ВИДЕЛИНА ВСРЕД ТЪМНИНАТА – 2

Рут 1:1-4:22 Рут 1:1-4:22 По идея на Steve Zeisler Болестта разрушава нашето желание за здраве. Например, какво правим когато настинем? Завиваме се през глава, спущаме завесите и не искаме да си подадем и носа навън. Стоейки обаче в една такава затъмнена стая ние избягваме точно онези условия, които биха ни помогнали да оздравеем по-бързо - слънчевата светлина и свежия въздух. Когато заболеем от хрема, тя не само затруднява дишането ни, но блокира и нашето обоняние - не можем да различим аромата на топъл хляб от този на старо, развалено ядене - и това довежда до загуба на апетит точно в момента в който най-много се нуждаем от здрава храна. Болестта не само ни кара да страдаме но и ни пречи да вземем правилните решения, които биха ускорили по-бързото ни възстановяване. Духовното боледуване е подобно. Когато вътрешния ни човек линее, ние сме по-малко гладни за Божията пълнота и по-склонни да се противим на богоугодните избори, които биха ни върнали по-близо до Бога. Случва се така, че когато някой наш добронамерен духовен приятел ни даде добър съвет, въпреки че в сърцето си чувстваме, че той е прав, ние отказваме да го послушаме. Понеже сме изгубили духовното си здраве, ние сме останали без надежда, че някога бихме могли да се оправим. Това от което не нуждаем в един такъв момент на духовно боледуване са добрите истории. Ето защо, Библията е пълна с тях. Те са една въплътена истина, която ни показва как Бог задвижва обстоятелства в нечий живот, донасяйки му нов живот и надежда. Когато чуваме такива разкази, нашия духовен глад се изостря и ние си казваме: "Искам го и аз! Може би и за мен има надежда." Историята на Рут е един такъв разказ. Нещата от живота с който се сблъскват хората в него са същите с които се срещаме и ние - разбити мечти, страхове, възможности, взаимоотношения между мъже и жени, работа, объркване, възстановяване на надеждата - това са все неща присъщи на нашето ежедневие. Неща свързани със сърцето и с нашата същност, която не се променя с времето и различните култури. Книгата Рут ни разказва една изкупителна история. Тя започва с глад, загуба и смърт и завършва с жътва, сватба и раждане. Продължава да е актуална и днес, защото описва един изкупител и преобразяващата Божия любов. ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА Пет са основните характери в тази история. Те обаче не са измислени, а действителни личности, живели преди около три хиляди години във Витлеем. Главните герои са моавката Рут и юдеинът Вооз. Основният сюжет на книгата се върти около тяхното влюбване, романтичната размяна на чувства помежду им, напрежението в тяхната връзка, разрешаването на ситуацията, сватбата и раждането на първото им дете. Друго действащо лице, също толкова важно е Ноемин - свекървата на Рут - майка на нейния първи съпруг Елимелех, който умира в Моавската земя. В разказа тя служи като контрастна фигура, контрапункт, противоположност и фон, който изтъква добродетелите на Рут и Вооз. Именно нейните роптания, съмнения, объркване, поставяне на нещата под въпрос, вътрешна борба за упование в Бог подчертават и изтъкват силата и красотата на вярата и благочестието които имат Вооз и Рут. Четвъртият характер е анонимният по-близък сродник на Елимелех, който се появява на сцената в четвъртата глава. Той иска да се възползва от привилегиите на изкупител, но отказва да изпълни длъжността на девер, защото по този начин би ощетил до известна степен самия себе си. Затова и прехвърля това свое право на Вооз. Петият характер в историята е най-незабележим - това е колектива на гражданите на Витлеем. Събитията се развиват във града в който след около 1000 години щеше да се роди Исус. Синът на Вооз и Рут щеше да стане дядо на цар Давид. Жените на Витлеем са споменати в края на първа глава (1:19), мъжете в началото на четвърта глава (4:2,11,12); и в края на четвърта глава жените отново се обаждат като гласове на хор (4:14). Те наблюдават какво става и в определени моменти се включват в действието. Докато Бог учи Рут и Вооз как да се обичат един друг и да живеят живот на вяра, в резултат на техните постъпки всички градски жители също са благословени. ОСНОВНИ СЦЕНИ В разказа можем да разграничим четири основни сцени - по една във всяка от четирите глави на книгата. Първото действие описва как едно семейство заедно с двамата си сина емигрира в Моавската земя за да търси препитание по време на глад и криза. В Моав бащата умира. Синовете се женят за моавки, но след около десет години и те умират. Така тримата мъже оставят три вдовици. Две от жените - Ноемин, и една от снахите й - Рут, решават да се завърнат във Витлеем. Второто