УКРАСЯВАЙТЕ БОЖИЕТО УЧЕНИЕ!!!

Слава на Бога. Тази сутрин бих желал да насоча погледа ви върху едно послание от Новия Завет и това е посланието към Тит. Това е едно от пасторските послания, които обаче не са само за пасторите, но те са отворени писма до целите църкви и в тях ние намираме едни инструкции, които са много практични. И аз мисля, че това са неща, които се отнасят особено за нашата църква и особено за времето, в което ние живеем. Защото ние отгоре изглеждаме добре, изглеждаме лъскави, изглеждаме прекрасни, обаче вътре в нас има още останало от плътта, още останало от старото естество и това са неща, които трябва да се изчистят. И именно посланието към Тит е точно написано за тази цел. Всъщност това е писмо до църквата в Крит, защото Тит е бил за момента, когато получава това писмо, на остров Крит. Крит е един голям остров в Средиземно море. В омировите поеми този остров се слави, че има 100 града. Критските християни били едни от първите, които чули Евангелието. Защото в Деяния 2 глава, 11 стих, там когато Святият Дух се изля на Петдесетница и апостолите започнаха да говорят на непознати езици, тогава там имаше и едно голямо множество от хора, които бяха от диаспората. Деяния 2:11 11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. Това бяха евреи, които са били разпръснати, но за празника бяха дошли в Ерусалим. И някои от тях толкова време бяха живели в другите страни, че знаеха езиците на тези народи. И те чуха апостолите да славят Бога на техните собствени езици, да величаят Бога, дори на критски, не знам какъв език се говори, всъщност някакъв особен стар диалект. Твърде вероятно няколко от тези, които са били на Петдесетница, след това са чули проповедта на апостола Петър, покаяли са се и тогава са се върнали обратно в тяхната родина и така са основали църквата в Крит. Но какви са били критяните? Критяните били добри моряци, Критски кораби са пътували до всички крайбрежия. Критяните също така били прочути като изкусни стрелци, като се казва, че те са се упражнявали в това занятие още от детинство. Така че били майстори във военното изкуство и мореплавачи. Обаче също така трябва да кажем за тези критяни, че били прочути лъжци. Тит 1:12 12 Един от тях, някой си техен пророк, е казал:„Критяните са винаги лъжци,зли зверове, лениви търбуси.“ Значи представете си какъв етикет сложил той на тия критяни: „Винаги лъжци, зли зверове и лениви търбуси“. Винаги лъжци. Не се смеем обаче това нещо да се отнесе за нас. Но вижте, говоря за това послание, защото за да го разберем, ние трябва да знаем към кого то е било писано. И то е било писано именно към тези критяни. Аз намирам много сходство между критяните и между нас, защото не знаете ли, че вярващите са големи лъжци? Вярващите са големи лъжци. Знаете ли го това нещо? Или не? Защото понякога не казваме едно нещо, че е така, ама дали е така, не е ли така, не е ясно. Винаги лъжци. Авторът, за който се загатва тук, той бил Епименид. Той бил философ и поет, който живял в Крит около 600-та година преди Христос. Това, което имаше предвид с това слово, като говореше, че християните били лъжци, е например, че ставаме понякога свидетели за някои неща, но си ги нагласяме. И дали са истина или не са истина, не е толкова ясно. Например, някой пие лекарства и казва: „Бог ме изцели“. Ама той не е, че Бог го изцели, но той е пил лекарствата. Значи сега кое е истината? Че лекарствата ли са го изцелили или че Бог го изцели? Значи има, не казвам, че всички са, нали, не може да слагам всички под един знаменател, разбира се, просто тук малко така пресилвам нещата, но искам просто да видим себе си в лицето на тези християни, защото ако не кажем „ние сме като тях“, как ще приемем Божието Слово? Това слово е за нас, защото грехът продължава да живее в нас и ние трябва да признаем, че сме грешни. Грешни ли сме? Нека да си признаем, че сме грешни. Слъгваме ли понякога? Слъгваме, а така, нека да си признаем. Но трябва да се променим. Трябва да се променим. И вижте, тук се казва, че тия християни не само, че били лъжци, лъжели, трябва да ви кажа, че... Айде да не го казвам това. В заповедта на Апостола, искам да кажа, че една от големите кражби, която се случва и големите лъжи, е в сферата на авторските права. Което ние това го смятаме за нищо, обаче тия, които имат компютри, имат незаконен Windows на техните компютри, значи тия са лъжци и крадци. Просто може да знаете това нещо. Да не се казва, че ние не сме лъжци и крадци. По-добре да се признаем. Тит 2:10 10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител. Значи ние преди казахме, като ходим на работа, всичко е общо, значи и мое. И хоп, вземаш си това, вземаш си това, но то не им трябва на тях. Но ние трябва да различаваме