ЦЪРКВАТА И МИСИИТЕ

Римляни 15:8-33 Ще разгледаме Римляни 15:8-33 от гледна точка на църквата и мисиите. Какво можем да научим за връзката църква – мисии от този пасаж на това велико послание? ЦЕЛТА НА ЦЪРКВАТА (ст.8-13) Защо църквата трябва да се занимава с мисии? Защото Божията цел е глобална. Тя не включва само Израил, не включва само и България. Включва хора от целия свят – от всички народи и етноси по света. Христос беше служител на Божието Слово, на Божиите обещания, а тези обещания за спасение включваха не само обрязаните, не само евреите, а и езичниците – всички народи. Ст. 8 и 9 са още един начин да се каже, че благовестието е „Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника“ (Римляни 1:16). Благовестието не е само за един народ, не е само за един етнос. То е глобално – включва всички народи и всички хора по света. 8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите, Христос стана служител на неговия народ, на потомците на патриарсите Авраам, Исаак и Яков. Той го направи за да изпълни и утвърди обещанията, които им бяха дадени. Но, вижте, какви са тези обещания (ст.9). 9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея". От ст.9 разбираме, че Христос стана служител не само на евреите, но и на езичниците. В цитата от ст.9 Христос е представен като прославящ Бога между народите. Но ние знаем, че докато беше на земята Неговото служение беше до голяма степен ограничено до евреите, до собствения му народ. Тогава как ще се изпълни Той обещанието да хвали името на Бога между народите? Макар, че още докато беше на земята Господ Исус започна да го изпълнява чрез Неговото служение към езичниците в Галилея, Сирия и Декаполис, можем да кажем, че в неговата пълнота това обещание ще бъде изпълнено от църквата, която е Неговото тяло и църквата ще изпълни това обещание чрез мисиите. Резултатът от действието на Христос всред обрязаните е прославянето на Божието име сред езичниците. Резултатът от действието на Христос в църквата му днес би следвало да бъде достигането на недостигнатите и спасението на неспасените с цел произвеждане на хваление и благодарност от техните сърца и устни към Бог. Славата на Бога е в основата на всичко. Всичко е с цел Бог да получи цялата слава, която Той заслужава. И тази слава трябва да бъде отдадена на Бог от всички народи, от всички племена, от всички етноси. За това дойде Исус Христос, това е задачата и на църквата днес – ние да действаме за осъществяването на този план, за тази цел на Бога. Защо всички хора на земята трябва да прославят Бога? За да разберем по-добре отговора на този въпрос, може би трябва да си припомним от къде тръгнаха всички човешки проблеми? От къде дойде греха? От това, че след като хората познаха Бога, те не го прославиха, нито му благодариха. И от това, че те отказаха да го прославят от там тръгнаха всички проблеми. Спомнете си Римляни 1:21: 21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. И от там нататък се казва как те потъваха все по-надълбоко и по-надълбоко в греха и този грях доведе до пълна поквара и накрая до смърт. Логиката е проста. Всички хора на земята трябва да прославят Бога, защото непрославянето на Бога води към проблеми, задълбочаване на проблемите и смърт, а прославянето на Бога води към оправяне на проблемите и вечен живот. НАРОДИТЕ Бог е изкупител и народите са в сърцето Му. Ап. Павел доказва това в стихове 11-12 със серия от цитати от Стария Завет. Първият в ст. 10 е от Второзаконие 32:43. 10 И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му". Вторият в ст.11 е от Псалом 117:1 11 И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде". Забележете думата „всички“ в този стих. Божият призив не е само към някои народи, а към „всички“ народи. Никой не може да хвали Господ без да има знание за Него. Как народите ще започнат да хвалят Господа? Като чуят за него. Как ще чуят? Чрез мисиите. Поредицата от цитати завършва в ст.12 с цитат от Исая 11:10. Този цитат съдържа идеята за Божието царство. Божието царство е управлението на Христос и това управление ще бъде само над един народ ли? Не. Над всички народи. Божието царство е не просто локално или местно, то е глобално или световно. Начинът по който Божието царство идва и се разширява е чрез мисиите. 12 И пак Исая казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите". Дори и един библейски цитат, дори един библейски стих, ако е приложен правилно е достатъчен като доказателство за дадена теза. Тогава защо ап. Павел не използва само един цитат, а серия от цитати? И той цитира: „Народите! Народите! Народите!