действие се развива на полето по време на жътва. това е сцена изпълнена с достатъчно подробности и детайли които да подбудят нашето въображение за да си представим цветовете, ароматите, хората и събитията. Описана е една забележителна размяна на чувства между Вооз и Рут когато те се срещат за пръв път. Заражда се една любовна връзка. Третото действие се развива през нощта след празник по повод края на жътвата. Рут и Вооз лежат един до друг, шепнещи си помежду си под звездното небе. Ситуацията става напрегната и не може да остане неразрешена. Четвъртото действие се развива на градския площад - край портата на следващия ден. Вооз обявява намеренията си да се ожени за Рут. Той се среща с друг мъж, който има по-голяма отговорност според Божия закон да поеме грижата за Рут и Ноемин. Вооз публично го предизвиква да поеме отговорността си. И понеже той отказва да го направи, на Вооз и Рут се отваря възможността да се оженят един за друг. Всяка една от тези четири сцени съдържа важни диалози. От книгата "Рут" можем да научим повече за изкуството на общуването от която и да било друга книга. Как хората могат да споделят сърцата си един на друг? Как да изградим взаимоотношение с някого като се отворим за него и бъдем честни относно нашите чувства? Това са въпросите, чиито отговори можем да намерим изучавайки книгата "Рут". ХОРА КАТО НАС НА РАЗЛИЧНО МЯСТО ПО РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ Нека да ви обясня някои от нещата, които правят историята на Рут трудна за разбиране, така че фрапиращите понякога моменти в нея да не смущават душата и четенето ви. Книгата започва с описание на времето по което се развива действието (Рут 1:1а): "1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята." "Дните когато съдиите съдеха" бяха едни от най-суровите, най-жестоките и духовно най-мрачни дни - време на най-голямо отстъпление, охлаждане, неспокойство, войни и несигурност в цялата Израилска история. В Съдии 21:25 в едно изречение те са описани така: "25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно." Липсата на цар създаваше условия за анархия. Всеки човек беше бог сам на себе си. Всеки човек казваше "Моето разбиране е по-добро от това на другите. Моето желание трябва да бъде изпълнено в името на свободата. Моите нужди изискват да бъдат посрещнати". Всеки човек имаше като мярка за всичко самия себе си. Всеки търсеше правата си и настояваше да върви по своя собствен път. Това беше едно време като нашето. Но дори и в едно такова жестоко време Бог продължава да работи. И това може да ни насърчи, защото показва, че Бог работи и във време когато няма съживление! От книгата Рут можем да видим, че дори в едно такова неблагоприятно време на духовна и материална криза Бог продължава да се грижи за обикновените хора! Този факт пръска светлина всред тъмнината на живота! Вдъхва ни надежда, че както Бог е работил по онова време, така ще продължи да действа и днес в нашия живот. ОСОБЕНИ ОБИЧАИ Ако и по своя дух времето на Рут да беше до голяма степен същото като нашето, все пак в книгата срещаме няколко различни обичаи. Първият от тях е събирането на класове. В основата на този обичай е Божията заповед от Левит 19:9,10: "9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. 10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог." Това беше Божият промисъл за бедните в Израил. По онова време нямаше социални програми, пенсии и помощи, но все пак, ако такива социално слаби хора желаеха да се потрудят, те нямаше да останат гладни. Вторият интересен обичай е длъжността на девера. Той също се базира на Божий закон (Второзаконие 25:5-10): "5 Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й (нейния девер) да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. 6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. 7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. 8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, 9 тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. 10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия." За Бог запазването на родовете и семействата в народа му беше от особена важност. Затова и Той беше промислил начин по който, ако и мъжът в дадено семейство да умре преди да е създал поколение, неговият род и име да не бъдат зачеркнати от племенните регистри, а родът му да бъде продължен. Случая на Рут обаче, беше по-особен, защото самата тя имаше желание по-близкия сродник да се откаже да изпълни длъжността на девер, за да може тя да се омъжи за Вооз, когото действително обичаше. Третият особен обичай беше ролята на сродника изкупител. Неговото задължение беше да възвърне на семейството това,...