пророчество за това, което се изпълни когато Исус отиваше на кръста. Те го биеха, заплюваха Го, подиграваха Му се, присмиваха Му се, унижаваха Го. Но, вижте как започва всичко. Защото, преди това пророчеството за страдащия Месия, преди 5 и 6 ст., в ст.4 се казва: 4 Господ Иеова ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; Всяка заран Той събужда, Събужда ухото ми, За да слушам като учащите се. Когато беше малък, и особено, когато беше на дванадесет и след това Исус се събуждаше сутрин и се молеше. В тази молитва Той се учеше да чува от Бог Отец. Бог му даде това „отворено ухо“ за да може той да слуша Божиите думи и така да има водителството на Святия Дух в живота си. Първото нещо, което правеше Исус като тийнейджър беше, че Той се учеше. Но Той се учеше не само на знания за живота, Той се учеше на знания за Божието царство – знания за Бога, знания с които Той да може да служи на другите. Исус беше ученик на Святия Дух. Макар, че Самият Той беше едно от лицата на троицата, бидейки въплътен в плът и станал човек, Исус имаше нужда да се учи. И всяка сутрин Бог Отец го събуждаше, събуждаше духовното му ухо, за да слуша и да се учи като учащите се. В тези стихове става дума за директни послания от Бог. Такива директни послания и насоки, биха могли да бъдат получени единствено чрез молитва. Така че, когато Исус беше тийнейджър, Той се учеше да разпознава гласа на Святия Дух. Когато беше тийнейджър, Исус се молеше и Той беше ученик на Святия Дух. Ако искаш да бъдеш тийнейджър като Исус, стани ученик на Святия Дух. Ако искаш да бъдеш тийнейджър като Исус, бъди човек на молитвата. Позволявай на Бог да те подбужда, Той да те води. Научи се да следваш Неговото водителство, за да можеш да помагаш „с дума“ на уморените, на подтиснатите, на онези, които са в трудно положение. УЧЕНИК НА БОЖИЕТО СЛОВО Въпреки, че беше Бог въплътен в човешко тяло, Исус пак имаше нужда да се учи и да придобива знания по начина по който ние, като човеци се учим. Това е първото нещо, което ние трябва да правим, ако искаме да бъдем последователи на Исус – да се учим – и това се отнася не само за тийнейджърите, но и за възрастните. Защото, няма значение на колко години си ти физически, въпросът е колко си зрял духовно. Бог желае децата да бъдат успешни в училище. Той благоволи в това те да се образоват и да растат в знание. Той иска те да се справят с учебния материал и да имат добри оценки в училище. Но има и нещо друг, защото не всички хора имат еднаква дарба да учат, и различните хора възприемат нови знания по различен начин. Независимо дали сме или сме били добри ученици в училище, Бог иска всички ние да бъдем добри в училището на Святия Дух, да бъдем добри последователи на Христос, да бъдем добри ученици на Словото Му. Когато бях ученик, аз се насърчавах много с Псалом 119:99. Там се казва: 99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам в Твоите свидетелства. Помислете си за вашите учители. Колко са умни те и колко много знаят в техните области на преподаване. Аз, обаче, имах дръзновението да кажа: „По разумен съм от всичките си учители.“. Не защото съм горд, а защото се поучавах в Божието Слово. За мен това беше нещо изключително насърчително и аз го бях приел за себе си. Докато учех в университета аз имах изключително добри професори. За съжаление, обаче, почти всички бяха атеисти, отхвърляха Бога и вярата в Него. Колко от вашите учители – говоря на децата – вярват в Бога? Ние бяхме благословени, че класната на по-малкия ни син беше наша сестра в Господа, но за съжаление тя е едно изключение. Днес много хора са изключително интелигентни, знаят много, но за съжаление, те отхвърлят Бог. Именно затова ние, които се поучаваме в Божието Слово сме по-разумни от тях. Не защото знаем повече от тях, а защото се поучаваме в Божиите „свидетелства“ (Псалом 119:99). Така че, тийнейджъри, бъдете ученици на Исус, бъдете ученици на Божието Слово, бъдете ученици на Святия Дух. Бъдете добри в училище, но бъдете още по-добри в духовните дисциплини – молитва, четене и покоряване на Божието Слово, даване, борба с изкушенията и греха, слугуване на другите, свидетелстване за Исус. ВАЖНОСТТА НА ПОКОРСТВОТО Поучението в Божия Закон не е просто за да покажем колко много знаем. Днес има състезания по познаване на Библията и ние насърчаваме нашите деца да участват в тях. Защото по този начин те ще могат да научат повече за Божието Слово. Но има хора, които учат Библията, просто за да могат да побеждават другите в спор – само за да могат да покажат колко много знаят. Но, Бог желае ние да се поучаваме в Словото Му, не просто за да го знаем, а за да го изпълняваме и да му се покоряваме. Защото в Лука 12:48 се казва, че „всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“. За Бог знание без покорство е нещо напълно неприемливо. То е непослушание и то е грях. В Притчи 28:9 се казва: 9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост. Т.е, ако ти четеш Словото, което е Закона за нас, но въпреки това ти не му се покоряваш и си мислиш: „О, аз мога да си живея както си искам.“, а след това като изпаднеш в нужда, започваш да се молиш на Бога: „Господи, помогни ми!“. Но, ако ти искаш неща от Бог, а не се покоряваш на Словото Му, молитвата ти не е угодна на Бога. И, не само, че не е угодна на Бог, но тук се казва, че за Него една такава молитва е „мерзост“, нещо отвратително за Него. СТРАХ ОТ ГОСПОДА Исус, разбира се, не просто изучаваше Словото. Той го изпълняваше. По този начин Исус растеше в мъдрост. В заключението на пасажа, в ст. 52 се казва, че Исус  „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“. Ако искаш да „напреднеш“ в мъдрост, ти трябва да започнеш от нейната основа. Коя е тя? Коя е основата на мъдростта? В увода на книгата на мъдростта, книгата Притчи, в 1:7 се казва: 7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката. Страхът от Господа е това с което да започнем. Тийнейджъри, ако искате да живеете като Исус, ако искате да бъдете тийнейджъри като Исус, имайте в сърцата си страх от Господа! Когато слушаме Божието Слово, всеки трябва да го приема лично за себе си. Ние сме склонни, като го слушаме, да си казваме: „А, това е за този, или за онзи.“. Но, то не се отнася за някой друг. То се отнася за теб, то се отнася за мен. Страхът от Господа е почитта към Него и искреното желание да живеем угоден на Него живот