ВИЖДАМЕ ЛИ НЕВИДИМОТО

И ние виждаме в Божието Слово, че ние не само сме оправдани чрез вяра, но Бог очаква ние да живеем чрез вяра. Защото се казва, че правдата, която от Бога се открива в Благовестието, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Чрез вяра към вяра. Чрез вяра за спасение към вяра като начин на живот. И говорихме първо за тази вяра: откъде идва вярата? От слушане на Христовото Слово. Божието Слово е това, което произвежда вяра в сърцето ни. Римляни 1:17 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Как работи вярата? Вярването не е с ума, а със сърцето. Тоест не е достатъчно човек да чуе или да схване с ума си, но той трябва да приеме, че това, което Бог казва, е точно така, както Бог го казва, че е. Също говорихме за това какво представлява вярата. Какво е вярата? И казахме, че най-кратко казано вярата е очакване. Говорихме за това как Авраам очакваше града, който има вечни основи. Говорихме за Давид, който казва: „Чаках с търпение Господа.“ Когато сега се молим за работа, ако ти действително вярваш, че Бог ще отговори на твоята молитва за работа, ти трябва да очакваш, че работата ще дойде. Ако не очакваш, няма да получиш. Трябва да очакваш. Независимо от обстоятелствата, защото видяхме Петър, който тръгна по водата, но като видя обстоятелствата, започна да потъва. Така че говорихме също за противника на вярата. Кой е противникът на вярата? Съмнението. Защото Яков казва: ако някой иска, нека да иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко. Яков 1:6 6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Така че трябва да очакваш и да вярваш действително, ако стъпиш върху Божието условие, ако си получил това слово в твоето сърце. Ако словото дойде в сърцето ти, то ще произведе вяра. И тази вяра ще бъде непоколебима вяра. Вяра, с която ти ще можеш да ходиш по водата, независимо от вятъра или вълните. Говорихме също за това, че ние не трябва да приемаме злите вести, както народа на Бог. Когато бяха в Египет и едните съгледвачи донесоха зли вести, понеже те повярваха на злите вести, това направи така, че те изгинат в пустинята. Така че когато ние изключим Бог от ситуацията, тогава ние изгубваме вярата си. Вярата е в Бог. Независимо какво става около нас, Бог може да го промени. Докато ние се фокусираме върху Бог, докато ние се фокусираме върху обещанието Му, ние ще можем да действаме и да получаваме. В момента, в който се фокусираме върху обстоятелството, върху злите вести – в случая с работа, ако непрекъснато ни се казва, че няма работа и ние непрекъснато мислим за това – тогава ние нямаме вяра. И ако нямаме вяра, тогава Бог няма как да действа в нас, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. Слава на Бога! И така, тази сутрин ще говорим за това откъде идва увереността във вярата ни. Вярата вярва. Тя се характеризира със 100% упование, 100% сигурност и пълна увереност. Евреи 11:6 6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. ОТКЪДЕ ИДВА УВЕРЕНОСТТА В НАШАТА ВЯРА В Евреи 6 глава, 11-20 стих четем откъде идва увереността ни в нашата вяра. Там се казва: „И желаем всеки от вас да показва докрай, да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай. Да не бъдете лениви, но да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.“ Надеждата всъщност са нашите обещани благословения. И за да можем да ги наследим и те да се изпълнят за нас, ние трябва да имаме вяра и устояване. Вяра и пълна увереност. Откъде идва тази пълна увереност? Вижте следващия стих 13: „Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ Евреи 6:11-20 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.13 Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.16 Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,18 така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;20 където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин. И така Авраам, като устоя, получи обещанието. Защото както човеците се кълнат в някого по-голям от тях и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бог да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягали да се държим към поставената пред нас надежда, която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата, където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века, според Мелхиседековия чин. Увереността ни във вярата идва от източника на думите, които ни донасят вярата. Кой е източникът на думите, които ми донасят вярата? Самият Бог! И тук се говори не само за едно, а за две неизменими неща. Кои са тези две неизменими неща? Божието Слово и клетвата, с която Той се закле, че ще изпълни обещанието Си. В Битие 22 глава, 15-18 стих ще четем какво каза Бог, когато Авраам издържа изпита на вярата и посегна да принесе сина си в жертва. Дотолкова Авраам беше посветен на Бог, че когато Бог му каза: „Вземи сина си, когото обичаш, и го принеси в жертва“, Авраам послуша и тръгна да изпълнява това. И тогава обаче се казва в 15 стих, тогава втори път Ангел Господен викна на Авраам от небето и каза: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг. И потомството ти ще завладее портата на неприятелите си. В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“ Битие 22:15-18 15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза:16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. Слава на Бога! Вижте, вярата изисква също покорство, вярата изисква посвещение, вярата изисква цена, която да платим. Както Авраам – той послуша и тук се казва, че Бог му каза: „Понеже си послушал гласа Ми, понеже не пожали сина си, единствения си син.“ И тогава Бог му каза: „Аз се заклевам в Себе Си.“ Така че Божието обещание и Неговата клетва са като двата зъба на една котва, която се е закотвила изключително здраво на морското дъно и не позволява на корабът да бъде отнесен от морските вълни. Бог не лъже, първо, и второ, Той е верен на обещанието Си. И ние виждаме, че Той изпълни обещанието Си да ни прати Изкупител, Той прати Господ Исус Христос за нас. Слава на Бога! Котвата на надеждата, гарантирана с Неговата клетва, прониква отвътре завесата. Какво има отвътре завесата? Завесата, за която се говори тук, е завесата на Скинията. И отвътре завесата е Светая Светих, или пресвятото място. И Скинията, за която се говори в Посланието към евреите, не е земната Скиния, а е небесната Скиния. Там е Исус с прославено възкресенско тяло в съвършена святост. Това е, което ни очаква и нас. Ние ще възкръснем от мъртвите и ще бъдем в Божието присъствие и в Неговата съвършена святост през вечността. Бог не лъже, Той е благ и Той може. Тези три неща – това, че Той е верен, че е благ и че е способен – са гаранция, че това, което Той е казал, Той ще го направи. Затова ние имаме основание да вярваме в изпълнението на Неговите обещания, както за нашето спасение, защото в Божието Слово се казва и обещанието, което имаме от Него, е това: вечен живот. Така и за всяко нещо в нашия живот. На първо място ние можем да вярваме на Бога, защото Бог не лъже. Числа 23:19 19 Бог не е човек, за да лъже,нито човешки син, за да се разкае;Той каза и няма ли да извърши?Той говорѝ и няма ли да го приведе в действие? Бог не лъже. Ако Той е казал нещо, Той ще го направи. Въпросът е нашата вяра да бъде, така да се каже, включена или закачена или упражнена в правилното обещание. Защото понякога ние можем да сгрешим и да си помислим нещо, че то ще стане, защото ние си мислим, че е така. Но ако ние си мислим, че нещо ще стане, защото ние си мислим, че е така, това не е вяра. Вярата стъпва върху определено Божие обещание. Затова ние трябва да бъдем много внимателни, когато четем Библията и да изследваме Словото, свещените писания и да откриваме обещанията на Бог в Библията. И ако намерим обещание, което се отнася за нас, тогава ние можем да го вярваме. Ако е някакво обещание, което ние си мислим, че е така, но то не е в Божието Слово,...