кое е твое и кое е чуждо. Но тези християни присвоявали чуждо така, че били не само лъжци, но били и крадци. И освен това били и пристрастени към чашката. Сръбвани. Тит 2:3 3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; Значи те обичали да се сръбват. И представете си, че ако старите им жени били в такова състояние, в какво състояние били младите? Сигурно те са сръбвали доста повече. Така че тези християни били неуправляеми. Били самоволни, правили си каквото си искат, лъжели без да им мигне окото, били големи лъжци, крадяли, пиели. Така че са се нуждаели от здрава ръка. Нуждаели са се някой да ги хване, защото иначе си правили каквото си искат. Интересно, че хората не обичат здрава ръка. Те казват: „Ах, стана сега деспот, стана сега диктатор, сега ще се бия срещу тебе“. Обаче апостол Павел казва на Тит, че той трябва да бъде куражлия и трябва да бъде здрав по отношение на тези непокорни. И той казва: „Един от тях, някой си техен пророк, е казал, че критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси, това свидетелство е вярно“. Апостолът казва: „Това свидетелство е вярно“. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата. Значи трябва строго изобличаване. И тази страна ще ви изобличавам строго, превърнете се. Но нека да погледнем как започва това послание. Тит 1:1-4 1 Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос, за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене, по заповед на Бога, нашия Спасител,4 до Тит, истинското ми чедо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с теб от Бога Отца и Христос Исус, нашия Спасител. Тит 1:1-4 1 Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос, за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене, по заповед на Бога, нашия Спасител,4 до Тит, истинското ми чедо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с теб от Бога Отца и Христос Исус, нашия Спасител. Забележете, че още в началото на посланието апостол Павел подчертава едно особено качество на Бога. Той споменава Бог и казва: „Бог, който не лъже“. Значи още в самото начало той казва: „Бог е Бог, който не лъже“. На гръцки тези думи са „хо апсюдес теос“, което означава буквално „нелъжещият Бог“. Нашият Бог е нелъжещият Бог. И това е чудесно. Това означава, че Бог е верен на обещанието си и че Той няма да остави нито едно от Неговите обещания, от това, което е казал, да не бъде изпълнено. И това е нещо, което ни предава вяра. Защото Бог ни обещава нещо, Той ще го направи и ние вярваме в Неговото Слово. Но също така това, че нашият Бог е нелъжещият Бог, означава, че и ние трябва да бъдем нелъжещи Божии чада. Може ли да кажем това за себе си? Да бъдем като Него. Да не лъжем. Нека Бог да ни помогне. Нашият Бог е нелъжещият Бог. И тогава ние трябва да бъдем нелъжещи Божии чада. Честни и справедливи Негови последователи. Така че от това послание може да извлечем три неща, които като християни трябва да правим. Първо, като християни ние не трябва да лъжем. Второ, като християни не трябва да крадем. И трето, като християни не трябва да бъдем хора, пристрастени към алкохола. АПОСТОЛЪТ КАТО СЛУГА БОЖИЙ Още в стих 1 апостол Павел се представя като слуга Божий и апостол на Исус Христос. Първо това, че е слуга. Вижте, апостолът вижда себе си като слуга. И това означава, че неговата воля е погълната от волята на Господаря му. Какво означава да бъдеш слуга? Слуги ли сме на Бога ние? Или сме слуги на себе си? Слуги на Господ. Значи, ако казваме, че сме слуги на Господ, това означава, че във всичко, в целия си живот, ние трябва да изпълняваме Неговата воля, а не нашата. Защото ние сме Негови слуги. Гърците са имали различни думи за роб, който е бил пленен в битка, това е „андраподон“. И друга дума за роб, който е бил роден като роб, и това е думата „дулос“. И да бъдеш „дулос“ или такъв роб, такъв слуга, както е преведена тази дума в нашия текст, означава да изпълняваш волята на Господаря си, без да получаваш заплата за работата си. Така и ние трябва да бъдем готови да служим на Бога. Тази дума ни напомня, че ние сме били изкупени от Бога. Бог ни е купил, ние сме Негови, ние не сме свои си. И ако Той е наш Господар, и не само Господар, но Той е наш Бог, то тогава нашата воля трябва да бъде погълната от Него. Ако нещо не е по Неговата воля, ние трябва да се откажем. И това означава да представим себе си на Бога като доброволни изпълнители на волята. И когато ние слушаме тези думи, ние казваме: „Да, няма никакъв проблем, амин, така е“. Обаче когато стане въпрос за нещо, което на нас не ни харесва да правим, тогава казваме: „Не, това не е за нас, аз искам свободата, това не е пречка пред Бога“ и така нататък. И си го правим. Но трябва да разберем, че ако ние сме слуги,...