ВТОРОСТЕПЕННИ НЕЩА

Римляни 14:1-15:13 Във тази глава, която прочетахме в този текст, който прочетахме преди молитвата, от Римляни 14 до 15 стих, Апостол Павел ни учи как ние да се отнасяме помежду си по отношение на различните възгледи, които имат други хора около нас, други вярващи. И за да може да разберем този пасаж, този текст от Божието Слово, трябва да знаем, че има две категории действия в това, което човек може да прави. Едните се наричат морални абсолюти. Те се наричат морални абсолюти, защото не се променят. Те са нещо абсолютно, нещо постоянно, нещо, което не се променя. Такива морални абсолюти са Десетте заповеди, например. Да нямаш други богове, освен Мен. Това никога няма да се промени. Или пък нещата, свързани със сърцето на човека, защото сърцето на човека не се променя. Независимо от първи век, от времето на Адам до сега, сърцето на човека е същото. И това може да продължава да бъде актуално, защото нашите сърца са същите. Но неща, свързани с културата, се променят и хората имат различни възгледи по отношение на други въпроси. И тези други въпроси се наричат, може да ги наречем, въпроси на безразличие за Бог. Например, такъв въпрос е въпросът за яденето. Апостол Павел казва на коринтяните: „Това, що ям, не ще ме препоръча пред Бога. Нито ако не ям, губя нещо, нито ако ям, печеля нещо“. Разбира се, за Бог няма значение. Или пък дали си обрязан или не, за Бог няма значение, защото се казва: „Не е важно обрязването, нито необрязването, но важното е новото създание“. Така че новото създание е морален абсолют, а пък обрязването или необрязването е въпрос на безразличие за Бог. Така че, това, което виждаме също в горното Слово, е че по отношение на моралните абсолюти, ние трябва да спазваме принципа на дисциплината. Да се стараем никога да не ги нарушаваме. А по отношение на въпроси на безразличие за Бог, да имаме свободата, която Бог ни е дал на нашата съвест, но в същото време да прилагаме спрямо тях принципа на несъблазняването. Т.е. дори да имаш свободата да правиш нещо, което е въпрос на безразличие за Бог, заради другите да се ограничиш и да не го правиш поради любовта ти към другите. И всъщност, в дълбочина, тези въпроси могат да се разгледат в 1 Коринтяни 8-10 глава. Но тук също Апостол Павел говори за взаимоотношението, което да имаме по отношение на такива въпроси. И явно, че този въпрос е важен, защото няколко глави от Новия Завет се занимават с този въпрос. Поне 4-5 глави. И тук виждаме посланието към Римляните, което е едно от най-важните послания, защото се занимава с този въпрос. И когато се говори тук за ядене, може би ние казваме: „Каква връзка има това с нас?“ Ние сега нямаме такива проблеми, с това кой какво яде, но имаме други проблеми, които са от същия характер. Например, въпроси, свързани с облекло, или въпроси, свързани с начина на хваление, дали да се пляска или не. Има и други такива въпроси, по които различни вярващи имат различен възглед, но те са въпрос на безразличие за Бог. Така че яденето тук е просто един пример за такъв въпрос. Но за да разберем този пасаж по-добре, трябва да знаем историята. Защото първоначално римската църква, църквата в Рим, е била основана главно от юдеи, от евреи. В Деяния 2 глава се казва, че на Петдесетница, в Ерусалим, е имало юдеи, посетители от Рим, когато Святият Дух беше излян върху църквата и апостолите, и които бяха събрани там, говореха на различни езици. И така, вероятно няколко от тези повярвали юдеи от Рим са основали църквата в Рим. Върнали се у дома и са основали църквата там. Така че в началото тя е била главно юдейска. Главно съставена от юдеи. И вие знаете, юдеите имаха тази склонност да прехвърлят нещата, свързани със своята култура, в своята нова вяра. Т.е. ако те преди това пазеха закона и без това бяха обрязани, те прехвърляха някои от ритуалите в християнството. Те продължаваха, например, да правят обрези, да спазват съботата и да пазят други ритуални обреди също. Така че църквата в Рим първоначално главно беше юдейска. Деяния 18:2 2 където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим; и Павел дойде при тях. През 49-та година обаче, император Клавдий, който тогава е бил императорът на Римската империя, изгонва юдеите от Рим. И този факт е отбелязан дори в Новия Завет. В Деяния 18, втори стих се говори за Акила и Прискила и се казва, че те бяха дошли в Ефес, понеже бяха изгонени от император Клавдий. Вижте какво се казва в Словото: „Клавдий беше заповядал всички юдеи да се махнат от там“. Император Клавдий беше заповядал всички юдеи да се махнат от Рим. Така църквата от юдейска се превръща само в езическа, защото докато те са били там в Рим, е имало също езичници, които са се прибавили към църквата. Обаче след това юдеите бяха изгонени и в църквата няма вече юдеи, а само езичници. Разбирате ли? Но когато те са останали само езичници, те са престанали да спазват тези юдейски ритуали и юдейските закони и просто са се наслаждавали на свободата си в Христос, да ядат каквото си искат и да се покланят на Бога, да благодарят, но не да спазват тези ритуали и закони за храненето. Защото, знаете, в Левит има глави, които говорят кои са чисти животни и кои са нечисти животни. Не знаете ли? Юдеите са яли само чисти животни, но за езичниците не е имало значение. Например, свинското е нечисто животно, но те може би са яли. Не знаем какви точно. Или зайци, това също са нечисти животни, но те са яли. Може би, не знаем. Езичниците имаха свободата в това нещо. През 54-та година, обаче, император Клавдий умира. Юдеите, заедно с тях и вярващите юдеи, започват да се завръщат в Рим. Така че, докато ги е нямало, вярващите езичници са се наслаждавали на свободата по въпроси на безразличие за Бог. Но сега юдеите се завръщат и са направо шокирани от това, което братята езичници са направили с църквата. Защото се връщат и гледат, че те си правят каквото си искат и не спазват тези обичаи, които те са имали. И така между двете групи възниква неприязън и конфликт, точно на основата на въпрос на безразличие за Бог. Езичниците наричат себе си „силни“, защото те казват: „Ние сме силни във вярата, защото можем да ядем всичко“. А пък наричат юдеите „слаби във вярата“, защото те нямат тази свобода да ядат всякакви храни. И Апостол Павел поставя себе си сред силните, но в същото време е много внимателен да не съблазни слабите. Затова и в 14-та глава той се обръща главно към силните. Изявявайки обаче недостатъците на двете групи, той се стреми да създаде основа за хармония и единство между тях, но не на базата на въпрос на безразличие за Бог, а на основата на морални абсолюти, които и двете групи държат. Тези морални абсолюти са например оправданието чрез вяра, вярата в Бога, благовестието. Това са морални абсолюти, които не се променят. Августин е казал нещо, което така много се приема. Той е казал: „В главното трябва да имаме единство, във второстепенните неща – свобода, а във всичко – любов“. Главните неща са моралните абсолюти. Второстепенните неща са въпросите на безразличие за Бога. В тях ние трябва да дадем на всеки да има свобода да прави каквото си иска. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни учи как да живеем в единство и любов. Помогни ни да различаваме моралните абсолюти от въпросите на безразличие и да се отнасяме с търпение и разбиране към нашите братя и сестри. Нека Твоята любов бъде водеща в нашите взаимоотношения, за да бъдем свидетелство за Твоята благодат. Амин. И във всичко да имаме любов. И вижте, пасажът започва така: „Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.“ Явно тук апостол Павел говори на силните и казва: „Силни, слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.“ Призивът за приемане е ключов в цялото поучение по въпроса. Ние трябва да се приемаме един друг. Независимо от нашите различия по второстепенни неща, важното е, че има едно общо, което ни събира и то е вярата в Троицата. Римляни 14:1 1 Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения. Вярваме ли в Отец и Светия Дух? Вярваме. Молим ли се на Бога? Вярваме ли, че трябва да живеем свят живот и да не извършваме грехове? Вярваме. Това са моралните абсолюти. Те трябва да ни събират. А това дали да се пляска или не? Ако искаш пляскай, ако искаш не пляскай, нали? Това не е главно нещо. Главно не е това дали да се пляска или не, например. Ние виенето наложително ли е забранено? То е както си искаш. Главно ли е това да ходиш със забрадка или без забрадка? Главно ли е това някакви други неща? Да ядеш или да не ядеш месо. Няма значение. Така че ние трябва да се приемаме, но не е да се покланяме на Бога заедно и да се нападаме един друг в моралните абсолюти, в тези неща, които са важни за Бога. Казва апостол Павел: „Един вярва, че може всичко да яде, а друг, който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този, който не яде, а този, който не яде, да не осъжда този, който яде. Защото Бог го е приел.“ Римляни 14:2-3 2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. И тук апостолът сменя посоката, защото вместо да говори на силните, сега се обръща към слабите. Защото силните, които имат тази свобода, те презират слабите и казват: „Тия пък нямат тази свобода, гледайте как са назад.“ Изостанали назад. А пък слабите пък съдят силните и казват: „Гледайте тия, не знаете ли, че в Божия закон пише това е чисто, това е нечисто и защо не спазват?“ И той казва на слабите: „Кой си ти, че съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.“ Римляни 14:4 4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го подкрепи. И тук е важно да разберем, че „слабия във вярата“, когато се говори за вяра в тази глава,...