ЦИКЪЛЪТ НА ЛЮБОВТА

Тъй като се говори навсякъде за любовта, има сърца, балони, меченца, да, трябва да поговорим и ние за любовта, за да бъдем във крак със времето. И да погледнем на любовта от гледна точка на Божието слово. Защото светът представя една картина на любовта, която обаче най-вероятно не е прецизна, не е вярна, не е точна. Тя е измамлива картина. В тази картина, която светът представя за любовта, любовта е сладникова, тя се случва в един миг. Тя го вижда от пръв поглед и вече нещо се случва, една химия и в тази химия нещата избухват и те се обичат. И как се обичат, обаче след това любовта изчезва. Обаче това вече не го дават на филма. На филма се свършва преди любовта да изчезне. И ние трябва да знаем какво да правим, трябва да знаем какво казва Божието слово. Трябва да знаем какво да правим, когато не усещаме нищо към този човек, пък той се вписва за нас, какво ще правим тогава. Трябва да знаем как да продължаваме в семейството, да бъдем заедно. ОСНОВНИ ПОСТАНОВКИ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА И аз бих желал тук да ви обърна внимание на няколко пасажа от Божието слово, които вие също можете да четете вкъщи и да размишлявате върху тях. И някои основни постановки по взаимоотношенията между мъжа и жената в семейството. И първото нещо, което трябва да знаем и да помним, и откъдето тръгват и многото проблеми, е това, че има два пола. Има мъжки пол, има и женски пол. Значи, или си мъж, или си жена. И това е библейско. Значи, голяма разлика между мъжете и жените има в много отношения. Не само в начина, по който ходим до тоалетната, но в начина, по който мислим. Така от мозъка. Матей 19:3-4 3 Тогава при Него дойдоха фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?4 А той отговори: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал: Вижте какво се казва тук в Матей 19 глава. Господ Исус Христос, тогава дойдоха при Него фарисеи, които изпитвайки Го, казаха: „Позволено ли е на човека да напусне жената по всякаква причина?“ Какъв въпрос? Значи, те вече са решили да се развеждат и казват: „По всякаква причина, само да ѝ дам разводно писмо и я напускам.“ А Той в отговор рече: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско?“ Така че запомнете това. Исус каза, че Бог в началото, когато направи човека, Той направи Адам, направи и Ева. И вече Адам беше мъж, Ева беше жена. Така че ти си знаеш какъв си. Всички тук, някои сме мъже, някои сме жени. И в този пол нещата са различни. Значи, жените всичко виждат в розово. Просто те, още от малки, виждат нещата в розово. И те мислят по различен начин от мъжете. Мъжете ги обличат в синьо, още от малки. И те виждат нещата по различен начин. Например, жените са много добри в това да наблюдават детайлите. Просто те като видят, веднага виждат петънцето, виждат детайла, виждат нещо, което е различно. Докато мъжете гледат общо така. Общо поглед върху нещата. Например, когато те четат заглавията във вестника, не четат малкия текст. Жените искат да гледат малкия текст, какво пише там, какви са детайлите. Като се върнат от училище, например, нашите деца, те са момчета и аз ги питам: „Как беше в училище?“ И те казват: „Добре.“ И пак, това достатъчно ли е за майката? Тя иска да знае подробности, какво стана, с кой се срещна, какво ти каза, какво му каза, всичко, всичко, всичко. Детайли. Така че ние сме просто различни. Приятелките, те могат да седнат, да започнат да говорят, обясняват всичко. Мъжете нямат такива. Ние пием кафе и си говорим за някакви общи работи. Така че същото е в семейството. От това, че ние сме различни, мъжът и жената, оттам започват проблемите в комуникацията. Понеже понякога мъжът обича жената, обаче не го показва по начина, по който тя иска да го разбере. И тя, като не го показва по начина, по който тя иска да го разбере, тя си мисли, че той не я обича. И когато тя си помисли, че той не я обича, тогава тя започва да се кара с него, да вика и да се държи по определен начин, да показва, че нещо се изнервя. И тогава, когато тя започне да се изнервя, мъжът започва да си мисли, че тя не го уважава. Че тя не го почита. И тогава, когато той си помисли, че тя не го почита, той се затваря в себе си. Казва: „Сега да не се бием, по-добре да млъкна, защото ако взема да отвърна, нещо ще направя, затова ще млъкна.“ Обаче той, като млъкне, тя си мисли още повече, че „той ме млъкна, значи още повече не ме обича“. И така влизаме в един такъв цикъл, който е – любовта изчезва и нещо не е както трябва в семейството. Защото ние сме различни. И това е първото нещо, което трябва да знаем. Обаче, слава на Бога, че сме различни, защото ако бяхме еднакви, ужасно, тогава за какво ми е тя, ако тя е като мен? Аз не искам още един като мен в моето семейство, защото това много ще стане. Аз имам нужда от нея, защото тя ме допълва, защото тя е това, което аз не съм. И затова и жената има нужда от мъжа, защото той има нещо, което тя няма. Матей 19:5-6 5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“?6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. И тук се казва, Исус продължава и казва, това е в Матея 19 глава: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привържи към жена си. И двамата ще бъдат една плът.