ВЯРАТА КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ – 1

Бог желае и очаква нашият живот да бъде живот на вяра. Начинът по който влизаме в Божието царство, в царството на светлината е чрез вяра. В Римляни 1:16-17 се казва, че ние сме оправдани чрез вяра. 16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее". Виждате колко пъти в стих 17 се споменава думата вяра. От този стих ние разбираме, че след като веднъж сме били оправдани и спасени чрез вяра, Бог желае ние да продължим да живеем нашия живот чрез вяра. По този начин нашата вяра ще се развие и ще се превърне от вяра за спасение във вяра като начин на живот. Една такава вяра – вяра като начин на живот – след себе си оставя става следа – следа, която може да бъде следвана. В Евреи 13:7 четем за онези бащи на вярата, които са оставили след себе си следа. Там ние сме насърчени да се взираме в техния начин на живот – те да бъдат наш пример и ние да подражаваме вярата им. 7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им. Виждате ли, истинската вяра оставя следа, оставя белег, отпечатък върху живота на вярващия. Така вярата може да бъде подражавана или следвана. Има една вяра, чрез която ние се спасяваме и никой не може да се спаси освен чрез вяра. Но, след като ние вече сме се спасили чрез тази вяра, ние не трябва да спираме до там, но трябва да развиваме нашата вяра, така че тя да стане за нас начин на живот. По този начин ние ще оставим след себе си следа от добър пример и чудеса, които Бог е извършил в отговор на нашата вяра, така че онези, които идват след нас – следващите поколения – да могат да се взират в сетнината или последствията от нашия начин на живот и така те да подражават вярата ни. ОТКЪДЕ ИДВА ВЯРАТА? Истинската вяра оставя следа, белег, отпечатък върху живота на вярващия и една такава вяра може да бъде наблюдавана и подражавана. Но, откъде идва вярата? Вярата идва от слушане, но не просто от слушане, а от слушане на Христовото Слово. Или с други думи вярата идва от Бога, защото Словото идва от Бога и проповядването идва от Бога, така че в крайна сметка вярата идва от Бога. Това може да стане по най-различни начини: Чрез писаното слово на Бог – когато четем и изучаваме Библията – това изгражда нашата вяра Когато чуем или приемем дадено обещание дадено в Библията и Святият Дух го оживи за нас – тогава то поражда вяра в нас. Например, когато прочетем, че когато се помолим в името на Исус, нашите молитви ще бъдат чути. Както Исус каза: 24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. И ако ние повярваме това обещание и се помолим въз основа на него с вяра, тогава Бог ще извърши това, което искаме, ще отговори на молитвата ни и ние ще бъдем насърчени. Тогава това, което ще се е случило, ще бъде, че ние сме имали едно Слово, едно обещание от Бог, което е влязло в сърцето ни и е произвело в нас вяра. Така че, Божието Слово може да дойде към нас по различни начини Чрез четене на Библията Чрез слушане на проповеди Чрез пророчество от Бог дадено в молитва Чрез видение от Бог Но, всичко това идва под една категория, която се нарича „Божие Слово“. В Римляни 10:17 ап. Павел обяснява това съвсем ясно: 17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово. Малко по-нагоре в същия пасаж апостолът обяснява процеса на спасението. В това обяснение той изрично подчертава, че процесът на спасение включва вяра и че тази вяра и тогава идва от слушане (Римляни 10:13-14): 13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? С други думи ти трябва да чуеш за Исус, за да повярваш в Него. Така че, за да вярваш – както за спасение, така и за каквото и да било друго нещо, ти трябва да имаш думи, слово, обещание от Бог, което да бъде основание на вярата ти. КАК РАБОТИ ВЯРАТА? Вярването, обаче, става не със ума, а със сърцето. Не е достатъчно ние да чуем Божието Слово с ушите си. То трябва да влезе в сърцето ни. Защото, вярването става със сърцето. За да може да подейства, вярата трябва да бъде от сърце. В Римляни 10:10 съвсем ясно се казва, че човек вярва със сърцето си: 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Човек изповядва вярата си с устата си, но той вярва или упражнява вярата със сърцето си. Ние може да имаме различен ум и различен интелект, но човек не вярва с разума си, а със сърцето си. Различните хора имат различно количество разум, но всички хора имат едни и същи човешки сърца. Това, че ние вярваме със сърцето си, а не със ума си е нещо което ни поставя на равна нога, на едно равнище пред Бога. Защото, ако хората вярваха с ума си, може би тези, които са по-интелигентни биха се спасявали по-лесно, а