ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ – 2

Слава на Господа! Тази сутрин ние ще продължим да говорим за последната част на книгата на пророк Исаия. И това е от 56-та до 66-та глава. Всъщност темата на цялото това послание е Вечният завет. Защото казахме миналия път, че Еремия пророкува за Новия завет. Той го нарича Нов завет и той действително е Нов завет. Но Исаия го нарича Вечният завет. Така че това е същността, за която ние ще говорим – за този Вечен завет. И действително, когато ние четем Библията, ние трябва да си мислим за Завета. Еремия 31:31 31 Ето, идат дни, казва Господ,когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; Защото Библията, когато я отворите, първо пише „Библия“ на корицата, обаче вътре пише Стар завет и Нов завет. Тази дума „завет“ не означава завет да се скриеш от вятъра, а означава взаимоотношение. Това е договор, който ти сключваш с Бога – ти да бъдеш Негов и Той да бъде твой. Това е като брачния завет. И може би брачният завет е най-близък до завета, който имаме с Бога. При брачния завет ти сключваш завет с този човек, който е от другия пол, най-вече. И винаги бих казал, тогава вие ставате едно. И той ти помага с това, което ти нямаш, той те допълва, ти го допълваш с това, което той няма и така. Ние сме едно. С Бога ние сме в завет. Той сключва завета с народа като цяло в Стария завет, но също и с всеки един поотделно. И в Новия завет той е сключен между Христос, като наш представител, и Бог, защото Исус е Посредникът на този Нов завет. Той е сключен от наше име и така, благодарение на завета между Исус Христос и Бог Отец, ние също сме в завет с Бога. Така че този завет е нещо прекрасно, но Исаия го нарича Вечният завет. И когато говорим за този Вечен завет, аз ще се върна след малко на него. Разглеждаме Исаия от 56-та до 66-та глава с четири основни теми. Първата тема е темата за бъдещата християнска надежда. За нея се говори от 60-та глава до 62-ра. Т.е. това е блажената християнска надежда. Ние очакваме в бъдещето Бог да извърши чудесни неща. Очакваме ново небе и нова земя. Това е нашата надежда. Нашата надежда е възкресението от мъртвите. Че ние ще възкръснем в тези тела, в които сега живеем; те ще умрат, ще изтлеят, но Бог ще им даде нови тела. Те ще бъдат на практика същите тела, но преобразени, възкресени, така че ние ще бъдем същите хора във вечността и ще знаем кои сме. Слава на Бога! И ще царуваме заедно с Бога. Тази надежда се нарича също есхатологична, но тази дума – „есхатон“ – означава край, това е завършекът на всичко. И същност есхатологичната християнска надежда е това, за което се говори от 60-та до 62-ра глава. Следващата тема, която е в тази част от Исаия, е структурата на хиазъм. Тоест в центъра е най-важното и след това има паралелни, като симетрични части. Преди тази 60-та глава се говори за Бог като Воин. Това е следващата тема – че Господ е Воин, Той, Който ни изкупва, Той, Който ни спасява. И това е нещо много интересно; ние може би ще говорим днес, не знам дали ще ни стигне времето, за Господ като Воин. Но това е темата от двете страни на центъра. В центъра е есхатологичната надежда, от двете страни е темата за Господ като Воин. И най-накрая, като корица на двете части, е темата за чужденците. И след това е темата за мисиите – че Бог включва в това царство всички народи, не само Израел, но всички. Ние миналия път говорихме повече за тази тема. И след това основната, най-голямата част, е темата за промяната. Защото Господ желае да промени всеки един от нас. И в Исаия 56:9 до 59:15, началото на 16-ти стих, е тази тема за промяната. Тази тема за промяната продължава и след това в 63-та глава от 7-ми стих до 64-та глава от 12-ти стих. Така че това са основните четири теми. Тоест темата за блажената християнска есхатологична надежда, темата за Бог като Воин и Спасител, темата за промяната в нас и темата за чужденците или за мисиите. 56-та глава започва след 54-та глава. И затова аз мисля, не знам дали съм го казвал, защото различни богослови разделят Исаия – казват, че Исаия ясно се разделя от 1-ва до 39-та глава като първа част, и втора част от 40-та до 66-та глава. Но тази втора част я разделят от 40-та до 55-та глава и след това от 56-та до 66-та. Но аз, като чета Исаия, си мисля, че може би тази последна част, която започва от 56-та глава, предните две глави са като увод за тази част от Исаия. Тоест нещата започват в 54-та глава. Защото в първата част на тази секция от 40-та до 66-та глава се говори за всемогъществото на Бога, за това, че Той ще спаси народа Си, че Той е мощен, че Той е велик, че Той е единствен. И след това се преминава към темата за Страдащия слуга. И тази тема за Страдащия слуга достига до кулминация в 53-та глава на Исаия. И след това от 54-та глава започва нова тема. И така разделяме темите в Библията, когато започва да се говори за нещо друго. В 53-та глава виждаме, че се говори за Месията, за Божия слуга, който взема на себе си греховете на мнозината, за престъпниците – това е една от последните от четирите песни за Божия слуга, за които говорихме преди. И след това в 54-та глава започва съвсем друга тема. Друга песен, която се запява. Песента не е за Божия слуга, песента е за Божията невяста. Защото Той казва: „Весели се, неплодна, която не раждаш, запей с радост и възкликни ти, която не си била в родилни болки“. И започва Той да говори за тази жена, която всъщност е Божият народ. Жената е метафора за Божия народ. Но в тази песен за тази жена, на която Той обещава, че ще има благословение, растеж и така нататък, Той говори за един завет. Защото казва за един нов завет. Един нов завет, който е вечен. Защото Той бил преди свързан с нея, обаче тя била поругана, посрамена и казва: „Спри за кратко“. Значи имало е развод за кратко време и Господ се е разделил от нея. Може да не е било официално, но е било раздяла. Той е казал: „Спри“. Но след това Той е казал: „С голяма милост ще те прибера“. Той е наказал, защото те са отишли в плен във Вавилон, защото са нарушили завета. Господ им казва: „В завета пише, ако вие се поклоните на други богове, тези и тези последствия ще дойдат върху вас“. И след това обаче Той говори за един нов завет в 8-ми стих на 54-та глава на Исаия. Той казва: „В изобличението на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг, но с вечна милост ще се смиля за тебе“ – казва Господ, Изкупителят ти. Забележете думата „вечна“. Той сега вижда, че Бог започва една нова връзка с народа Си, която е вечна. И затова ние говорим за този Вечен завет. И Той казва: „С вечна милост ще се смиля за тебе“, защото за Мен е това като „Ноевите води“. Понеже както се закле, този Бог, като се закле, Той казва „веднъж завинаги“. За „Ноевите води не ще наводнят вече земята“. Във времето на Ной няма друго подобие. Така се закле, че вече няма да се разгневи на тебе, нито да те смъмри. Бог казва на Неговия народ, на Своята жена, и казва: „Край, вече отсега нататък ще се обичаме“. Слава на Бога! Ако прочитате следващите глави, ще видите, че Бог отново и отново говори за взаимоотношенията Си с народа Си, като с Негова съпруга. И затова казвам, че може би всъщност тази последна част започва не в 56, а в 54 глава. И защото тук е темата за завета и Той казва: „Няма вече да се разгневя на тебе, нито да те смъмря“. Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак „Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести“, казва Господ, който ти показва милост. То е отличното, когато се говори за един нов завет. Заветът Ми на мир. То е, когато се включва този нов завет. И в този завет, всъщност, това е също една от основните теми за промяната. Когато говорим за промяна, за каква промяна става въпрос? Не за политическа промяна, но става въпрос за промяна на характера. Промяна от живот в греха до живот в святост. Тази промяна, всъщност, бихме я нарекли на езика на апостол Павел „освещение“. И затова аз мисля, че тази част от Исаия се отнася за хора, които вече са повярвали. Там се говори за хора, които са религиозни, хора, които търсят Бога. И това е всъщност много силно послание за църквата. Защото в църквата има хора, които не са истински променени, не са истински покаяни. И ние трябва да търсим Бога, трябва да се покайваме, трябва да се променим. И това, към което е тази промяна, промяната е от неправда към правда. И темата за правдата е много важна в този нов завет. И в Новия завет, според апостол Павел, той също изяснява тази правда. И той казва, че това е правда чрез вяра. Защото, когато ние повярваме в Христос, Той ни дава тази правда. Така ние се оправдаваме. Получаваме оправданието, което не е заради нашите дела, но заради жертвата на Христос, слава на Бога. Но след това, когато ние се оправдаваме, ние трябва ли да живеем в греха? Павел казва: „Не“. Сега трябва да продължим да живеем този праведен живот. И тук, в този завет, той продължава и казва в 14 стих: „Със правда ще се утвърдиш“. Със правда. Така че вече той казва, че в този нов завет, този нов народ ще живее в правда. В правда. И така завършва всъщност и тази 54 глава, че Той казва, че нито едно оръжие, изработено против тебе, не ще успее и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни. Правдата им е от Мене, казва Бог. Тази правда виждаме, че Господ я дава на народа Си. И след това в 55 глава, там някои смятат, че това, което се говори първоначално в първите стихове, че става въпрос за изкупление. Това, което ние можем да вземем без пари и без плата. Защото първи стих казва: „О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите и вие, които нямате пари, елате, купете, та яжте. Да, дойдете и купете вино и мляко, без пари и без плата“. И някои богослови казват, че това е всъщност приемането на жертвата на Христос, за която се говори всъщност в 53 глава. Когато чета тази 55 глава и тези първи стихове, си мисля, че по-скоро това, за което се говори, това, което Бог ни дава, е Неговото Слово, защото за това се говори в цялата глава. Говори се за Божието Слово....