ВСЯКО ДУХОВНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

По време на това първо негово затваряне той бил вързан с войник, но е имал известна свобода. Можело е да има хора, които да идват при него и да му помагат с каквото е необходимо. От началото на това послание виждаме един апостол на колене. Той се моли за тези, на които служи, и се възхищава от Този, Който го е призовал да бъде служител. На гръцки стихове от 3 до 14 са едно изречение. Смята се, че това е най-дългото изречение в Новия Завет. Те са написани на един дъх и виждаме, че апостол Павел започва своето послание с благословение. Той пише към ефесяните. Ефесяните са граждани на един град, който е бил третият по големина в Римската империя. Първият бил Рим, вторият бил Александрия, третият бил Ефес. И там в Ефес е имало храм на една богиня, която се казва Ефеската Диана. Тя е различна от богинята на лова Диана. Но за Ефеската Диана се е смятало, че има камък, който е бил, може би, метеорит, паднал от небето. И се е смятало, че това е нещо, което тази богиня е направила. Така че тези хора са се покланяли на Диана. И в същото време Павел отива там по време на второто или третото си мисионерско пътуване. И там той основава църква. Но сега той е в затвора и им пише това послание. И той започва с благословение. Ефесяни 1:3 3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места; В тези думи апостол Павел благославя Бог, Който е благословил нас с всяко духовно благословение. Това, че Бог ни е благословил с всяко духовно благословение, означава, че Той не е задържал нищо от това, което може да ни даде. Той ни е благословил с всичко. И някой може да каже: „Добре, разбрахме, че сме благословени в Христос с всяко духовно благословение. Но какви са тези благословения?“ И в следващите стихове апостол Павел отговаря на този въпрос. Благословението на избора и осиновяването Първото благословение е това, че Бог е решен да ни направи Негови. Той ни е избрал. Благословението на избора. Ефесяни 1:4 4 както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; Думите „в любов“ в този четвърти стих може да се отнасят към следващия, така че това е малко спорно. За мен е по-приемливо да се отнасят към следващия стих и вие ще чуете това по-нататък. Но Бог е решен да ни направи Негови. Той има план и Той има цел. И тази цел е ние не само да бъдем Негови, но да станем като Него. Защото Той казва, че иска да ни направи да бъдем святи и без недостатък. Бог е свят и Той иска ние също да бъдем святи. Бог Отец ни е избрал да бъдем святи. И след това в безграничната Си любов Той не само ни е избрал, но ни е избрал да Му бъдем осиновени. В пети стих се казва, ако правилно се свърже любовта от предния стих: Ефесяни 1:5 5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля, Това осиновяване и това да бъдем част от Божието семейство е в рязък контраст със състоянието, в което сме били без Христос. В началото на втора глава апостол Павел използва думи като „синове на непокорството“ – т.е. ние сме били „синове на непокорството“ и „чеда на гнева“. Ефесяни 2:1-3 1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,2 в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството;3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите. Такива сме били ние без Христос – мъртви в нашите престъпления и грехове. Когато сложим тези две неща едно до друго – от една страна мъртви в греха, „чеда на гнева“, „синове на непокорството“, и от друга страна осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Божията воля за похвала на славната Негова благодат. Така разбираме мащаба на Божието благословение. Разбираме увереността, която можем да имаме, че Всемогъщият желае ние да бъдем част от Неговото семейство. Понякога ние чуваме за хора, които имат нежелана бременност. Това са родители, които не са искали да имат дете, но се е случило забременяване. Обаче то е нежелано. Ако обаче дадено семейство желае да осинови дете, то винаги е желано. Ако те искат да осиновят някого, те го желаят. Ако и да има нежелана бременност, няма нежелано осиновяване. Както в древността, така и в наши дни, осиновяването е съзнателен избор. И тук Павел казва за Бог, че в любовта Си Той ни е предопределил да Му бъдем осиновени. Слава на Бога! Аз съм вълнуван от това, че мога да бъда син на Бога, осиновен от Него. Той предварително е решил да бъдем Негови деца. И този акт е произтекъл от Неговото любящо сърце. Тази любов, с която Бог ни е възлюбил, е толкова голяма, че по-нататък в писмото Павел се моли Бог да ни даде сила да я схванем. Не можеш да я схванеш без Божията помощ. Бог ни е обгърнал с любовта Си и ни е направил Свои деца. Така че това са благословенията, които имаме