ВИРУСЪТ КЛЮКА

Между един болестотворен вирус и "вирусът клюка" биха могли да бъдат направени следните паралели: 1. Вирусът е микроорганизъм, причинител на заразна болест. Той не може да се види с просто око, но разболява тялото - прави го болно, слабо, неработоспособно. Когато навлезе в тялото ни, той отнема съпротивителните ни сили, предизвиква висока температура, повръщане, треска и може да доведе дори до фатален край. Както болестотворният вирус действа на тялото, така и "вирусът клюка" действа на църквата - прави я да бъде болна, нарушава нашите взаимоотношения, срива доверието помежду ни и създава една нездрава среда. Може би точно поради тази причина в Своя заповед от Левит 19:16 Бог забранява клюката. Там буквално се казва: "Да не обикаляш между людете си като одумник" ! 2. Вирусът се предава чрез личен контакт. Когато си в близост до някого, който е заразен с някакъв вирус, например грип, и ти можеш да се заразиш без дори да усетиш. По същия начин се предава и клюката. Обикновено не по време на богослужение, а когато вярващите се събират насаме през седмицата. Тогава ние биваме изкушени да обсъдим този или онзи и без да се усетим биваме заразени с вируса "клюка". Затова и ап. Яков в 4:11 на своето послание ни увещава като ни казва: "11 Не се одумвайте един друг, братя;" 3. Когато заболяването, причинено от даден вирус бъде доказано, докато се излекува болният се поставя под карантина - за да се предотврати избухването на епидемия. По същия начин и клюкарите в църквата би трябвало да бъдат поставяни под духовна карантина - да бъдат избягвани докато не се научат да контролират езика си. в Пр.20:19 Божието Слово ни съветва да не се събираме с хора, които не умеят да пазят тайна. "19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си." За да се справим с "вирусът клюка", ние трябва да можем да го разпознаваме. Какъв е неговия характер? Какви са неговите плодове? Какво е отношението на Бог към него? За наша радост Библията ни дава предостатъчно информация по тези въпроси. ХАРАКТЕРЪТ НА КЛЮКАТА Какво представлява клюката? Клюката е интересна, пикантна новина за някого, не винаги истина, обикновено компрометираща този за когото е, която се разнася от човек на човек. Невинната дума "клюка" не се споменава в Библията. Там се говори направо за "клевета" - лъжа с която се злепоставя някого. Така или иначе, ап. Павел осъжда одумването, шушукането и говоренето зад гърба на някого. Във 2Кор.12:20 той пише: "20 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;" 1. Клюкарстването е обсъждане на някого, което включва споделяне на слухове и непотвърдена информация от втора ръка. Във 2 Царе 13:30 се говори за един такъв "слух": "30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давид, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях." Това разбира се не беше вярно. Авесалом не беше избил "всичките царски синове", а само един от тях - Амнон. Причината за това беше, че Амнон се беше поругал с Авесаломовата сестра Тамар и в този случай Авесалом отмъсти за честта на сестра си. Авесалом в никакъв случай обаче не беше избил всички царски синове, какъвто беше слуха. Така или иначе, вестта, която достигна до цар Давид е пример за това, че въпреки скоростта с която се разнасят, клюките твърде често са неимоверно преувеличени и неверни. Затова най-добре би било да не им вярваме, докато не се проверят и потвърдят. 2. Клюкарстването изопачава информацията и най-често лъжата в клеветата е свързана с мотивите на човека, който я изрича. В книгата Неемия 6:6 можем да прочетем част от писмото на Санавалат, който въз основа на слухове обвинява Неемия в бунт срещу императора: "Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар." Този "слух" разбира се не беше верен, а причината за тези лъжи не беше че Санавалат беше толкова заинтересован за сигурността на империята, а че имаше желание да спре строежа на Ерусалимската стена като сплаши Неемия. 3. Клюкарстването, е грях, на който особено податливи са възрастните жени. В една хумористична песен за която се сещам се казва: "Добрата клюка, ах, добрата клюка е ефикасно хапче против скука. Когато повече съдържа гадост, Тогава най доставя сладка радост." В Посланието си към Тит 2:3 ап. Павел изрично отбелязва, че за да съответства на здравото учение, благочестивото държание на възрастните жени трябва да изключва клюкарстването: "3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници" Гръцката дума за клеветник в този стих е "диаболос". Тя означава лъжлив обвинител; някой, който търгува с клюки; такъв, който научава тайните на другите и ги разгласява с цел да предизвика скандал. Същата тази дума е едно от имената и на нашия противник - дявола. В Откр.12:10 той е описан като "клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог". Това, че думата за клеветник и дявол на гръцки е една и съща би трябвало да ни подскаже, че онзи който клюкарства и клевети застава на страната на Божиите противници. Затова и един такъв човек не би могъл да има Божието одобрение. Клюката показва три неща за онези, които я споделят: 1) Липса на любов - ние сме братя, и ако говорим зад гърба си, не сме искрени и нарушаваме Божията заповед да се обичаме. 2) Наличие на гордост - да съдим и да одумваме братята означава да ги подценяваме и да си присвояваме позиция на превъзходство над тях. А не трябва да забравяме, че "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". 3) Отсъствие на страх от Господа - когато клюкарстваме ние се превръщаме в "законодатели и съдии". По този начин оспорваме Божия авторитет и узурпираме неговата позиция на съдия над делата ни. В Яков 4:11-12 се казва: "11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона (това значи, че клюкарстването е равносилно на говорене по адрес на Бога!); а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?  ПЛОДОВЕТЕ НА КЛЮКАТА Характерът на клюката е сатанински. Тогава какви биха могли да бъдат нейните плодове, освен раздор, разцепление и духовна разруха? Когато чуеш нещо лошо за някого, независимо дали е вярно или не, то веднага изгражда в теб предразсъдък срещу него - кара те "да си имаш едно наум" за този човек. И ако съответно ти от своя страна кажеш нещо по негов адрес и то достигне до него, това може да доведе до обида, огорчение и скандал. В Пр.16:28 се казва: "28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели." Забележете, че тук шепотникът е наречен "опак човек". Затова ние трябва да се пазим от него. Защото прекратяването на взаимоотношенията става лесно, а възстановяването на едно разрушено приятелство и спечелването на едно изгубено доверие е почти невъзможно. Това е така, защото, ако веднъж засегнем достойнството и самолюбието на човека, той се затваря в себе си и повече не желае да бъде отворен към нас. В Пр.18:19 се казва: "19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост." Лошото е, че клюката може да доведе не само до прекратяване на приятелства, но и до духовна смърт. Струва ми се, че не са малко новоповярвалите, които разочаровани от клюкари са престанали да ходят на църква. Но дори и тези, които са останали в църквата знаят от опит, че клюката произвежда само смърт на взаимоотношенията и духовна разруха. В тон с това са и думите от Пр.18:8: "8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема." Клюките са "сладки". Хората обичат да ги слушат. Затова и винаги ще ги има. Но последствията от клюките са ужасни. Друг превод обяснява този стих така: "Думите на клюкаря са като смъртоносни хапки пълни с отрова, които са сладки в устата, но тяхната отрова веднага се разпространява по цялото и донася смърт." Клюката е необратима - не можеш да си върнеш думите назад. В едно малко провинциално градче живеел човек на име Патрик. Той бил дребен човечец, доста нехаен и безразсъден, а също и голям клюкар. Все го сърбял езика да говори клюки за този и за онзи. Един ден той разпространил една история за един от комшиите си, която се оказала невярна. Като видял, че клеветата навредила на приятеля му, Патрик започнал да изпитва угризения на съвестта си. Той отишъл при местния мъдрец и му разказал какво е сторил. - Направих голямо зло на приятеля си - казал Патрик. През цялото време мисля за това и се разкайвам за постъпката си. Нощем не мога да спя и нямам спокойствие на душата си. Моля ти се, кажи ми какво да направя, за да поправя неправдата, която толкова безразсъдно извърших. - Е - отговорил мъдреца - не е лесно да върнеш назад вече стореното. Все пак, ето моя съвет. Вземи една торба с пера и постави по едно перо на прага на къщата на всеки един за когото си клюкарствал. Когато направиш това, върни се при мен и ще ти кажа какво трябва да сториш по-нататък. Патрик помислил, че задачата е лесна за изпълнение и си тръгнал щастлив. Той направил това, което му казал мъдреца и на другия ден отново дошъл при него. - Извърших онова, което ми каза да направя - казал доволно Патрик. Цял ден обикалях градчето и не съм пропуснал прага на нито една врата. - Браво! - казал мъдрецът. Сега се върни, събери всички пера, които си поставил и ми ги донеси. - Но това е невъзможно - извикал възмутен Патрик и обяснил, че през цялата нощ духал силен вятър и той със сигурност е отвял перата в неизвестна посока. - Е - казал мъдреца - същото е и с твоите думи....