УЛОВЕН – (Филипяни 3:7-12)

Филипяни 3:7-12 По поучение на Мат Чандлър В старо време библейските герои и духовните ни бащи са копнели за Бога. Например, Моисей каза: „Господи, покажи ми славата Си!“ (Изход 33:18) Давид каза: „Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? (Псалом 42:1-2). Защо да копнеем за Христос? НИЕ НЕ ПОЗНАВАМЕ ИСУС В ПЪЛНОТА 7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христос. 8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христос да придобия, 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христос, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, 10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, 11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите. 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христос Исус. Това, което е забележително в този текст е, че в ст.7 Павел говори в минало време, а в останалите стихове, той говори в сегашно време. В ст.7 ап. Павел се връща към времето на своето обръщение и описва своето преживяване: 7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христос. След това, обаче, Павел се придвижва към настоящето и казва, че сега той продължава да се опитва да придобие Христос – „само Христос да придобия“. Изненадващото е това, че тук става дума за настоящо придобиване на Христос от някой, който вече Го е приел. Въпросът е, ако вече го е приел, защо трябва да полага усилие да го „придобива“? На богословски език това се нарича прогресивно освещение. Това означава, че в нашия християнския трябва да има един непрекъснат духовен растеж и в нас не трябва да има каквото и да било безразличие. Помислете за това – ако в нас има безразличие към Исус, то е сигурен индикатор, че ние не Го познаваме. Ако в някого има безразличие към Исус, това безразличие разкрива, че този човек не познава Исус. Знам, че това звучи страшно, но това е, което се има в предвид в Посланието към Евреите, където се казва да се боим да не би да не влезем в Божията почивка (Евреи 4:1). Липса на обич към Исус, липса на любов, липса на стремеж, липса на духовна ревност, липса на копнеж за Бога… Безразличието към Христос е състояние за което трябва да бъдем загрижени. Дали някакъв грях блокира нашата привързаност към нашия Господ? Дали страдаме от някакво духовно заболяване? Дали сме в някакъв духовен капан? Или просто все още не сме новородени – може би сме станали религиозни, но все още не сме спасени? Възможно ли е едно такова състояние? Напълно. Нека да си спомним предупреждението на Господ Исус от Матей 7:21-23 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. 22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? 23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. Как може да ни се случи това? Ако сме намерили нашата идентичност в дадено християнско общение или църква, но не сме изградили лична връзка, познанство и приятелство с Исус. Като ходим на църква заради родителите ни, заради приятелите ни, защото ни е приятно, но не и заради самия Христос. И така, първият мотив да копнеем за Христос – „да го гоним изподир, дано го уловим“ – е, че ние не Го познаваме в пълнота. Затова, имаме нужда да копнеем за Него – за да Го  за да го познаем и да го опознаваме все повече (ст.8,10). 8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус 10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, 11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите. НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СПАСИМ САМИ Вторият мотив да копнеем за Христос е това, че ние не можем да се спасим сами. Затова имаме нужда да „се намерим“ не в себе си, а „в Него“ (ст.9). 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христос, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, Пребъдването в Христос изисква от нас въпреки, че сме оправдани, ние непрестанно да “изработваме спасението си” или да живеем живот на освещение (Филипяни 2:12-13). 