ВИКЪТ НА ДУХА

Исус Навиев 6:1-20 Исус Навиев 6:1-20 В Исая 42:13 -14 се говори за бойния вик на Господ. 13 Господ ще излезе като силен мъж, (като мощен воин) Ще възбуди ревнивостта Си като ратник (ратник е старобългарска дума за войник, нали знаете?), Ще извика, да! ще изреве. Някой може да каже: „А, как така Господ ще извика? Какви са тези викове, какви са сега тези неща?" Но, Исая казва: „Да, да! Не си мислете, че не сте ме чули добре! Много добре ме чухте! Господ не само, че ще извика, но Той ще изреве! Ще изреве като лъв!" Ще надделее над враговете Си; Това е един боен вик, който донася победа. 14 За дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си; Но сега ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна. Спомням си един проповедник, който проповядваше върху този текст и той се опита да демонстрира как вика жена, която ражда. Аз няма да го направя, защото едва ли ще ми се отдаде да извикам по такъв начин - това е нещо, което се изживява, и което го знаят само онези, които са станали майки. Но, тук се казва, че Бог ще извика точно по този начин. Разбира се това е антропоморфизъм - предаване на Бог на човешки качества - но то подчертава силата на Господния вик. Тези думи ни описват Бог като воин, който побеждава. И Той влиза в боя със Своя „боен вик". Мъжете, които ходят в армията - това може пък жените не го знаят добре - знаят, че когато влизат в битка, те трябва да нададат боен вик - „Ура!" или „Атака!" - но те влизат в боя с вик. Бойният вик е нещо много специално. От една страна неговата цел е да мобилизира воина. И също това е една такава обща практика, един общ принцип - както и при вдигането на тежести и при бойните изкуства (може би сте гледали състезания) - че те викат. По някакъв начин викът многократно увеличава силата на спортиста или воина. Викът дава сила. Може би дори родилката го знае това, защото и тя вика, когато ражда - понеже й е нужна сила, за да роди. От друга страна целта на вика е да предизвика паника у противника и да всее страх в редовете му. Защото, когато някой ти изкрещи в лицето, ти се стряскаш. Викът може да те уплаши, да те паникьоса, да те парализира. В Исус Навин 6 гл. намираме разказ за една от Божиите битки. Това е Божия битка, защото непосредствено преди тази глава, в края на пета глава се говори за „Военачалника на Господното войнство". Този „военачалник" застава с изваден меч в ръката си пред Исус Навин. Това е едно богоявление, една теофания при която Бог се явява в материален образ, който може да се види, и който може да разговаря с човека. Един такъв образ представя напълно Бога - неговото присъствие и неговата воля за конкретния случай. Една такава подобна теофания беше когато Мойсей видя горящата капина, която не изгаряше. И Бог му проговори изсред къпината (Изход 3:2-5). Подобна теофания беше, когато Духът слезе „в телесен образ" върху Исус. Духът е дух, но тук Той възприе „телесен образ" (Лука 3:22). Именно това е „богоявление" или „теофания" - Бог е Дух и Той не може да бъде видян, но той се изявява - като ангел, който се бори с Яков (Битие 32:24-32). Срещата на Исус Навин с „Военачалника на Господното войнство" беше нещо подобно (Исус Навин 5:13-15). Може би в този момент той беше обезпокоен и си мислеше: „Как ще превземем ние този град Ерихон. Той е крепост. Досега аз не съм превземал крепости. Не зная какво да правя..." И точно в този момент срещу него застана един непознат с измъкнат меч в ръката си. Исус Навин може би се уплаши и той също измъкна меча си. Ако срещу теб застане воин с измъкнат меч в ръката си, той сигурно иска да те атакува, нали? Така че, може би Исус Навин измъкна меча си, зае поза в която да бъде готов за отбрана и зададе на воина въпроса: „Кой си ти? Приятел или враг?" А той му каза: „Аз съм Военачалника на Господното войнство". Може би Исус Навин си мислеше, че той е военачалника на Божия народ, но Бог му каза: „Не! Не ти предвождаш войските ми, а Самият Аз воювам във вашите битки. Боят не е ваш, а мой!". Това ни показва, че Бог беше, който воюваше за Израил. И виждаме, че тактиката, която като върховен Главнокомандуващ Бог даде на Исус Навин беше стената да падне при „вика" на Божията армия.  Те трябваше да извикат в името на Бога. И когато те извикаха, това беше такъв вик при който Ерихонските стени се сгромолясаха на местата си. Несъмнено това една от най-вълнуващите истории записани в Библията - история в която мощната, свръхестествена Божия сила се проявява в отговор на вяра и покорство от страна на Неговия народ. Аз просто съм използвал тази идея за „вика на Духа", за „Божия вик", за да разделя този пасаж на няколко части в които можем да видим как и ние можем чрез „вика на Духа", чрез Божията свръхестествена намеса да имаме победа над враговете си и да живеем един победоносен християнски живот. Отделните части на тази история ни учат за нуждата от вяра, покорство, и хваление, за да имаме Божието помазание в живота си то да ни носи победа. ВИК НА ВЯРА На първо място викът на Духа е вик на вяра. Ерихон трябваше да бъде завладян не по човешки начин - не с човешки способности и сили, а по Божия начин - чрез хваление и вик (ст.1-5). 