ВЕЧНИЯТ ОГЪН

Левит 6:8-13 Левит 6:8-13 8 Господ каза още на Моисей:9 Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва. В нашия живот често ние желаем да имаме драматични събития, като например една сватба. Много е хубава сватбата, обаче тя е само един ден. За това, като се ожениш, цял живот трябва да живееш с този човек. По същия начин е със кръщението със Святия Дух. Веднъж си кръстен, един ден, след това цял живот трябва да се изпълваш с този Дух. По същия начин беше с освещението на скинията. Когато освещаваха скинията, огън от небето слезе и погълна всеизгарянето, но след това тя трябваше да поддържа този огън да не угасва. Именно за това вярвам, че Бог желае днес да ви говоря, че ние трябва да поддържаме огъня на Духа в нашия живот. И това се отнася за всяко едно нещо. Отнася се за огъня на любовта в нашите семейства, отнася се за дисциплината, в това ние да се трудим, защото много се радваш, когато те назначат на работа, обаче след това трябва да работиш, нали? И в каквото и да е друго, има начало, има драматичен момент, но след това има работа, която трябва да се свърши. И всъщност и с това пророчество, за което Петко спомена в молитвата, че Господ ще издигне своята армия в последното време, и Езекиил пророкува за духа, и духът слезе върху тази армия, и тя се изправи на твърде голяма войска. И това беше действително нещо удивително, защото то беше пророчество за възкресението на една нация. Но след това тази нация трябваше да живее по Божията воля, след това тази нация трябваше да воюва. Така че именно за това мисля, че този закон за всеизгарянето би могъл да ни помогне и ние да постоянстваме. Защото това е основното послание, което Господ желае да бъде проповядвано в църквата, и то е посланието за пребъдването. Ние да пребъдваме в Исус, ние да останем в Исус, Исус да бъде в нас, Неговият живот да преминава през нас. Защото ако ние не пребъдваме в Него, ние не можем да дадем плод. Защото Бог очаква от нас ние да имаме плод. Така че мисля, че времето, в което живеем, не е така драматично. След промените в 1989 година имаше драматични времена, когато единият режим се смени с другия, и това даде една голяма свобода в страната, много хора се заинтересуваха от Бога и беше много вълнуващо. Обаче след като тази промяна стана, Бог желае тази църква, която Той е основал, да продължава да съществува. И за да може да продължава да съществува огънят на олтара на църквата, огънят на поклонението, огънят на Духа, Той трябва да продължава да гори. И затова ние трябва да правим всичко необходимо, за да можем да постоянстваме във вярата си. Това е предизвикателството. В това време, в което живеем, много хора, за които ние не сме очаквали, че те ще спрат да ходят на църква, но те спират. Казват си: „Сега няма да ходя през седмицата, ще ходя само в неделя“. И като спрат да ходят през седмицата, спрат да ходят на молитвено събрание, спрат да ходят на сряда на богослужение, но започнаха само в неделя, след това нещо се случва една неделя и казват: „Сега ще прескоча тази неделя“. И като прескочиш една неделя, се получава, че не си ходил на църква половин месец. И след това като прескочиш още някоя друга неделя и постепенно усещаш, че ти можеш да живееш и без църквата. Но ти не можеш да живееш с Бога без църквата, защото Бог и църквата са неразделни неща. Църквата е Христовото тяло на земята и Бог обитава в църквата Си. Затова ние трябва да постоянстваме във всяко едно отношение, не само в нашето посещение на църква, защото това би следвало да бъде резултат от нашия молитвен живот. Но ние да постоянстваме в молитвения си живот, да се молим на Бога всеки ден, не само за храната, но да се молим сутрин, вечер, да търсим Божието лице, да четем Божието Слово. Бог да ни говори чрез Словото Си, да имаме тази опитност с Него. И от там нататък, с четенето, с молитвата, ние да имаме Божието присъствие в сърцата си, да ходим на църква и да свидетелстваме на други, да водим други при Бога, защото Бог желае ние да имаме ученици и ние да даваме плод. Това е най-великото