Ту биШват - Урокът на зимата

Ту биШват Рав Барух Митрани (1847, Къркларели/Лозенград - 1919, Едирне/Одрин). Педагог, публицист и даршан (проповедник). Учител по иврит в Ямбол в началото на 1860-те, в Шумен през 1869 г, и във Видин през 1890 г. Издател на еврейското списание “Карми шели” (Моето лозе) излизало под различни имена между 1881 - 1906 г. Редакцията на списанието се местила заедно с редактора му във Виена, Видин, Одрин, София и Белград. Базирано на статия в списанието “Карми шели” от месец шват 5691 (1891 г.). От всички национални свойства, които ние евреите сме притежавали във времето нашето велико сияние, наречени от нашите древни родолюбиви мъдреци “пълнолунието” - Светата земя, царството, храма, свещенослужението, санедрина, което е останало с нас от историческия спомен са само свещените празници. На тях, ние евреите си представяме, че сме Исраел, синовете на царе (Мишна, Шабат 14:4); синове на онези велики царе, на онзи цялостен отсред народите, чрез когото Бог е дал религия, образование и цивилизация на целия свят! Един от дните, които донякъде се празнуват като национални празници, е денят на Ту бишват. В парашите на тези седмици четем от Тората историята на нашия баща Яаков, благословена да е паметта му, в която има толкова много национален, и за отделния човек, морал поставен в нея, че и стари и нови книги не са достатъчни за детайлното му описване. ... Празникът Ту бишват, в който дърветата са изпълнени с много препитание за през суровата зима, за да цъфтят и дават плод през красивото лято, в който възхваляваме великия Бог, около нашите създания, до падащите листа, за многобройните красиви и вкусни плодове, които той дал в света Си, отдавайки предпочитание на “плодовете" (лас фрутас) на светата земя, помнейки, че този ден е и прага на една национална и родолюбива година - Рош ашана лаиланот (нова година на дърветата), свързана със заповедта за Маасрот (десятъци), заради която сме давали време на коаним, левиим и бедните, когато сме имали собственост, когато сме били хора… Защото: "ако той няма земя, той не е човек" са казали великите Мъдреци от нашата древност, благословена да е паметта им (Йевамот 63а), които са говорили в много кратки афоризми, което не е достатъчно за съвременните хора да кажат и в дълги статии, и които някои ги смятат, не дай си Боже, за невежи! Горко за такъв срам (Бава Батра 75а)... Цялото празнуване на този малък празник ни дава да разберем великата идея: че нашата свята история, естествена и духовна, се е родила и се ражда в средата на зимата - на страданието и преследването, което е неговата собствена - Рош ашана лаиланот; в която се раждат нова енергия, сила и здраве, за да стане плодотворен и да даде многото плодове... Такава е зимата... в природата и в историята тежкото настояще подготвя идващото лято... Ту бишват, „пълнолунието”... „луната на 15-ти”... Той ни кара да мислим за великия национален урок, който нашите велики древни Мъдреци са ни накарали да осъзнаем: това, че еврейския народ винаги е имал - лунна година; защото докато луната потъмнява и се променя, тя се ражда, расте и свети, и се изпълва със светлината, която слънцето й дава, винаги... Така е и Исраел, след като стане тъмно, свети със светлината на Слънцето на целия свят: “защото слънце и закрила е Господ Бог” (Теилим 84:12)… и че антиюдаизмът е както исторически, така и естествен; че няма какво да го плаши в бъдещето на нашата нация!... Сурова зима е, трябва да търсим бягство, за да се спасим от сегашния силен студ, който ще ни даде крепко здраве и цветущ живот за идващото лято.... Бягството е: придвижването към нашия закон, към нашата изминала история... А лятото е: идването - заселването на Ерец Исраел, което е с правителството на великия султан, нека спасителя дойде в Цион в нашите и неговите дни… Това трябва да ни накара да разберем, нашата история и нашата религия, и нашата ситуация, така че нека кажем амен с голяма концентрация и да останем със знанието за Ту бишват - великия урок! (Изображението е снимка на Рав Барух Митрани)