ВИНАГИ СЕ РАДВАЙТЕ – 5

Филипяни 1:3-4:20 Има едно послание в Новия Завет, което би могло да се нарече „послание на радостта". Знаете ли кое е това послание? Кое е посланието на ап. Павел, което е известно като „посланието на радостта" в Новия Завет? Това е Посланието към Филипяните. Филипи е бил град в Северна Гърция - в тогавашната римска провинция Македония. Там се установява ап. Павел за пръв път когато идва от континента Азия в континента Европа по време на второто му мисионерско пътуване. Във Филипи - където е изпратен от Святия Дух - ап. Павел благовества на Лидия, освобождава от демонично робство робинята с предсказвателния дух и след чудотворното си освобождаване от тъмницата гостува на тъмничния началник (Деяния 16:6-40). Така Бог основа църква чрез ап. Павел във Филипи - църква, на която най-вероятно пастир стана евангелист Лука. По-късно, когато ап. Павел вече е под домашен арест в Рим, същата тази църква му изпраща финансова помощ с която той да може да посреща нуждите си. Ап. Павел им благодари като им изпраща това боговдъхновено послание по Епафродит. Посланието на ап. Павел към Филипяните е послание на радостта и аз вярвам, че Бог желае днес ние да се зарадваме в Него. Може би някой би казал, че би предпочел да слуша за радостта не точно от мен, а от някой по-жизнерадостен и весел човек - човек, който винаги се усмихва, винаги се радва, прославя Бога и винаги е много дръзновен. Но, това е въпрос на темперамент. Има хора, които винаги изглеждат радостни, други, които са по-песимистични, и трети, които са по-затворени. Но, независимо от това какъв е нашия темперамент, Бог желае ние да имаме Неговата радост в сърцата си. Аз може и да не съм толкова „радостен тип човек", и може и да ви е странно точно аз да ви говоря за радостта в Господа, но искам да ви кажа, че аз се радвам в Господа и радостта в Господа е моята сила. Ако искаме да живеем победоносен живот, то радостта в Господа трябва винаги да бъде в сърцата ни. Ако Сатана успее да открадне радостта ни, той открадва и победата ни. Но, радостта ни в Господа трябва винаги да пребъдва в нас. И ние трябва да изпитваме сърцата си да не би да сме изгубили радостта от Господа. Защото, тогава ние се уморяваме - когато нямаме сила от Господа и когато започнем да вършим нещата със собствена сила - тогава ние се изтощаваме и прегаряме. Аз имах един такъв момент в живота си в който се чувствах като че ли прегорял - нямам сила, изморен съм, нищо не ми се прави; отчаян съм, разочарован съм. Но, Господ ме посети! И Той върна радостта на Святия Дух в моето сърце. И аз разбрах, че ние не трябва да бъдем депресирани, не трябва да бъдем отчаяни, не трябва да се предаваме, но каквото и да става - дори и да умрем - радостта от Господа никога не трябва да напуска сърцата ни. И ап. Павел казва точно това в Посланието към Филипяните (Филипяни 1:21-26). 21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Ап. Павел не се страхуваше от смъртта. За него тя беше „придобивка". 22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, 23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; 24 но да остана в тялото е по-нужно за вас. 25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; 26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа. Слава на Бога! Дори смъртта и страха от смъртта не трябва да отнема радостта ни. Защото за нас, изкупените в Христовата кръв смъртта е просто една врата през която влизаме в славата на Бога. Разбира се, ние желаем живота, защото Бог желае ние да желаем живота, но нищо не трябва да отнема радостта ни. И ако днес Сатана е откраднал твоята радост, аз се моля, отвори сърцето си и нека Святия Дух да го напълни с небесна радост. Защото, един от плодовете на Духа е радост - „любов, радост..." (Галатяни 5:22). След любовта, втора в списъка с „плода на Духа" е радостта. И в Лука ние виждаме, че Исус се зарадва „чрез Святия Дух" (Лука 10:21), а в Деяния на апостолите виждаме, че след като Филип кръсти Етиопския скопец, той „възрадван продължи пътя си" (Деяния 8:39). Защо беше „възрадван" този скопец? Защото най-вероятно защото след кръщението във вода, Святия Дух слезе върху него и той беше изпълнен с Него. А, когато имаме Святия Дух в сърцето си - имаме радост. Във Филипяни 4:4 ап. Павел ни казва: 4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Радвайте се! Но за какво? В това послание можем да намерим поне осем причини поради които да отхвърлим теготата и тъгата от живота си. РАДОСТТА ОТ УЧАСТИЕТО В ДЕЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО (Филипяни 1:3-5; 15-18) Първата причина поради която ние можем да се радваме като християни е това, че благовестието се проповядва. Според ап. Павел самото благовестие трябва да ни носи радост. И трябва да се радваме заради това, че по един или друг начин ние участваме в това благовестие. Днес благовестието се проповядва в много градове в България, в съседните на България страни, а също и по целия свят. По телевизията, по радиото и по интернет днес благовестието се проповядва по цялата земя. Слава на Бога! Това, че благовестието се проповядва трябва да поддържа радостта в нашите сърца. Това казва ап. Павел. В ст.3-5 ст. 3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, 4 винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, И вижте за какво той се моли с радост за тези филипяни... 