“ Така, защото не са вече двама, а една плът. Вижте, всички, които сме били деца и тези, които още не са семейни. Ти си живееш с мама и татко и ти е добре. Мама те обича, получаваш любов, татко те обича, грижи се за тебе. Ти си имаш брат и сестри, живееш в тази среда и си супер. Но в един момент усещаш, че нещо ти достига. Искаш още някой друг. И тогава вече започваш да го търсиш тоя другия. И в един момент се събирате. И когато се съберете, тук се казва, вече не са двама, а ставате едно. И се казва след това: „Идеално, това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“ Така че, когато Бог събере двамата в семейство, това е нещо, което Бог го прави. И затова се казва: „Човек да го не разлъчва“, т.е. те да не се разделят. Защо Исус каза, защо възникна въпросът за развода? Защото сме различни. И когато сме различни, в началото може да се обичаме, обаче след това осъзнаваме, че всъщност той не е непрекъснато такъв, какъвто е бил в медения месец или когато сме се влюбили. Но той си има неговите интереси, тя си има нейните интереси, ние сме егоисти. И двамата, всеки си гледа за себе си. И в един момент започваме да говорим на различни езици. Той е на работа, тя е на работа. И може да стане така, че нещата да се стигнат дотам, че не можем да се понасяме. Но това е както да се учудиш от това, че има бури в морето. Трябва да знаем, че в морето има бури. Представете си, ако един, който реши да стане моряк и той си прави кораб, и ако това е корабът, например, на брака и вие тръгвате в това бурно море заедно с този кораб. Обаче, както си вървите в началото, има попътен вятър. И морето е гладко, корабът върви. След това, обаче, започват бури. Вятърът се обръща срещу вас и започва някаква голяма буря. И тогава вие не можете да контролирате повече кораба и какво правите? Скачате ли от него или оставате на кораба? Ако скачате от кораба, по-добре ли ще бъдете от кораба, когато има буря? На кораба е по-добре, нали? Човек, който работи на пристанището, знае. Значи, дори да има буря, по-добре да си на кораба. Така че, същото е и с брака и със семейството. Трябва да знаете, че дори тези, които сте млади, сте супер романтици, бъдете романтици, това е вашето време. Но трябва да знаете, че това няма да бъде винаги така. Идва време, когато романтиката изчезва. И когато изчезне романтиката, трябва ли да продължим да се обичаме? Трябва да продължим да се обичаме и това е превъзходното качество. Да продължим да се обичаме, когато романтиката я няма. И да не се разделяме. Така че, другото нещо, което искам да ви покажа тук е в Ефесяни, пета глава. И това какво да правят мъжете и жените. Значи проблемите, затова ви казах, че понеже ние сме различни, заради това тръгват проблемите. Защото мислим по различен начин. Например, жените мислят интуитивно. Те знаят от самото начало какво ще бъде. Но пък мъжът трябва да осмисли всичко, трябва да мисли. Ние сме много мислещи, преценяващи. Жените го знаят от самото начало. Така че трябва да бъдат търпеливи към мъжете. Да дойдат до това, което те вече знаят. Защото мъжете по друг начин мислят. Мъжете също трябва да бъдат търпеливи към жените, защото самото Слово показва, че жените са по-крехки. Мъжете са по-силни, физически. И може би по-издръжливи за това. Ако има война, кой отива на война? Значи, жените искат мъжете да пращат ногата. Защо? Жените са много силни. Те са силни в едно обаче, кой живее по-дълго? Мъжете или жените? Жените живеят по-дълго от мъжете. Те са силни, обаче в определен момент пък са слаби. А кой пък ражда от жените? А кой ражда? Ние пък казваме, ние не искаме да раждаме мъжете. Жените да раждат. Така че, ема, ти не искаш да раждаш, нали? А пък, жените те искат. Не искат, че ще им се наложи. Ако се оженят. Така че, виждаме, че ние сме различни. Обаче, и затова и в Божието Слово, когато Апостол Павел говори, това е Божието Слово, в посланието към Ефесяните, 5-та глава, има слово към мъжете. Значи, ако те бяха еднакви, нямаше да има нужда Апостол Павел да казва „Жени“ и „Мъже“. Щеше да каже „Направо, вие сте мъже и жени, но сте едно“. И да им каже едно слово. Но той казва различни неща на мъжете и различни неща на жените. И когато стане проблем в семейството, това, което може да направи така, че конфликтът да бъде разрешен, е ако жените започнат да правят това, което се казва в Божието Слово, и мъжете започнат да правят това, което се казва в Божието Слово, защото ние правим точно обратното. Когато се ядосаме и имаме конфликт в семейството, мъжът казва: „Тя не ме слуша. Тя трябва да ме слуша. Ако ме слуша, аз ще я обичам“....