УРОЦИТЕ НА СМРИКАТА

3 Царе 19:1-18 3 Царе 19:1-18 1 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. 2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. 3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}*, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. 4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. Когато цар Ахаав разказа на Езавел за станалото на планината Кармил - за това как Бог е отговорил на Илия с огън и затова как той е избил Вааловите пророци, на Езавел й причерня. Тя се ядоса и се закле, че до двадесет и четири часа ще отнеме живота на Божия пророк. Това не беше нещо необичайно за нея, защото от предната 18 глава, ст.4 научаваме, че тя планирано избиваше Господните пророци. От тях не беше останал нито един освен онези сто пророка, които домоуправителя на Ахаав, Авдия, беше скрил в две пещери и разбира се, пророк Илия. Езавел не знаеше за стотината скрити пророка. Знаеше само за Илия. Така че сега той беше нейната едничка цел. Въпреки, че беше излязъл като герой и победител в битката си с вааловите пророци на планината Кармил, сега, чувайки заплахата на Езавел, Илия, може би се почувства неоценен и се отчая. В ст.3 се казва, че той "се обоя" от Езавел. Уплаши се за живота си и избяга в непристъпни места. Отивайки в пустинята, той "дойде и седна под една смрика". Смриката (хвойна, зановец) е обикновен храст с височина 2-4 м., с бели граховидни цветове през пролетта. Но смриката, под която седна Илия не можеше повече да остане обикновена, защото тя стана свидетелка на Илиевото отчаяние. Там, под нея Илия "поиска за себе си да умре". Така тази смрика се превърна в символ на самосъжаление и депресия. Затова, когато от тук нататък говорим за смриката, бих желал да разбирате, че не става дума само за един хвойнов храст, а за цялата тази ситуация на униние и обезкуражение в която беше попаднал Илия. Илия премина през тази своя опитност и я надживя. Но въпросът днес е, какво можем ние да извлечем за себе си от опитността на Илия? Какво можем да научим ние от мъдростта на смриката? НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМРИКАТА Първо, само поради това, че Бог е работил в живота ни, не означава, че няма да имаме проблеми. Предният ден беше кулминацията, върхът на Илиевото служение. Той беше обърнал целия народ към Господа. Огън от Господа беше слязъл от небето и беше изгорил всеизгарянето на Илиевия олтар. Всички присъстващи бяха паднали на лицата си и бяха извикали "Йеова, Той е Бог! Йеова, Той е Бог!" (3 Царе 18:38-39). Тогава Илия не се уплаши от това, че трябваше да се изправи пред Вааловите пророци. Даже без да му трепне окото, той ги изби до крак (3 Царе 18:40). След това се помоли, и след три години суша Бог даде дъжд на земята. А сега, същият този Илия се уплаши от една жена, ако и да беше тя самата царица. Дръзновението му се изпари и той като че ли стана малодушен. Не можеше ли Бог да порази Езавел и въпросът да се приключи? Той щеше да го направи, но малко по-късно чрез Ииуй. Сега, обаче, Езавел беше проблем за Илия. Това, че Бог преди е работил в живота ни, не е гаранция, че повече няма да имаме проблеми. Понякога всичко може да ни е наред, но след това изведнъж или "потокът ни да пресъхне" или пък да ни погне "Езавел" (3 Царе 17:7). Трябва да знаем, че ако това, се случи на великият пророк Илия, то ще се случи и с нас. С други думи трябва да бъдем подготвени. Въпреки, че е трудно, трябва да очакваме неприятностите, бурите и стихиите в живота ни и предварително да решим как да им отвръщаме. Ако не внимаваме, ние можем да се озовем под смриката по различни причини. Например, презаетост. Ако сме прекалено заети и претрупани с ангажименти, това може да наруши приоритетите ни и нашата лична връзка с Господа да остане на заден план след работата или служението ни. Една такава тенденция на духовна недисциплинираност може да ни доведе "под смриката". От реакцията на Илия може да се заключи, че той не беше се молил. Не че не беше искал и получавал неща от Господ, но не беше имал лично време на общение в присъствието на Бога, а това пренебрегване и изгубване на тесния и личен контакт с Господ е твърде опасно. СВЕТЪТ ПОГЛЕДНАТ ИЗПОД СМРИКАТА И така, как изглежда света изпод смриката? Погледнат от там, той е изопачен и деформиран. Това е свят с малък Бог и голямо "Аз". Когато човек е в депресия, неговото състояние се характеризира с четири белега. Първият белег на смриката е гледане на себе си (ст.4). 