“. Защото евреите са били предубедени спрямо тази част от Божия план и ап. Павел трябва да разбие техните предубеждения. Евреите са си мислели, че те са избрания народ и няма други избрани народи. Ап. Павел иска да разбие това схващане и да им каже: „Божият план не включва само обрязаните. Божият план включва и необрязаните – тези, които на еврейски се наричат „гоим“.“ Днес мнозина български вярващи са пълни с предубеждения срещу мисиите. Те смятат, че мисиите са за американците, за европейците, за корейците, но не и за нас, българите. Затова, ние се нуждаем да чуем тази дума отново и отново: „Народите“! „Народите“! „Народите“! Когато се срещам с братя и сестри, които се съмняват, че българската църква трябва да участва в мисиите, аз им казвам: „Вземете си конкорданса, отворете го и вижте тази дума – „народите“ – колко пъти е спомената в Библията и разберете, че Божия план включва не само нашия народ, а всички народи!“ Така че основна част от служението на църквата е достигането на народите. Идеята за достигане на народите не е някаква по-късна прибавка към Божия спасителен план – тя не се е появила след възкресението на Исус. Започва още с Божието обещание към Авраам от Битие 12:1-3 където Бог му казва: „…и в тебе ще се благославят всички земни племена.“. Римляни 15:8-12 е пасаж подобен на Лука 24:45-47 където се разказва какво каза Господ Исус на апостолите в деня на възкресението си. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. Забележете, че в тези стихове Христос отново се връща към Писанията. В тях е разкрит Божия план. Те са основата на Неговото служение. Те трябва да бъдат основата и на нашето служение. Ст.46 описва ролята на Христос в Божия план, който Той изпълни, но ст.47 описва нашата роля, която ние трябва да изпълним – да проповядваме благовестието на „всичките народи“. Римляни 15:8-12 съдържа идеен вариант на Великото поръчение. Започвайки с евреите, благовестието за Христос трябва да се проповядва на всички народи за да може те да прославят Бога, за да може да се изпълни обещанието от Римляни 15:9, което прочетохме. Бог Син ще хвали Бог Отец между народите. Как? Чрез църквата, която е Неговото тяло. За да изпълни това църквата се нуждае от мисиите. Такъв е Божият план, такива са Божиите обещания, такова е Божието Слово, такова е и Великото поръчение. НУЖДАТА НА ЦЪРКВАТА ОТ МИСИОНЕРИ (ст.13-21) Каква е целта на църквата? Народите. Целта на църквата е не просто вътрешното й благополучие, а народите. И за да може да изпълни тази своя цел тя се нуждае от мисионери. Следващите стихове ни помагат да отговорим на въпроса: „Защо църквата се нуждае от мисионери?“. Първо, църквата се нуждае от мисионери, за да може да осъществи целта си да изпълни Великото поръчение на Исус Христос и Божиите обещания за проповядване на благовестието на всичките народи. Достигането на народите може да се осъществи само от една силна църква. Защото само една силна църква може да изпраща мисионери. Бог желае всяка една местна църква да бъде силна, защото само една силна църква може да изпраща мисионери. Ако тя не може да се грижи за собственото си съществуване, как ще изпраща мисионери. Затова в ст.13 ап. Павел се моли за това църквата в Рим да бъде една силна църква – пълна с радост, мир, вяра, надежда и Святия Дух. 13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви. Говорейки на църквата в Рим ап. Павел ги благославя и се моли за тях те да бъдат една силна църква изпълнена със силата на Святия Дух, пълна с надежда. Една църква няма нужда от мисионери за да осъществява вътрешния си духовен живот. Тя може да посреща духовните си нужди сама. Може да си има пастор, който да й проповядва Божието Слово, а дори и да няма пастор, тя може да се събира и хората в нея да се молят един за други, да четат Библията и да се назидават един друг. Те нямат нужда от мисионер за вътрешния си духовен живот. В ст.14 ап. Павел потвърждава, че една църква може да посреща вътрешните си нужди сама. 14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг. Ап. Павел не се съмнява в тяхната компетентност, че те могат да се наставляват един друг и да си провежда успешно вътрешния духовен живот. Тези думи ни напомнят началото на посланието, където в 1:8 ап. Павел казва на римските вярващи: 8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят. Църквата в Рим беше пълна с вяра, с благост, със знание и наставление. С други думи тя можеше да се грижи за себе си. Така и църквите днес могат да се грижат за себе си и нямат нужда от мисионери за собственото си добруване. Но, църквата не трябва да забравя целта си. Нейната цел е не да служи на себе си, не да бъде известна по целия свят,...