в Христос – да бъдем избрани, да бъдем като Бога, да бъдем святи, да бъдем осиновени, да бъдем Божии деца. Какво означава да бъдеш осиновен от Бога? Осиновяването е законен процес, при който осиновеният получава нова идентичност и ново име. Когато детето се осинови, то приема името на неговите осиновители. Преди осиновяването няма законна връзка между детето и осиновяващите родители. Чрез осиновяването тази нова връзка се създава. Детето получава ново име и започва да принадлежи към новото си семейство. Затова в пета глава, първи стих, апостол Павел се обръща към нас с думите: Ефесяни 5:1 1 И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени чеда Бъдете подражатели на Бога като възлюбени чеда, защото Той ни е осиновил, ние сме Негови. И така, вие сте Божии деца. А във втора глава, деветнадесети стих, Той ни нарича членове на Божието семейство. Ефесяни 2:19 19 Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; Като осиновени от Бога, ние носим ново име. Ние носим името Божие. Ние носим името на Христос. С това идват всякакви права, привилегии, но също и отговорност. Старият ни живот отминава и ние получаваме нов живот с Бога. Икономическата Троица в плана за спасение В стиховете от 4 до 6 разбираме какво прави Бог Отец. В този пасаж ние виждаме нещо, което се нарича „Икономическа Троица“. Тази икономическа Троица – понеже думата „икономика“ на гръцки е свързана с „планирането“ – ни показва как Бог Отец планира спасението. Исус Христос осъществява спасението, като плаща цената за нас. И Святият Дух прилага спасението. Така че в стихове от 4 до 6 разбираме какво прави Бог Отец. След това до 12 стих разбираме какво прави Бог Син. И в стихове 13 и 14 научаваме за действието на Бог Святи Дух в нас. Така че Бог Отец е Този, Който ни избира да бъдем святи и без недостатък. Бог Отец е Този, Който ни осиновява да бъдем Негови деца. Но това действие става чрез Исус Христос. И в следващия стих се казва: Ефесяни 1:7 7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, Слава на Бога! Освен осиновяването, другото ни благословение е изкуплението, освобождаването от греха. В стих 7 апостол Павел пише: „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни“. Слава на Бога! Изкупление е често срещан термин в древния свят. Самата му потреба предполага съществуването на робство. Всеки роб е мечтаел, мечтаел е да бъде свободен. Искал е да бъде свободен гражданин, да се радва на правата и привилегиите, които идват със свободата. Проблемът обаче е, че това никога е нямало да се случи, понеже те не са имали ресурсите да се изкупят. Цената, която е трябвало да платят, за да се освободят, е била толкова голяма, че те като роби е нямало как да я спечелят. Изкупна цена, откуп, е трябвало да бъде дадена, за да може един роб да бъде освободен. Сума, която робът не е имал ресурсите да плати. Такава е била нашата позиция, казано по-просто. Ние сме били роби на греха. Можело е да бъдем изкупени, но не сме имали възможността да го направим. Не сме имали способността. Сами не можем да се изкупим от греха. Тогава Исус е пристъпил напред и е казал: „Аз ще платя този дълг“. Той е платил дълга. Чрез кръвта Му ние сме били изкупени. Прегрешенията ни са били опростени. Откупът за нашето изкупление не е бил никак малък. И това изкупление е станало чрез смъртта на Исус, чрез проливането на кръвта Му. В Първо Петрово 1:18-19 апостол Петър казва: 1 Петрово 1:18-19 18 като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви,19 а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист, Слава на Бога! Откупът за нашата свобода е толкова голям, че той не се измерва със злато, не се измерва със сребро. Не може да се заплати с всички пари на този свят. Но цената е кръвта на Божия Агнец. Кръвта на Един, Който е без недостатък и пречист. Ако някой обикновен човек умре за нас, той не би могъл да ни изкупи с неговата кръв, защото тя не е достатъчно чиста. Но само кръвта на Единородния Божий Син е достатъчна за нашия откуп. И чрез тази кръв ние бяхме изкупени. Чрез кръвта на Исус Бог ни обсипа с благодатта Си. Чрез тази най-скъпоценна жертва ние бяхме простени и освободени от робството на греха и на смъртта. Богатството на Божията благодат не само ни изкупва, но и ни дава разбиране. Дава ни всяка мъдрост и разум. За това се говори тук в нашия пасаж. Чрез Неговата благодат Бог ни дава също мъдрост. Така че Божиите благословения са: първо – това, че Той ни избира да бъдем святи; второ – това, че Той ни осиновява; трето – че Той ни изкупва; и четвърто – че Той ни дава мъдрост и разум. Чрез мъдростта Си Бог ни дава да разберем спасителния Му план, в чийто център е Исус. Вижте, в Ефесяни 1:6 се говори за благодатта,...