1 (А Йерихон беше затворен и заключен заради израелтяните; никой не излизаше и никой не влизаше.) Ерихон, както е наречен на други места в Библията - „градът на палмите" (той е бил един оазис) - е разположен 244 метра под морското равнище в най-дълбоката падина на земята. Мъртво море е най-ниската точка на земята - - 417 м. надморска височина, а Ерихон е само на 13 км от него. По онова време Ерихон беше една непревземаема крепост. Въпреки, че между археолозите няма единно мнение по въпроса къде точно е древния Ерихон, се смята се, че градът е бил обграден от две стени: външната - дебела 1,80 метра и висока 6 метра, а вътрешната - широка 3.60 метра и висока 9 метра. Като между двете стени е имало път широк 4,5 метра по който непрекъснато е обикалял караул. Така че, по човешки, тази крепост беше непревземаема. Във вътрешността си тя е имала извор, така че е имала неограничени количества вода, така че при наличието и на достатъчно хранителни запази, тя е можела да издържи на обсада дълго време. И така, тази непревземаема крепост беше обсадена. И научаваме, че въпреки защитата на крепостните си стени, жителите на Ерихон бяха уплашени. Те се страхуваха от непобедимия Бог на израилтяните и бяха се заключили в страх да не би някой от неприятелите им да се промъкне в града и така да ги предаде на неприятелите им. Това, че не само че никой не влизаше, но и никой „не излизаше" показва колко отчаяни бяха ерихонците. По онова време не беше необичайно при дълга обсада малки отреди от войни да излизат от града и да атакуват обсадителите и след това да се връщат обратно, или пък да излизат за да разузнават или пък за да търсят помощ или провизии от техни съюзници. Но ерихонците бяха толкова уплашени, че дори и не си помисляха да приложат някоя от тези тактики. Градът беше затворен и заключен - никой не излизаше и никой не влизаше. Така заключен и залостен, Ерихон беше една непреодолима пречка пред Божия народ за завладяването им на обещаната земя. Преминавайки през живота ние също срещаме непреодолими пречки - трудности и препятствия през които трябва да преминем, а не можем да се справим сами. Такива могат да бъдат: Загуба на близък човек; Нужда от спасение на някой, който изглежда напълно незаинтересован от Бог; Служение, което Бог ни е дал, но за което се чувстваме неподготвени и неадекватни; Семейни проблеми, финансови трудност; Таен грях, който отново и отново израства в живота ни. Това е един Ерихон, с който се сблъскваме в живота си. Но, трябва да се научим да не гледаме на препятствията като на безизходици или като на задънени улици от които не можем да се измъкнем, а като на възможности за Божията свръхестествена намеса в живота ни. Защото за Бог няма невъзможно нещо. Ерихон беше заключен, но казва се: 2 Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже. Това, че има Бог, и че Той е жив и действен в живота ни, променя ситуацията. В най- новия превод на Библията думата „ето" е пропусната. Но, в оригинала тази дума съществува и тя означава: „Виж!". „Виж, предадох в ръката ти Ерихон." Тази дума ни разкрива духовния принцип, че преди да имаме нещо, ние трябва да го видим - да имаме видение, визия, виждане за него. И всъщност това е начинът по който действа вярата, по който действа Бог, по който се случват чудесата в живота ни. Бог първо ни говори и Той ни дава обещание. Това обещание ни дава видение за това какво ще бъде положението, когато Бог го изпълни. И когато имаме видение, то запалва вярата ни и ние можем да вярваме. А, вярата ни пък от своя страна задейства Божията сила в живота ни. Така че, Бог каза на Исус Навин: „Ето, предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже." Тези думи са продължение от пета глава - от срещата на Исус Навин с „Военачалникът на Господното войнство" за която говорихме. И забележете, че този „Военачалник на Господното войнство" прие поклонение от Исус Навин, а ние знаем, че ангелите не приемат поклонение (Откровение 19:10; 22:9). И този „Военачалник на Господното войнство" каза на Исус Навин същите думи, които чу и Мойсей при първата си среща с Бога: „Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято." Тези думи са Божии думи. Бог даде победата на Исус Навин и на Израил. Същият Бог, който изведе Израил от Египет беше Този, който даде Ханаан на народа си. Той даде победата над Ерихон на Исус Навин и на народа си. И го направи по един невероятен начин. Забележете времето, в което говори Той: „Предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже.". Не каза: „Ще предам...", а „предадох"... Това е минало време - Бог говореше така, като че ли битката вече е приключила и победата е вече спечелена. Бог говореше за бъдещи събития така, като че ли те вече са свършили. Защо? Защото Той е вечен, защото Той е извън времето и знае края от самото начало,...