5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега; Филипяните участваха в благовестието чрез тяхното даване. Те подкрепяха служението на ап. Павел още от самото му начало - от Филипи нататък. Но тук мисля, че е важно не толкова това, че те са били щедри и че са давали средствата си, защото днес има много хора, които се занимават с благотворителност и дават средствата си. Има добри каузи за които да даваме. Ето, например, тези инициативи които се рекламират по телевизията в България - „Българската Коледа" - да се даде определена сума чрез изпращане на SMS за деца, които са в нужда, които са болни от тежки заболявания или пък са сирачета. Да се даде за хора, които са в сиропиталища; хора, които са социално слаби и всякакви други инициативи... Всяко такова даване е добро. И има хора, които са щедри и които дават много. И слава на Бога за това и нека Бог да ги благослови! Но, тук виждаме, че ап. Павел се радва за това, че филипяните участват не в някое друго дело, а в делото на благовестието. Днес има хора, които дават много за много неща - за образование, за социални проекти, но, за благовестието дават само онези, които са духовни (които имат Святия Дух и Му принадлежат), онези, които разбират, че благовестието е нещо особено важно и затова го ценят по специален начин. Понеже благовестието е „Божията сила за спасение на всеки, който вярва" (Римляни 1:16). Значи, ако един човек повярва в благовестието, той ще бъде „спасен". От какво? Ще бъде спасен от всичките му грехове - ще бъде спасен от греховете си и ще има „вечен живот" (Йоан 3:16; 6:54; 1 Йоаново 2:25). А, спасението и новорождението винаги са повод за радост. Спомнете си, когато блудния син се завърна при баща си, какво направи той? Затича се към него и го прегърна... (Лука 15:20) И каза на слугите си: „Дайте да се веселим!" И те заклаха угоеното теле и направиха празник (Лука 15:22-23). Защо? Защото бащата каза: „Този мой син бе... мъртъв... и оживя; изгубен бе... и се намери!" (Лука 15:24). Слава на Бога! Затова те започнаха да се радват, започнаха да се веселят! И те направиха празник, защото това беше време на спасение. И, ако когато блудния син се завърна при баща си, това беше едно - така да се каже - „земно спасение", то когато ние се върнем при нашия Небесен Отец чрез вяра в благовестието на Исус Христос, това е едно вечно спасение. И какво се казва в същата тази глава (Лука 15:7)? 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Ангелите празнуват когато един човек се обърне към Бога. Това е повод за радост. И, ако ангелите се радват, то и ние трябва да се радваме, защото в самото си естество благовестието е послание на радост. Както казваме в една от нашите песни: „Весел ден! Весел ден! Когато аз бях опростен. Исус сърцето ми уми и нов живот ми той дари. Весел ден! Весел ден! Когато аз бях опростен!". Спомнете си какво казаха ангелите на овчарите в Рождествената нощ (Лука 2:10-11): Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. Това е добрата вест. И тя е за всички! Радвайте се! Ние имаме Спасител. Той ни спаси от греховете ни. Чрез Него имаме вечен живот. И ако това не е повод за радост?!? Самият Господ Исус Христос каза на своите ученици в Лука 10:20: 20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. Спомнете си, Исус беше изпратил седемдесетте си ученици да проповядват Божието царство, да изцеляват и да изгонват демони. И когато се върнаха, те бяха във възторг и казаха: „Господи, да знаеш, в твоето име и демоните ни се покоряват!" (Лука 10:17) - те бяха щастливи от властта си, бяха щастливи от победата си. Но Исус им каза: „Хубаво! Но недейте се радва само на това, че демоните ви се покоряват - това е нещо малко. Радвайте се, че имената ви са записани на небесата!" Така че, благовестието се проповядва! Хора се покайват! Ангелите празнуват! И аз знам, че и днес има хора, които се спасяват - точно на този ден! И днес има радост в небето, защото благовестието се проповядва! Така че, радвайте се хора! И нека тази радост никой да не ни я отнеме, защото това е една голяма радост - ние имаме Спасител! Голяма радост - имената ни са записани на небесата! Ето защо, ап. Павел се радва за това, че независимо с какви мотиви - било то благородни или недостойн