ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Матей 28:16-20 Матей 28:16-20 Представете си, че в нашия град има голям обувен завод. Ръководството на завода е инвестирало огромна сума пари в него и много, много усилия с цел заводът да започне да произвежда възможно най-добрите обувки. Пари са били изхарчени за заплати на работниците, за оборудване, за специалните машини, с които ще се работи, и за материалите, от които ще бъдат правени обувките. Заводът вече работи. Стотици работници се суетят и шетат насам-натам из завода. Машините работят на пълна пара. Работата кипи. Но, един ден президентът, собственикът на завода запитва производствения директор: „Колко чифта обувки сме произвели досега?" „Николко." - отговаря директора. „Николко?!?" - възкликва собственика. „Но, от колко време вече работи завода?" „От две години." „Две години? И все още няма произведен и един чифт обувки?" „Точно така." - отвръща директора - „Никакви обувки, но ние сме наистина заети с производството. Фактически сме толкова заети, че вече сме наистина преуморени от работа. През цялото време сме били особено активни в изпълнението на задачите си." Какво би направил собственикът на този завод? Най-вероятно би бил особено загрижен, би уволнил някого и би потърсил къде е проблема в тази организация. Ако сега поставим един кръст върху покрива на сградата на този обувен завод и го превърнем в една от местните църкви в България, какво ще се получи? Много хора работят усърдно. Служби, събития и мероприятия колкото щеш. Бюджетът става по-висок и по-висок с всяка изминала година. Изпълнява ли, обаче, тази църква основната си задача си да създава ученици или е заета със някакви други дейности? КОНТЕКСТЪТ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ Преди да ги напусне, Исус каза на учениците си какво иска от тях те да правят. Той им даде една съвсем специфична и конкретна задача, която ние наричаме „великото поръчение" (Матей 28:16-20). Това са последните думи на Христос в евангелието според Матей. 16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. 17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]. Силата на великото поръчение на първо място идва от контекста в който то ни е дадено. Контекстът са думите преди текста и след текста който разглеждаме. Той е средата, обстановката в която дадени думи са изговорени. Той също така е литературната и историческа рамка на дадения текст. Първият контекст на великото поръчение е възкресението на Христос: "Тогава Исус се приближи към тях и им говори..." Великото поръчение беше дадено след като Исус възкръсна от мъртвите. Самият възкръснал Господ Исус Христос говори. Той е, който даде тази заръка - възкръсналият Христос, който е възвишен цар на царете и Господ на господарите. Онзи, чието име е над всяко друго име е онзи, който се произнася. Властта и силата на великото поръчение идват от неговия източник - от Онзи, който го даде. Великото поръчение е велико, понеже е дадено от един велик Господ! Вторият контекст на великото поръчение е Христовата върховна власт над всичко (ст.18): "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Това е „царска" власт. В Даниил 7:14 виждаме един, приличащ на човешки син, който идва с облаците при Древния по дни и на него се дава „владичество, което няма да премине" и „царство, което няма да се разруши". Това е власт, която е дадена на Исус от Отец (Йоан 17:2). Но в нейната пълнота Исус я получи след възкресението. Тази власт е наречена „всяка власт" или „всичката власт" - тя е пълна, тотална и върховна власт. Освен това тя е власт „на небето и на земята" - власт както в духовната сфера, така и в сферата на плътта - както в сферата на ангелите, така и в сферата на човеците. Тази върховна власт прави великото поръчение ориентирано към Божието царство в своя размах и принципи. Третият контекст на великото поръчение е неговата апостолска насоченост - Исус изговори тези думи към апостолите (ст.16): "А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи." В неговият първоначален контекст Исус даде великото поръчение на единадесетте останали апостоли - без Юда. Това обстоятелство подчертава апостолския характер на великото поръчение. То е един изпращащ мандат. Исус ги изпраща и им казва: „Идете!" Казва им: „Идете!" - те са изпратени от Него. „Апостол" е някой, който е пратен и „апостолско" е нещо, което е свързано с изпращане от Исус Христос. Великото поръчение е апостолската власт и апостолския мандат, който Исус дава на своите ученици. И понеже е апостолско, великото поръчение е свързано с основата на църквата - то е фундаментално, основополагащо по своя характер. Върховенството на великото поръчение се основава на тези три контекста: първо, възкресението на Христос - възкръсналият Христос го дава; второ, властта на Христос - той каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята..."; и