посвещение. И това, на което ние сме се посветили, и аз желая да ви го припомня, аз ще казвам, вие повтаряте след мен: „Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях. Като ги подпомагаме и мотивираме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос“. Това е, което Бог желае за нас и ако ние се отклоняваме от това, ние трябва да се осъзнаем. Ние забравяме това, че трябва да работим за другите, започваме да мислим за себе си, но Бог не желае ние да мислим за себе си. Бог желае след като сме спасени, ние да мислим за другите, как другите могат да бъдат утвърдени, как другите могат да бъдат изградени, как да може да имаме ученици и на тези ученици ние да помогнем те да имат техни ученици. И не само това, но Бог желае нашата църква да има нова църква, да порасне до там, че от нас да излязат хора, които да отидат да проповядват в други места. Ние виждаме, че това се случи с църквата в Антиохия. Там вярващите започнали да се събират, църквата започна да процъфтява и веднага те си зададоха въпроса: „Сега трябва да изпратим някой“. И те изпратиха най-добрите си хора. Изпратиха Савел и Варнава, които бяха всъщност основателите на тази църква, да отидат и да благовестват по други места, да проповядват благовестието там, където не е проповядвано, за да бъдат основани други църкви. И други църкви се основаха. Така че ние трябва да мислим в тази посока и да не забравяме защо Бог ни е дал Святия Си Дух. Така че нека да се върнем към нашия текст. „Господ още говори на Моисей, казвайки: Заповядай на Аарон и синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето. Всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато“. Има едно нещо, което се повтаря в този целият текст и това е, че огънят не трябва да изгасва. Всеизгарянето трябва да гори на олтара цялата нощ. Не трябва да угасва, трябва да се слагат дърва, на това сте изгаряни и огънят на олтара трябва да гори цяла нощ. Трябва да гори непрекъснато. Не само през нощта, но също и през деня, но особено през нощта. И преди да говорим за това, ние трябва да споменем жертвата и олтара, защото това, че става въпрос за жертва, всъщност насочва мислите ни в посока на поклонение. Защото принасянето на жертва е основен елемент на всяко поклонение. Левит 6:8-13 8 Господ каза още на Моисей:9 Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва. Те принасяха тези жертви, защото чрез тях те се покланяха на Бога. И ако днес в Новия Завет ние не принасяме жертви, животни, ние принасяме пак на Бога духовни жертви. Жертвата, която Бог принесе за нас, беше Исус Христос – слава на Бога. И затова ние не принасяме други жертви, защото всяка друга жертва би била омаловажаване на жертвата, която е Христос за нас. Но заедно с Христос ние принасяме на Бога също духовни жертви, които са хвалението, даването, святия живот и други неща, които виждаме, че са споменати в Божието Слово. Но когато говорим за поклонение, което е на основа на жертвата на Исус Христос и е ръководено от Святия Дух, може би най-известният стих в тази насока е Йоан 4 глава, 23-24 стих, където Исус казва: „Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина“. От такива иска Отец да бъдат поклонниците. Бог е Дух и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Така че ние трябва да имаме това поклонение в нашия живот, което да ни помогне ние да преживеем живота си, без да отпаднем от вярата, ние да преживеем живота си като имаме Божията благодат в нашия живот, ние да преживеем живота си като победители. Йоан 4:23-24 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. И когато говорим за поклонение, ние виждаме, че в нашия стих се говори за това, че всеизгарянето, което е жертвата, трябваше да бъде принесено върху олтара. И огънят трябваше да гори върху олтара. И олтарът в Библията е символ на богослужението, понеже олтарът освещава жертвата. В Матей 23 глава, 16-20 стих, Исус обясни, че олтарът е повече от жертвата, защото олтарът освещава жертвата: „Безумни и слепи, че кое е по-голямо – златото или храмът, който е осветил златото?...