ТОМИНА НЕДЕЛЯ 2016

Христос възкръсна! А това е поздравът, с който ние се поздравяваме дори и след Великден. Традицията на Църквата е да се поздравяваме с този поздрав до Петдесетница. Така че тази сутрин ние отново се поздравяваме с този поздрав: Христос възкръсна, наистина възкръсна. Седмицата след Великден се нарича Светла седмица. И днес е Томина неделя. И ние четем Божието Слово в Евангелието според Йоан, 20 глава. Казва се от 24 стих надолу. Йоан 20:24 24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. Затова другите ученици му казаха: „Видяхме Господа“. А той им отвърна: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“. И след 8 дни учениците Му отново бяха вътре. И Тома беше с тях. И Исус дойде. Когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: „Мир вам“. Тогава каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. И дай ръката си и сложи в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ“. Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой“. Исус му каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени онези, които без да видят, са повярвали“. А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. Амин. Слава на Бога! Миналият път ние започнахме да говорим за нашето възкресение. За доктрината или учението за възкресението от мъртвите, което намираме в Божието Слово. Има някои въпроси в Библията, които не са съвсем ясни. И за тях има няколко думи или изречения. И това, че няма цялостно изложение на мисълта, прави този пасаж неясен и труден. Но има пасажи, които са достатъчно дълги, за да разберем каква е Божията воля и каква трябва да бъде нашата вяра. Един такъв дълъг пасаж в Божието Слово е пасажът за възкресението. Главата, която се занимава с този въпрос, е 1 Коринтяни, 15-та глава. 1 Коринтяни 15:12 12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? И миналият път ние започнахме да разглеждаме тази глава и това, което апостол Павел говори на коринтяните, защото те са били объркани по този въпрос дали има възкресение в бъдеще. Те са вярвали, че Христос е възкръснал. Защото така започва апостол Павел главата, като установява връзката и тяхната обща позиция, това, което той им проповядва, което те са приели и в което стоят. Именно, че Христос възкръсна от мъртвите. Слава на Бога! И след това обаче той свързва миналото възкресение на Христос с бъдещото възкресение на вярващите. Това, че щом Христос е възкръснал и ние ще възкръснем. И след това обаче обръща посоката и казва: ако няма бъдещо възкресение, той казва, и Христос не е бил възкресен. Така че той свързва бъдещото възкресение на вярващите с миналото възкресение на Христос. И той казва, ако няма бъдещо възкресение на вярващите, то тогава и Христос не е бил възкресен. И понеже Христос е бил възкресен, то и ние ще бъдем възкресени. Слава на Бога! Така че в първата част на главата, като започва от 12 стих, след което е установил общата им позиция за това, че Христос е бил възкресен, той започва да говори за това, че възкресението на вярващите ще бъде в бъдещето. Защото е възможно коринтяните, повлияни от гръцката философия, да са вярвали, че тялото няма да бъде възкресено, а само душата. Ако се връща при Бога, тялото въобще не е важно. Но апостол Павел казва: не, ние ще бъдем възкресени с нашите тела. И виждаме в Божието Слово, в разказите за възкресението, как отново и отново се набляга върху телесното възкресение на Христос. Не е просто духовно, но това, че Той възкръсна в тялото Си. Когато Той им се яви, те мислеха, че виждат дух, Той им казва: „Дайте Ми нещо да ям“. И пред тях не веднъж, в деня на възкресението, се казва, че яде риба и мед. Но виждаме също, че не от лозата, защото лозата Го запазва, когато дойде отново и ние ще пием от плода на лозата в Неговото царство. Но виждаме след това, когато Той се яви на Петър, когато Петър отиде за риба и Той му се яви, Той отново беше направил риба на огън, на скара. Така че явно рибата е хубава храна. Но виждаме, че Христос възкръсна в тяло и че нашето възкресение не е нещо минало и духовно, но то е бъдещо и телесно. И след като Той установява това, че нашето възкресение ще бъде в бъдещето и това, че ние ще възкръснем с нашите тела, апостол Павел продължава, като говори за приложението на тази истина. И Той казва: ако мъртвите не се възкресяват, нека ядем и пием, защото утре ще умрем. Тоест, това, което ние вярваме, е много важно, защото то определя начина на нашия живот. Ако ние не вярваме, че има Бог, ако ние не вярваме, че ще има възмездие за злото, ако ние не вярваме, че ще има вечност и съд, то ние можем да живеем в анархия, в