трето, апостолската му насоченост, защото първоначално то бе дадено на апостолите. И поради това, че великото поръчение е върховно, то трябва да бъде: приоритетна задача на църквата - неин най-висш приоритет; Исус е казал: „Правете това!" и ние трябва да си зададем въпроса: „Ние правим ли го?" Защото, Исус днес създава ученици. определящо видението на църквата. най-висша директива определяща съществуването и начинът на действие на църквата Върховенството на великото поръчение изисква ние да му отдадем цялото внимание, което то заслужава, и не само внимание, но и покорство и решителност да го изпълняваме. То не е просто още една програма, метод, стратегия, формула или идея, която да добавим към служението си. Не, великото поръчение е - или поне би трябвало да бъде - нашето основно служение! Ние трябва да правим това, което Исус каза. Великото поръчение е върховна, определяща, повелителна и специфична мисия, за изпълнението на която ни е призовал самия Господ Исус Христос. Именно за това ние трябва да го знаем, да го разбираме, да го припознаваме и приемаме за свое. То не е нещо, което се отнася само за апостолите. То е нещо, което днес се отнася и за нас. Защото Исус каза: „И ето аз съм със вас през всичките дни до свършването на века. Апостолите не останаха до „свършването на века". Те си изпълниха своята задача. Правеха ученици на тяхното време, но, те са предали щафетата на ученичеството на нас. И сега ние сме обиколени от един облак от свидетели, които гледат как ние ще изпълним великото поръчение в нашето поколение (Евреи 12:1-2). И от това дали ние ще бъдем успешни зависи дали те ще бъдат успешни. Защото, ако ние се провалим, слагаме край на всичко, което те са направили. Това е нещо много, много сериозно. Затова ние трябва да знаем великото поръчение, трябва да го разбираме, трябва да го приемаме за свое и трябва да го вършим! Всичко по-малко от това е обида към Онзи, който го даде! РАЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ Както виждате, аз съм извадил текстът на великото поръчение на български и на гръцки, защото има някои неща в нашата Библия, които не са съвсем ясно казани. И аз желая да ги поясня. Не зная защо е станала тази грешка, но аз мисля, че тя е ограбила много българската църква. Скелетът на великото поръчение се състои от един глагол и три причастия. Глаголът е „правете ученици" (матетюсате). А причастията са „отивайки", „кръщавайки" и „учейки" -- „порютендес"; „баптизондес"; „дидаскондес" . Нали знаете какво е „причастие"? Причастие е когато правиш нещо покрай нещо друго. Глаголът ни казва какво да правим. Причастията ни казват как да го правим. Ние правим ученици като отиваме при потенциалните ученици, като ги кръщаваме и като ги учим да се покоряват на Христос. Основният глагол във великото поръчение е „матетевсате". В нашият превод тази дума е преведена като „научете". Обаче, на гръцки думата не е „научете", а „правете (създавайте) ученици". Вижте, ние нямаме такава дума на български - „правете ученици", защото, как „правиш ученици" - като ги учиш, нали? И може би затова преводачите на Новия Завет не са казали „правете ученици", а са казали „научете". Но, не е същото, не е същото! Ще ви кажа защо. Защото има разлика между това ти просто да преподаваш нещо в час или да предадеш някаква информация. Но да направиш ученик на Исус Христос означава да го направиш последовател на Христос. Има разлика, и тя е в промяната на характера, която става в този човек. Правенето на ученик е не само предаване на умствено знание, но промяна в човека - той става изпълнен със Святия Дух последовател на Христос. За да разберем тази разлика между „научете" и „правете ученици", ще се вгледаме малко по-внимателно в текста. Забележете, в ст.16 се казва: „А единадесетте ученика" - „Хой де ендека матетай"... Запомнете тази дума - „матетай". „Матетай" са учениците, разбирате ли? И всъщност коренът на думата „матетевсате" е същият като на „матетай". Защото „матетай" са учениците, а „матетевсате" е „правете ученици". И ще ви кажа каква е разликата между „правете ученици" и „научете". На български имаме тази дума „даскал" - учител, нали? И всъщност тя идва от гръцки - „дидаскалос". Защото, забележете, че в 20 стих, където на български се казва: „като ги учите", на гръцки не е „матетевсате", ами е „дидаскондес". Виждате ли, коренът на тази дума е „даскал". И вижте сега разликата. На български е казано: „Научете всичките народи"... „като ги учите" и ние не можем да уловим разликата, понеже думите „научете" и „учите" имат същия корен - „уча". Обаче, вижте, на гръцки думите „научете" („матетевсате") и „учите" („дидаскондес") имат различни корени. Използването на различни думи на гръцки подчертава разликата между това само да учиш някого на нещо и това да го направиш ученик или по-точно „последовател"