ВКАМЕНЕНО ЛИ Е СЪРЦЕТО ВИ?

Слава на Бога! Днес ще разгледам един въпрос, който е свързан с нашето духовно състояние. Защото виждаме в Божието Слово, че нашият Господ особено държи и държеше на състоянието на Неговите ученици. И това нещо е валидно и до днес. Ние да бъдем в едно добро духовно състояние. Наскоро се видяхме с един приятел и той ме пита как е тонусът на служението. Това е един спортен термин, че тези, които тичат, тези, които са спортисти, трябва да поддържат добър тонус. Техните мускули, тяхното настроение, тяхното разположение да е добро, да имат добър спортен тонус. Обаче това се отнася и за нас, за вярващите. Че ние трябва да поддържаме един добър духовен тонус. И това да бъде през цялото време. Това е свързано с един основен термин от духовния живот, който се нарича пребъдване. Ние трябва да пребъдваме, както една пръчка стои на лозата и тя непрекъснато, денонощно смуче сокове от корена. Така тя винаги е зелена, свежа и дава плод. Тя непрекъснато се променя, докато произведе този плод. По същия начин и ние трябва непрекъснато да стоим на лозата и да смучем този плод. В момента, в който нашата връзка с Бога се наруши, нашето духовно състояние се променя. Това е както един земеделец, който е посеял да кажем някакви домати или някакво растение. И той трябва да се грижи за тях и Бог е земеделец, а Той се грижи за нас. Обаче както един човек, който е добър земеделец, той познава растенията. Защото той се грижи за тях, и той ги наблюдава, и той гледа и сега казва: „Това растение добре тръгна, ама сега нещо боледува, значи трябва нещо да видим какво може да направим, да го прекопаем ли, нещо да направим за него, да го напръскаме ли, някакви буболечки да са плъзнали по него, как да го очистим, какво да го направим, за да може то да бъде в добра форма.“ Така че ние трябва да поддържаме в себе си една такава добра духовна форма. Защото виждаме в евангелията, че Господ Исус се интересуваше от това. Евангелията сами по себе си са послания за живота и делото на Господ Исус Христос, разбира се за Неговата смърт и възкресение и чрез тях човек може да се спаси. Но те не само водят към спасение, защото се казва, че Благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, но също евангелията са наръчници или учебници за ученичество. Защото Господ желае всеки един човек, след като той повярва в Исус Христос, той да стане Негов ученик. Но тук вече разликата е в това, че днес децата, когато ходят на училище, те изучават предмети: математика, български и така нататък. Но ние в Библията, в духовен смисъл, ставаме ученици не на някакъв предмет, но ставаме ученици на една личност – на Господ Исус Христос. Ставаме Негови последователи. Ние искаме да бъдем като Него. Ние искаме Той да се изобрази в нас. Слава на Бога! Но за да може това да се случи, ние трябва да правим в себе си проверка. Да внимаваме на нашето духовно състояние. В Марко 8 глава ние прочетохме преди молитвата от 1 до 21 стих и там се говори, особено в 17 стих, Исус им казва: „Окаменено ли е сърцето ви?“ Това означава, че сърцето им преди не е било вкаменено, било е живо, обаче се е вкаменило. И това е нещо много опасно, защото всъщност, когато Бог ни новоражда, в пророците се казва, че Той ще отнеме каменното ни сърце. И като отнеме каменното ни сърце, каменно сърце означава мъртво сърце. Той ще даде меко сърце, ще даде живо сърце и Той ще напише заповедите Си не на плочи от камък, но на плочи от плът на сърцето. Слава на Бога! Така че Бог желае ние да имаме едно меко сърце. И всъщност посоката трябва да бъде от каменно сърце към меко сърце. Обаче проблемът е, че в нашия живот ние сме склонни да преминем отново към вкаменяване на сърцето. И затова ние трябва да се поддържаме непрекъснато и да проверяваме себе си, да не би нашето сърце да се е вкаменило. Марко 8:17 17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви? И виждаме тук, специално в Евангелието на Марко, на няколко места се говори за едно такова вкаменяване на сърцето. Основният случай, за който ние ще говорим днес, е в 8 глава, там където Исус им казва: „Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? Не помните ли?“ Обаче дори преди това в 6 глава се казва: „И влезе при тях в лодката“, когато те се уплашиха в Марко 6 глава, Исус ходеше по водата и Той дойде при тях и те се уплашиха от това, че Го видяха как ходи по водата и си помислиха, че виждат дух. Помислиха си, че е призрак, извикаха, защото всички Го видяха и се смутиха. Веднага Той им проговори, като им казва: „Дерзайте, Аз съм, не бойте се!“ и влезе при тях в лодката и вятърът утихна. И те много се ужасиха в себе си, защото не бяха, вижте тук Марко казва, и обяснява защо в Марко 6 глава 52 стих: „Защото не бяха придобили разумение от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.