грях, само за този ден, да живеем само за стомаха си или само за удоволствията. Но ние не живеем за това, защото ние вярваме, че ще възкръснем от мъртвите. Бог желае ние да се отнасяме към нашите тела с почит, защото тези тела ще възкръснат от мъртвите. Затова ние трябва да се пазим от различни пороци, както споменахме: алкохол, алкохолизъм, пристрастяване към никотина, пристрастяване към наркотици, наркотични вещества и всякакви други такива неща. И така завършва апостол Павел първата част от неговото поучение с този призив: „Не се мамете! Лошите другари покваряват добрите нрави. Трезвейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите“. И след като той вече е доказал това твърдение, че нашето възкресение все още не е станало, но то предстои, то е в бъдещето, остава обаче въпросът за естеството на възкресенското тяло. И апостол Павел вече е загатнал какво ще бъде естеството на нашето възкресенско тяло. Той каза, че Христос е първият плод. Тоест, какъвто е първият плод, такива ще бъдат и останалите плодове, защото това е същият сорт. И така, че ние можем да бъдем сигурни, че нашите тела ще бъдат като тялото на Христос. Слава на Бога! Това е за мен много вълнуващо. 1 Коринтяни 15:35 35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? И тук той довършва неговия аргумент, като влиза в един въображаем спор с неговите опоненти. И в този свой спор той се придвижва от познатото към непознатото. От това, което те знаят, към това, което те все още не са осъзнали. И какво е познатото? Познатото е това, че сеитбата, т.е. когато те сеят, той свързва нещата със земеделието. И той казва, че сеитбата не е край. Сеитбата е начало. Т.е. когато ти искаш да пожънеш нещо, сеитбата не е последната земеделска работа, последната земеделска работа е жътвата, когато ти събираш плода. А сеитбата е първата, защото ти трябва първо да разореш и като разореш, да засееш. Така че това е познатото, че сеитбата не е край, а начало. И другото нещо, което той казва, е, че всяко семе произвежда плод според вида си. Т.е. ако ти засееш семе от домат, ще получиш домат. Ако ти посееш жито на земя, ще получиш жито. Това, което е непознато, е, че смъртта не е край, а начало на нов живот. Слава на Бога. Това, което той казва: смъртта не е жътвата, смъртта не е край, смъртта е сеитбата. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си първият плод на възкресението и че в Тебе ние имаме надежда за вечен живот. Помогни ни да живеем свято, пазейки телата си като Твой храм, очаквайки деня, в който ще бъдем преобразени и ще бъдем подобни на Тебе. Благослови всеки един, който слуша това Слово, и нека вярата ни расте в името на Исус Христос. Амин. Слава на Бога. Смъртта не е край, смъртта е началото. Тя е ситбата. Тя е начало на нов живот. А стволът и плодът на растението, те са различни по вид от семето. Когато ти посяваш едно семе, което е с една форма, изглежда малко, ти го посяваш. Но плодът, той вече може да бъде дърво, може да бъде житен клас и той вече изглежда различно. Има ствол, стебло и плод. Корона, ако това е дърво, и плод. Но плодът на растението е различен по вид от семето. Плодът е различен от семето. Но всичките заедно, семе, ствол и плод, различни растения ли са? Едно и също растение. Т. е. независимо, че те изглеждат по различен начин, семето, стволът и плодът, те изглеждат по различен начин и в различен период от време те се развиват, но те са част от едно и също растение. Семе, ствол и плод представляват същото растение. 1 Коринтяни 15:35 35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? И той им отговаря на този, така да се каже, въображаем въпрос, въображаем опонент. „Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре“. Тук апостол Павел вече говори за това, че смъртта не е край, а ситбата не е край на семето. Когато ти заровиш семето в земята, това не е край на семето да се разложи там и да изчезне. Но смъртта или ситбата е начало на неговия нов живот. Човек не сее снопове, значи когато ти пожънеш снопове, не засяваш сноповете. Но сноповете израстват в следствие на смъртта на семената. Ти засяваш тия семена, вместо да си ги изядеш, но ти ги засяваш в земята. И ти не посяваш това, което ще бъде в резултат на смъртта на това, което е. Подобно нещо каза и Исус в Йоан 12 глава, 23-26 стих. А Исус на тълпите им каза: „Дойде часът да се прослави Човешкият Син. Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само. Но ако умре, дава много плод“. Йоан 12:23-26 23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.25 Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Слава на Бога!...