12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; 13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате. НИЕ НЕ СМЕ НАПЪЛНО УСЪВЪРШЕНСТВАНИ Ап. Павел продължава да споделя мотивите си да преследва Христос в 3:12 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя. Третият мотив да преследваме Христос е, простата истина, че всички ние сме крайно увредени, повредени, грешни и недостатъчни. Ако сме имали някакви слабости или недостатъци преди да бъдем спасени – неща като гняв или похот, страст, лъст или сласт и си мислим, те ще изчезнат след като се спасим, ние ще бъдем разочаровани. Ние можем да имаме искрено и дълбоко преживяване на нашето обръщение и покаяние, но въпреки това не много дълго след това, ние откриваме, че слабостите, които сме имали преди повярването ни, все още са в нас в доста голяма степен. Това, което е известна слабост на поучението в евангелските църкви е, че ние прекалено много наблягаме на покаянието, на новорождението и на приемането на Христос за наш личен Спасител, но като че ли не наблягаме достатъчно на освещението. Покаянието и новорождението са критично важни, но опасността идва тогава, когато започнем да си мислим, че ако веднъж преживеем новорождение и покаяние и бъдем оправдани чрез вяра, заедно с вярата, получаваме и пълно освещение. Идеята, че освещението се съдържа в оправданието е погрешна. Оправданието не включва в себе си прогресивното освещение. Това е една опасна заблуда, която може да ни накара след като веднъж сме повярвали в Христос и сме Го приели за наш личен Спасител, ние да се отпуснем духовно и да си помислим, че вече сме си свършили работата по отношение на нашето спасение. Това може да стане причина за свалянето на нашия духовен гард и дори за отпадане от вярата. Другата крайност също е възможна – да започнем да си мислим, че след като продължаваме да имаме грешни мисли и постъпки, след като сме поканили Христос в живота си, сигурно не сме новородени. Но, забележете, в нашият текст се казва, че дори ап. Павел все още не беше сполучил и не беше станал съвършен. Това е изумително. Той, духовният гигант, апостолът на езичниците си признава, че все още не е сполучил и не е станала съвършен. Но, това, което той правеше, беше, че се стараеше, полагаше усилие, спускаше се напред, гонеше, стремеше се към съвършеното. И в това той е пример за нас – да се спускаме, да копнеем, да ревнуваме за Бога. Има два начина да се борим с греха – правилен и неправилен. Неправилният начин е да се опитваме да сами със собствени сили да се справяме с греха, да го контролираме или да го управляваме. Не виждаме, обаче, ап. Павел да прави такова нещо. Това, което той прави и което е правилният начин е ние да спускаме през глава към Исус и да продължаваме да бутаме и да натискаме, и да се стремим към Него или с други думи да положим всяко старание да се приближаваме колкото се може по-близо към Исус. И тогава да оставим Неговата сила да смаже грехът с който се борим в живота ни. Проблемът с неправилния начин е, че докато ние се опитваме да се борим и да се справяме с греха със собствени сили като се опитваме да се променим, ние до такава степен се фокусираме върху собствените си усилия, че преставаме да се приближаваме към Исус. Така изпадаме в омагьосания кръг на законничеството или легализма. Трябва да помним, обаче, че ние сме несъвършени и увредени от греха хора. Затова имаме нужда от още, и още, и още от Исус. Защото, колкото повече от Исус имаме, толкова повече Той влиза в нас и толкова повече ние се нуждаем от Него. Защото Той е безкраен. НИЕ НЕ СМЕ СВОИ СИ Четвъртият мотив да преследваме Христос с всички сили е това, че ние не си принадлежим, не сме свои си. Затова, ние трябва да се стремим към Него – защото сме Негови! 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. С други думи, „ако можех да хвана, това за което съм хванат“. В Синодалния превод се казва: „дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса“. Нашият мотив да преследваме Исус е това, че Той вече ни е направил Негови. Той ни е уловил, ние му принадлежим, ние сме негови. Това, заради което той ни е хванал е не за да ни направи Негови роби, а за да ни направи като Него. Кога ни е уловил Христос и с каква цел е уловил? Нека да погледнем в Ефесяни 1:3-4 като се опитаме да разберем къде, кога и с каква цел ни е уловил Христос? 3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; 4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него Преди да бяха положени основите на света, Бог ме избрал в Христос да бъда свят и без недостатък пред Него. Ако имате момент на срам. Момент в който сте престъпили всяка граница и сте достигнали отвъд най-далечния предел до който бихте си позволили да достигнете. Когато се чувствате в мрак, който е по-мрачен и от най-големия мрак, който мислите, че съществува; когато се чувствате толкова мръсен и ядосан, че няма повече накъде, тогава си спомнете тези думи: „Христос“, „кръстът“, „мой“, „свят“,...