тези, които са по необразовани щяха да се спасяват по-трудно. Но, Бог е направил точно обратното – човек да не се спасява чрез ума си, а чрез сърцето си. Затова и виждаме, че като че ли хора, които са по-малко образовани се спасяват по-бързо, защото приемат нещата със сърцата си. Интелигентите хора твърде много разчитат на разума си, а той твърде често става пречка за спасението. Те започват да се опитват да си обяснят спасението и духовните неща, а когато започнеш да си мислиш и да си обясняваш дадено духовно, невидимо нещо, ти стигаш до извода, че то не може да стане. Това е така, защото нашият разум е ограничен. Но, ако със сърцето си повярваме в Бога, Бог отговаря на вярата ни и ни спасява чрез вяра, която идва от сърцето ни. Затова, за да имаме вяра, ние трябва да допускаме Божието Слово в сърцата си. За да може вярата да бъде от сърце, Божието слово, което е нейната основа трябва да влезе в сърцето. Затова, в Римляни 10:16 ап. Павел казва: 16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"? Така че, Божието Слово дойде към всички, но не всички се спасиха, защото не всички допуснаха Словото в сърцето си. То е стигнало само до ума им, а ако Божието стигне само до ума и не влезе в сърцето, то не може и няма да произведе вяра. Има много хора, които чуват Божието слово, но те не го приемат като Божие Слово. Те го приемат като човешко слово. Затова и те не му се покоряват и не го допускат вътре в сърцето си. Едно такова недопуснато до сърцето Слово няма да произведе вяра. Само когато приемем Божието Слово като Божие Слово и го допуснем в сърцето си, то ще произведе в нас вяра. Така че, първо, ние трябва да чуем Божието Слово. Второ, трябва да приемем, че то е Божие Слово. Трето, трябва да го допуснем в сърцето си. И, четвърто, трябва да му се покорим и да действаме според него. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВЯРАТА? Какво е вярата? Най-кратко казано, вярата е очакване. Вярата е непрекъснато очакване на изпълнението на обещанието, което Бог ни е дал. Авраам, както и останалите патриарси, очакваше Божият град, който Бог му беше обещал за наследство (Евреи 11:8-10). 8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. 9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. Вижте, казва се, че Авраам „очакваше“ града, който има вечни основи. Той очакваше изпълнението на Божието обещание. Той очакваше наследството си, както и ние очакваме Второто пришествие и възкресението от мъртвите. Така че, най-кратко казано, вярата е очакване. Подобно нещо се казва и в Псалом 40:1-2. Там Давид казва: 1 Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми, Ние не само трябва „да чакаме“ Господа или да уповаваме в Него, защото това „чакане на Господа“ означава, че ти уповаваш в Него, но да Го чакаме „с търпение“. Вярата е именно това търпеливо чакане на Господа или очакване на Неговата свръхестествена намеса в живота ни. Ние виждаме това в живота на библейските герои – споменахме Авраам. Той очакваше не само небесния град, но също и сина си. Бог му каза, че ще има син. Жена му, Сара се засмя: „Как може да стане това, като ние не можем да имаме деца, понеже сме твърде стари?“. И Авраам беше на 75 години, когато излезе от Ур Халдейски, а беше на 100 години, когато му се роди сина му Исаак. Двадесет и пет години чакане… Но, през тези 25 години той не чакаше през цялото време. Затова, казваме, че вярата е не само очакване, а непрекъснато очакване. Защото, по едно време Авраам се опита да прави нещата по човешки. Послуша Сара, която му каза да влезе при слугинята й, тя да роди дете, което те да осиновят или с други думи Агар да стане сурогатна майка на детето им. Сурогатна майка е жена, която забременява и износва дете на друга жена, като предварително е подписала законово споразумение, че се отказва от детето в полза на приемната майка. Докато Авраам участваше в този план и разсъждаваше по човешки, това не му се считаше за чакане пред Бог. Ние също понякога казваме за нещо, че вярваме от много време за нещо, но вярваме ли за това през цялото време или вярваме за малко, а после тръгваме да вършим нещата по човешки… Ако вършим нещата по човешки, това не се счита за вяра. И трябваше Бог отново да говори на Авраам и той отново да бъде утвърден във вярата си, докато накрая той получи изпълнението на обещанието. От всички библейски герои може би този, който чака най-много беше Ной. Бог му каза: „Ще има потоп на земята.“. И Ной беше може би на 500 години (Битие 5:32), когато Бог му каза това нещо, а потопът дойде в 600-ната година от Ноевия живот (Битие 7:6). Сто години той чакаше този потоп....