ВДЪХНОВЕНИЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ

ВДЪХНОВЕНИЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ Вдъхновението на Новия Завет е изключително важен въпрос, понеже то определя важността и авторитета на новозаветните книги и ги нарежда наравно с останалите свещени писания. Ако дадена книга е боговдъхновена, то тя съдържа послание от Бог към човечеството и респективно лично към нас като част от човешката раса. Ако дадена книга не е боговдъхновена, тя може да е интересна и полезна но не и стандарт за вяра и поведение. А новозаветните книги са точно това - правилото според което да живеем, мярката според която да измерваме вярата си в Бога, думи на живот, които водят до спасение от греха и получаване на вечен живот в Исус Христос, нашия Господ. ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЯТА Боговдъхновението на Новия Завет стъпва от една страна върху боговдъхновението на Стария Завет, а от друга върху авторитета на Господ Исус Христос и Неговите апостоли. В Евреи 1:1-2 четем: 1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, Да, началото на откровението е чрез патриарсите и еврейските пророци (Римляни 9:3-4). В Римляни 3:2 се казва: 1 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването? 2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Забележете, тук се говори за Божествените писания. Според ап. Павел те бяха поверени на Евреите. Но със идването на Исус Христос идва и новото, съвършено, пълно и съвременно Божие откровение - откровението на Новия Завет. От една страна за Закона Господ Исус каза (Матей 5:18): 18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. А от друга той добави (Матей 24:35): 35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. На друго място в Йоан 2:22 четем: 22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил. Забележете, тук се говори както за „писаното" - юдейските писания, които представляват нашия Стар Завет, така и за „словото, което Исус беше говорил" - думите на Исус, голяма част от които са включени в Новия Завет. Подобно приравняване на Стария Завет и Христовото учение намираме и във 2 Петрово. В началото на посланието си ап. Петър казва (2 Петрово 1:20-21): 20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; 21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух. А в края на посланието си той добавя (2 Петрово 3:2): 1 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, 2 за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли. Ето, тук отново се говори от една страна за боговдъхновените думи, изговорени от светите пророци и от друга за „заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли" - заповед, записана в евангелията. Всички тези стихове ни навеждат на мисълта за прогресивността на Божието откровение. Да, Бог разкрива Себе Си и плана си малко по-малко. Откровението в Стария Завет е като светило, което свети в тъмнината, а откровението в Господ Исус Христос и в Новия Завет е като слънцето, което изгрява на зазоряване. Във 2 Петрово 1:15-19 ап. Петър казва: 15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи. Според някои богослови тук апостолът говори за евангелието на Марко, което е съдържало Петровото благовестие. 16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Евангелията не са художествена литература. Те не са фантастика или пък плод на нечие развинтено въображение. Те са достоверен разказ на очевидци за служението, жертвата и възкресението на Господ Исус Христос. Тук например ап. Петър споменава само един от великите моменти на които той е бил личен свидетел - как на планината на преображението той е чул с ушите си Божия думи за Исус Христос: 17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. 18 Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. Затова и в това свое послание ап. Петър настоява вярващите да „внимават" на старозаветните писания, но в същото време да не забравят и апостолското учение за служението и учението на Господ Исус Христос. Това ни насърчава да четем както Стария, така и Новия Завет. 19 И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви. В началото на служението си Исус избра дванадесет човеци, които нарече апостоли (Лука 6:13). Те бяха специално подбрани и определени да бъдат настойници на Исусовото учение след Неговото възнесение в небето. В нощта когато Юда Искариотски Го предаде, Той даде на останалите важни наставления относно тяхната бъдеща роля като апостоли. След Неговата смърт и възкресение, Святият Дух щеше да дойде върху тях, изпратен от Отец, за да им даде прозрение и откровение по отношение на Христовата мисия, служение и учение. Йоан 14:26 26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Йоан 15:26-27 26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. 27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало. Йоан 16:12-14 12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всички тези Христови думи са предпоставка за написването на Новия Завет и в частност на Евангелията. Според Неговите собствени твърдения Святият Дух щеше да учи учениците и да им напомня всичко, което е казал той. Ето откъде можем да знаем, че думите на Исус, записани в евангелията са истинни Христови думи, а не думи, поставени от евангелистите в Неговата уста с цел да използват авторитета Му. Святият Дух беше този, който според Христовото обещание щеше да ги „упътва на всяка истина" и да им „известява идните неща". Тези уникални обещания установяват една особена и специална връзка между Исус и апостолската група. Чрез апостолите Той избра да даде откровение за Себе Си на следващите поколения. След идването Си, самият Святият Дух щеше да потвърждава в сърцата им истината относно това кой е Исус и какво е извършил Той. Апостолите вече бяха утвърдени в учението Му и бяха свидетели на чудесата и възкресението Му. Но Святият Дух беше този, Който им даде сили, таланти и способности да достигнат до тези уникални и авторитетни записи на благовестието, които ние наричаме евангелия. За разлика от други религиозни водачи, Христос никога не е написал нищо, но от тези негови думи в евангелието според Йоан можем да заключим, че Неговото изрично намерение е било историята и учението Му да бъдат запазени именно по този начин - първоначално чрез свидетелството на апостолите и по-късно чрез техните писания. Крайният резултат от тези Христови обещания може да бъде видян в сборника от книги, които съставят нашия Нов Завет. ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ПАВЛОВИТЕ ПОСЛАНИЯ Апостол Павел също подчертава авторитета на посланията си. Например в Галатяни 1 той съвсем директно и в прав текст подчертава, че неговото благовестие не е човешко, а идва направо от Бога (Галатяни 1:11-12): 11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос. В 1 Коринтяни 2:6-13 ап. Павел споделя, че това откровение е дошло от Святия Дух: 6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; 7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. 8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. 9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". 10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. 12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Когато в тези стихове ап. Павел говори за „Божията тайнствена премъдрост" той има в предвид своето благовестие за разпнатия Христос. Това спасително благовестие му е било открито с „думи научени от Духа". Пишейки своите послания ап. Павел има пълно съзнание за авторитета на думите си. Например в 1 Коринтяни 14:36-37 той казва: 36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? 37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Ап. Павел е толкова уверен, че това, което говори и пише има Божия подпис и печат (Римляни 1:1-6), че предупреждава слушателите си,...