4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. Забележете, че Илия каза на Господ: "не съм по-добър от бащите си". Тези думи сочат, че в този момент Илия гледаше към себе си, не към Бога. В момента в който свалим погледа си от Исус и започнем да гледаме към себе си, ние се предаваме в лапите на отчаянието. Тогава проблемите ни започват да изглеждат непреодолими, а ние - безсилни. Затова авторът на посланието към Евреите ни увещава (Евреи 12:1-3): 1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, 2 като гледаме на Исус, начинателят и усъвършителят на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотяга и да не ставате малодушни! Да не гледаме на себе си, а на Исус - само това може да ни спаси от малодушието и депресията. Вторият белег на смриката е самосъжалението. То звучи като лайт мотив в думите на Илия. По-нататък при срещата си с Господ той казва: "Окаян аз човек… Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат" (ст.10,14). Тези думи звучат почти като плач. Илия се самосъжаляваше. Мислеше си, че не трябва след цялото си успешно служение, накрая да умре от ръката на Езаел. Но какво стои в корена на самосъжалението - гордост и егоизъм - неща, от които трябва да се освобождаваме. Обезкуражаването е едно от любимите оръжия на сатана. Ако не се отърсим от него, когато ни сполети, то ще ни доведе до ямата на депресията и самосъжалението. А самосъжалението е като малко бебе - иска да го подрусваме и да го галим. Но ако продължим да се отдаваме на самосъжалението си, то ще порасне и от малко бебе ще се превърне в ужасно чудовище - чудовище, което ще ни постави в изолация, и което ще ни схване в парализа. Третият белег на смриката е това да мислиш, че си нещо повече от другите. "Не съм по-добър от бащите си!" Очевидно Илия си мислеше, че е по-добър от бащите си, но накрая той се разочарова от себе си. Все пак Илия си мислеше, че заслужава поне малко признание. В ст. 10 и 14 при срещата си с Бога той казва: "Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите…" Ако бъдем честни, то и ние би трябвало да си признаем, че често се изкушаваме да мислим, че сме поне малко по-добри от другите. Не трябва да забравяме, обаче, че пред Голготския кръст всички сме равни. Еднакво загубени сме без Бог и милостта Му. Четвъртият белег на смриката е дух на смърт: "Сега Господи, вземи душата ми!" - "Прибери ме у дома!". Илия го казваше, но не го мислеше. Ако наистина искаше да умре вместо да бяга, той просто трябваше да си остане при Езавел. Тя щеше да повече от щастлива да изпълни това негово желание да отиде при Господа. Всъщност Илия не искаше да умре, но той като че ли се сърдеше на Господа. Казваше му: "Щом си допуснал това да ми се случи, значи не ме обичаш. Не мога да повече да понасям живота, който ми предлагаш. Стига толкова - Доволно е! Вземи душата ми!". Илия беше недоволен от Бога. Гледане на себе си, самосъжаление, сравняване, дух на смърт - Илия се намираше в най-ниското и унижено състояние в което можеше да изпадне човек. Но Бог го измъкна от там. Така че, не бой се! В каквото и състояние да се намираш, с Бога все още има надежда за теб! КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ИЗПОД СМРИКАТА? И така, след като разгледахме неизбежността и белезите на смриката, време е да си зададем въпроса как да излезем изпод нея - как да се измъкнем от състояние на отчаяние и депресия, ако сме попаднали в такова? Първо, трябва да знаем, че главната заслуга за нашето измъкване изпод "смриките" в живота ни е на Бога. Той ни обича и никога няма да ни изостави! Какво направи Бог за да изкара Илия от състоянието в което той беше изпаднал? Първо, Бог изпрати ангела си, който да се погрижи за Илия и да го нахрани (ст.5-7). 5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. 6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. 7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. В Псалом 34:7 се казва: 7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя. Вижте, на път за пустинята Илия остави слугата си във Вирсавее, но Бог му изпрати друг слуга. Този ангел приготви на Илия храна и стомна с вода. Той се погрижи за нуждите му и го насърчи. В Новия Завет четем, че Бог изпраща ангелите си и за нас. В Евреи 1:14 се казва: 14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение? Забележете, че храната, която му приготви Божият ангел даде на Илия свръхестествена сила (ст.8). 8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. На второ място, за да го изкара изпод смриката, Бог призова Илия близко до Себе Си - Той го повика на Своята планина - там,...