ВЯРАТА ГОВОРИ

В Божието Слово ние виждаме, че Бог желае и очаква нашият живот да бъде живот на вяра. Ние започнахме да говорим на тази тема преди няколко седмици и разгледахме различни аспекти на този живот на вяра. Говорихме за това, че Бог желае спасението ни да не бъде просто спасение чрез вяра, но то да стане начин на живот, вярата да стане начин на живот за нас. Вярата е нещо, което може да остави следа. Говорихме за това откъде идва вярата, как тя влиза в сърцето ни и как работи. Говорихме за това какво представлява вярата. Говорихме също за противника на вярата – съмнението. Откъде идва вярата? От Божието Слово, по различни начини – може чрез четене, може чрез слушане. Говорихме също за това откъде идва нашата увереност за вярата. Тя идва от това кой е източникът и от това какъв е характерът на Бог. От това, че Той не лъже, че Той ни обича и че Той е за нас. Ако искаме да упражняваме вяра, трябва да знаем, че вярата се занимава с невидими неща, защото тя е убеждение за неща, които не се виждат. Ако искаме да работим в сферата на вярата, ние трябва да се занимаваме с невидими неща. Определението за вяра, което виждаме в Божието Слово, е, че вярата е непрекъснатото очакване с пълна увереност, 100% убеденост и 100% сигурност на момента на осъществяването, изпълнението, реализирането или материализирането на очакваното – било то надежда, обещание, видение, предмет, събитие или същност, които все още не се виждат, докато не ги получим. Евреи 11:1 1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. В Божието Слово виждаме различните герои на вярата, които продължаваха да имат дълбоко очакване, че това, което Бог е казал, ще го направи, макар че не се вижда. Тази сутрин ще разгледаме един от аспектите на вярата: вярата говори. Ако даден човек има вяра, тя ще се вижда и ще се чува в неговата изповед или в това, което той казва. Господ Исус каза, че от това, което препълва сърцето, говорят устата. Това означава, че ако нещо е в сърцето ти, рано или късно ще го изречеш. Ако се вслушваме в хората около нас, ще разберем какво има в техните сърца, защото рано или късно това, което е в сърцето им, излиза от устата им. Някои могат да мълчат по-дълго, но накрая то ще излезе. Същото е и с вярата. Ако някой човек вярва в нещо, той няма да говори обратното на това, което вярва. Няма да казва: „Аз се съмнявам, аз се страхувам, аз не зная“. Той ще каже: „Аз вярвам, че Господ съществува, че Той е чул молитвата ми, че е обещал и че Той ще изпълни това, което е казано“. Човек, който вярва, изговаря вярата си. Във 2 Коринтяни 4:13 се казва: „А като имаме същия дух на вяра, според писаното: Повярвах, затова и говорих“. Апостол Павел казва: „И ние, понеже вярваме, затова и говорим“. Така че, ако вярваме, ние ще говорим. Това е характерно и за нашето спасение. Ние вярваме в Исус и затова говорим на хората за Исус. Ние им казваме: „Повярвай в Господ и ще се спасиш“. Защо казваме това? Защото вярваме, че човек е грешен и отделен от Бога поради греха си, и че без Христос той не може да бъде спасен. 2 Коринтяни 4:13 13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; Вярата може да бъде изговаряна по няколко начина. На първо място, тя може да бъде изговаряна в нашите разговори с другите. Когато споделяме с тях нашите очаквания, ние или им казваме, че очакваме нещо положително, което Бог е обещал, или им говорим за страха, който сковава сърцата ни. Когато се съберат, хората обикновено говорят за страховете си: „Това ще стане, толкова е лошо, не знам какво ще стане“. Това е, защото те нямат вярата в Бога в сърцето си. Ние като вярващи трябва да бъдем различни. Ако сме изпълнени с вяра, нашите думи трябва да бъдат различни. Хората трябва да забелязват, че нашата изповед е добра и положителна, защото имаме обещанията на Божието Слово в сърцето си. Ние не живеем в неверие и страх, а във вяра и победа. Ако говорим само страховете си, има опасност да попаднем в кръговрат на неверие. Ти не вярваш, говориш страха си, това отваря врата за тези неща да се случат, ти отново се страхуваш и така се въртиш в един кръг. Начинът да излезем от този кръговрат е да повярваме и да изповядаме, че има Бог и че Той ще извърши това, което обещава. 