“ Каменно, но именно това е проблемът, че те виждаха чудесата. Марко 6:52 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Те виждаха как Исус взема 5 хляба, и това бяха такива хляба, като тези, които ние ядем в Господна вечеря. Безквасни питки, от тези, които са популярни днес, като арабски хляб. Пет такива хлебчета и пет рибки. Това е една чинийка с риба. И с това нещо Той взе, вдигна, благослови и започна да разчупва и да раздава. И в този момент тия пет хлебчета и тия пет рибки, една чинийка с риба, започнаха да се умножават и от тях ядоха 5 хиляди мъже, освен жените и децата. Това е нещо невероятно, това е чудо. И те са искали да Го направят цар. И след това събраха остатъка – 12 коша. Значи това, което беше събрано като остатъци, беше повече от това, което беше в началото. Така че Исус вършеше чудеса и те бяха с Него. Обаче въпреки че бяха свидетели на чудесата, в следващия момент, веднага след като това се случваше, тяхното сърце се закоравяваше. В какъв смисъл тяхното сърце се закоравяваше? Сърцето им се закоравяваше в смисъл, че те забравяха кой е Той. Разбирате ли? Ние на теория знаем, че служим на Бога. Но в нашия живот, в живота си, ние го забравяме. Защо го забравяме? Защото постъпките ни го показват. Например, почнем да се безпокоим: „Какво ще ядем утре? Нямаме пари. Какво ще правим? Моля? Тока как ще платим? Как ще платим сметките? Как ще направим това? Как ще направим това?“ Въздъхваме: „Мале, мале, мале, мале.“ И започваме да търсим начини, да мислим откъде ще се вземат нещата. Какво ще правим? Обаче Исус Христос какво казва? „Не се безпокойте за утрешния ден. Не се безпокойте за утрешния ден. Отец же знае от какво се нуждаем.“ И ние сме в църква и си казваме: „О, халелуя! Слава на Бога! Нашият Бог е чудесен! Той е мой небесен Баща!“ Разбира се, че аз като баща гледам за моите деца всичко да осигуря, нали? Така и Той се грижи за нас. И Той гледа да осигури всичко за нас. Слава на Бога! Така че, а пък Той не е беден, нашият Баща е най-богатият в целия свят. Всичко е Негово. Всичко е Негово. И ние казваме „Слава на Бога!“. Обаче, като излезем през седмицата и хоп! Сърцето ни се закоравява, забравяме кое било неделя. Сърцето ни се закоравява. Затова ни трябва да поддържаме нашето сърце меко. Защото виждаме тук в Марко 6:51-52, след това в Марко 8, след чудото с 4000 души, отново сърцето ни се закоравява. Марко 6:52 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. И даже виждаме, че до края на Евангелията, дори след Възкресението, Исус се яви на учениците и когато Той им говори на двамата по пътя за Емаус, им казва: „О, несмислени и мудни по сърце“. Мудни по сърце. Какво означава несмислени и мудни по сърце? Значи тяхното сърце пак беше закоравяло. Защото в един момент – и това се случваше и с другите хора, но Исус е особено заинтересован от Неговите ученици – ние не трябва да изпускаме вярата си. Защото един ден, когато сме с Господа и виждаме чудото, тогава ние вярваме. Но следващия ден сърцето ни се закоравява и забравяме да вярваме. Именно затова ние трябва да поддържаме в себе си меко сърце. Трябва да разпалваме този огън. И този огън се разпалва с едно непрекъснато четене на Словото. Този огън се разпалва с дисциплина. Както свещениците трябваше всяка сутрин да слагат дърва на огъня, така и ние трябва непрекъснато да размишляваме върху Словото, че може Словото да бъде в нас, защото вярата идва от слушането на Христовото Слово. Трябва непрекъснато да се молим, защото чрез тази молитва ние поддържаме жива връзка с Бога и нашия духовен пулс. Нашето сърце продължава да тупти. Като спрем да се молим, ние изстиваме, защото няма огън. Ние поддържаме това с молитва, поддържаме това с четене, поддържаме това с общуване с Бога, чрез общението. Но е много важно да не допускаме сърцето ни да се вкамени. И също сърцето ни се вкаменява обикновено във време, когато сме в криза. Защото нашият текст започва с това в Марко 8:13-14, че те бяха в криза. Марко 8:13-14 13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб. Ето сега, те в един момент три дни слушаха Исус Христос. И всеки ден той получаваше там един тридневен семинар – това, което днеска всички ще избягат, защото пастирите като отидат на семинар, там е осигурена храната, спането, всичко е осигурено. Обаче представете си, Исус Христос правеше тридневен семинар, но нямаше храна. И накрая вече всички бяха гладни. Той каза: „Сега, ако ги пуснем да си ходят, по пътя може да им прималее, трябва да ги нахраним“. Какво имате? Те казаха: „Имаме седем хляба и малко риби“. Но какво са тези седем хляба за четири хиляди души? Той каза: „Дайте ги тук“, благослови ги, разчупи ги и нахрани четири хиляди души, събраха остатък седем коша. И те казаха: „Е, хубаво“. Обаче следващия момент следват във фурията. Казват: „Оставих ги, влез и пак във фурията е минала отвъдната страна“. Но учениците забравиха да вземат хляб....