Вайера - Разкритието на Божието Присъствие като възможност, която не е за изпускане

Вайера Рав Елиезер Папо (1785, Сараево - 1829, Силистра) - Дан Ядин (1) И появи му се Господ при теребинтите на Мамре, а той седеше на входа на шатрата в жегата на деня. (2) И той вдигна очите си и видя, ето, трима мъже стоят до него, и видя и побягна да ги посрещне от входа на шатрата и се поклони до земята. (3) И каза: “Господарю мой, моля ако съм намерил благоволение в очите ти, недей моля да подминаваш слугата си. (4) Нека моля се донесе малко вода и измийте краката си и се опирете на дървото.” (БЕРЕШИТ 18) (7) И каза Господ: “Видях, да, видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и техния плач чух пред надзирателите им, защото знаех техните мъки. (8) И слязох да го спася от ръката на Египет и да го повдигна от онази земя към земя добра и широка, към земя, [от която] текат мляко и мед, към мястото на кнаанците [...]. (9) Ето, че сега плачът на децата на Исраел стигна до Мен [...]. (ШМОТ 3) Веа’авта (ואהבת) [букв. и обичаше] = те’еав (תאהב) [ще обичаш/обичай] Вайедабер (וידבר) [букв. и ще говори] = дибер (דבר) [говори] “И появи му се Господ/ще му се появи Господ” - това е разкритието на Божието Присъствие на човек, тогава дори “при теребинтите на Мамре” (באלוני ממרא), думата “теребинт” (елон/אלון) е свързана със “сила” (като в Шмот 15:11: “ми хамоха баелим Ашем”/מי כמכה באלים/кой е като Теб измежду силните, Господи), думата “Мамре” (ממרא) е свързана с “бунт” (като Дварим 9:24: “мамрим еитем им Ашем”/ממרים הייתם עם השם/въстанахте срещу Господ), т.е. дори в най-силната част от бунта ви срещу Бог, “а той” - човек, “седеше на входа на шатрата/ще седне на входа на шатрата” и се грее на “светлината на лика на Живия Цар” (вж. Мишле 16:15) и се сгрява с “горящите въглени, с пламъка” (вж. Шир аширим 8:6) на любовта към Твореца като “жегата на деня”. И ако заслужи това, то трябва да “вдигна очите си и видя, ето, трима мъже/ще вдигне очите се и ще види (погледне), ето, трима мъже”, казано е в святата книга Зоар (т. 1, 98б), че това са Авраам, Ицхак и Яаков, т.е. трябва да се мотивира да расте в службата на Господ, Благословен да е Той, и да се запита: “кога ще стигнат делата ми тези на Авраам, Ицхак и Яаков?” (Тана Деве Елияу 25). “и се поклони до земята/и ще се поклони до земята” - да се смири виждайки маловажността си и ограничеността на разбирането си, да се моли на Господ и да каже: “Господарю мой, моля ако съм намерил благоволение в очите ти, недей моля да подминаваш слугата си” и въглените на вдъхновението за любовта и страха към Теб (вж. Шир аширим 8:6) да се увеличават в нас постоянно, без прекъсване. И винаги трябва “нека моля (נא) се донесе” - [и както е казано:] “‘моля’ (נא) е израз на молитва” (Талмуд, Берахот 9а) - велика е молитвата; а “малко” (מעט) е смирението, както са казали Мъдреците (Шмот Раба 31:13) за стиха: “[Не заради величието ви над всички народи пожела Господ вас и ви избра,] а защото сте най-малкия от всички народи” (Дварим 7:7); а “вода” - “Водата е [намек за] Тората, както е казано: “О, всеки, който е жаден, иди при водата” (Йешая 55:1)” (Талмуд, Бава Кама 17а). Чрез всичко това “и измийте краката си (רגליכם)”, което се отнася за йецер ара (склонността към злото), както са казали за стиха “да не зачестява крака ти (רגלך) в дома на приятеля ти” (Мишле 25:17). [Зоар, т. 2, 55б: Това, което пише: “да не зачестява крака ти (רגלך) в дома на приятеля ти”, означава да не зачестява твоят йецер ара, за да не те подбужда [към греха], да не властва над теб и да не предизвиква чужда мисъл. “В дома на приятеля ти” - какъв е този дом на приятеля ти? Това е душата, която Приятеля ти (т.е. Бог) е вкарал и дал на теб.] “и се опрете на дървото” - казали са в светия Зоар (т. 3, 43б): “и от плода на дървото” - това е Светият, Благословен да е Той”, защото няма на кого да се опираме освен на Баща ни на Небесата докато не ни благоволи, и Той ще ни помогне заради честта на Името Му, завинаги и во веки веков, да бъде такава волята [Му], амен. (ДАН ЯДИН, ВАЙЕРА) Снимка: автограф на Рав Елиезер Папо