2 Летописи 16:9 9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни. Очите на Господа са като скенер – те търсят сърце, което е съвършено разположено към Него. Ако намерят такова сърце, Господ се показва мощен в помощ на този човек. Той му помага, отговаря на молитвата му, дава му победа и върши чудо. Всичко, което трябва да направим, е да разположим съвършено сърцата си към Бога. Как можем да направим това? Като ги напълним с вяра. Сърце без вяра не е угодно на Бога, но сърце, изпълнено с вяра, е съвършено разположено към Него. Друг начин да изговаряме нашата вяра, освен в разговорите, е в нашата молитва. В Новия Завет имаме няколко нагледни духовни урока, които са толкова важни, че Исус не само ги учеше, но ги и демонстрираше. Едно от тези постановления е Господната вечеря. Исус не само каза: „Яжте от хляба и пийте от чашата“, но Той я демонстрира. Той взе хляб, благодари, разчупи го и го раздаде. Той направи това, за да ни даде пример, че ние трябва да правим същото и че това е изключително важно духовно постановление, чрез което изпитваме себе си, имаме общение с Бога и си припомняме, че сме в завет с Него. Той е нашия Бог и ние сме Неговия народ. Също друг такъв духовен урок и духовен принцип е принципът на служението. Исус Христос не само каза „Служете си един на друг“, но Той по време на вечеря остави мантията си настрани, сложи си престилката, взе кърпа и започна да мие краката на учениците. И тогава по това време нямаше асфалт, те ходеха със сандали, боси и по пътя имаше всякакви нечистотии, но Исус се смири и Той започна да мие краката на учениците си. Така Той ни показва, че трябва да си служим един на друг и че този, който иска да бъде по-голям между нас, трябва да ни бъде слуга. И един друг подобен нагледен урок, който Исус демонстрира, защото явно Той е толкова важен, колкото Господната вечеря и колкото служението един на друг, колкото водното кръщение. Това е урокът на вярата. Марко 11:12-24 12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.15 И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.19 А когато се свечери Той излезе вън от града.20 И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. В Марко 11 глава, текстът, който прочетохме преди молитвата, се разказва за това как Исус прокле смокинята. Исус застана пред тази смокиня, пред това дърво и Той започна да говори на дървото. „От сега нататък никой да не яде плод от теб довека.“ Ако в този момент някой го гледаше отстрани, можеше да си каже: „Този не е добре. Той говори на дърво. Кой говори на дървета? Вие говорите ли на дървета?“ Исус говори на това дърво и Той го направи пред учениците си. Защо? Защото Исус искаше да им покаже, че вярата говори и че тя изработва резултата. Това, което иска да се случи. Когато на другия ден минаха покрай същото дърво, Петър Му каза: „Учителю, виж смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.“ Забележително е това, че когато Исус казва смокинята да изсъхне предния ден, тя не изсъхна моментално. Но на другия ден в Словото се казва в Евангелието, че учениците Му видяха смокинята изсъхнала от корен. Това ни показва, че от момента, в който изповядаме вярата, до момента, в който видим резултата за това, което вярваме, може да измине определен период от време. Може да не стане веднага. Но ще се случи. Защото Бог го е казал и ние чрез вярата се съгласяваме с Божието Слово. И то започва да действа в нашия живот. Това за нас е насърчение – да се молим за дадено нещо отново и отново, дори да не видим моментални резултати от първата си молитва. Ние виждаме няколко примера в Божието Слово в това отношение. Когато пророк Елисей се помоли за възкресението на едно мъртво момче, но то не възкръсна веднага, тогава какво направи Елисей? Отказа ли се от това да се моли за това момче? Каза ли: „Еми, такава е била Божията воля“? Не, той се помоли отново. 4 Царе 4:32-36 32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.33 Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.34 Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли....