ВЗАИМНО СЛУШАНЕ

Псалом 40:1-17 Псалом 40:1-17 Не е тайна, че аз изключително много харесвам този псалом – дотолкова, че съм го възприел като мото на моето служение. Но, разбира се, той не е само за мен, a и за всички, които го приемат с вяра. Нарекъл съм това поучение „ВЗАИМНО СЛУШАНЕ”, понеже за това се говори в този псалом, а по същество това е и животът ни с Бога. Ние го зовем и Той ни слуша. После Той ни зове, и ние трябва да го слушаме. Така е и в този псалом – в началото Давид свидетелства за това как той е призовавал Господа и Той го е послушал. След това той припомня на Господ как той му се е представил с желание да изпълнява волята Му. В края на псалома въз основа на изградените вече взаимоотношения той отново призовава Господа и очаква отговор от Него. Мисля, че бихме могли да разделим този псалом на три части: Ст.1-5 – свидетелство за Господа – как Бог слуша нас Ст.6-10 – преданост на Господа – как ние слушаме Бога Ст.11-17 – молитва към Господа – как Бог ще ни чуе СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ГОСПОДА – КАК БОГ СЛУША НАС Псаломът започва със свидетелството на Давид – с това как той е бил в смъртна опасност, но Бог е чул молитвата му и го е избавил. 1 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми, На еврейски първата дума на този псалом е една много характерна граматична конструкция – абсолютен инфинитив, следван от глагол със същия корен. Буквално казано, това звучи като „чакайки чаках”. Това е начин да се усили и подчертае действието. Думата „чаках” е заредена с интензивност и интензитет. Но, как чакаме „търпеливо” и в същото време интензивно? Това означава: „чаках дълго, много дълго време”. Но, това не е само едно пасивно очакване, то е активно, с копнеж, то е „чакане с викане”, чакане с молитва. Защото стихът продължава и казва: „Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми.”. Какъв е бил този вик? Вярвам, че отговор на този въпрос ни дават ст.13 и последния стих на псалома – ст.17. Викът може би е бил: „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Боже мой, да се не забавиш!”. Това търпеливо чакане е сходно с начина по който Библията използва думата надежда. Ние използваме думата надежда влагайки в нея много различни значения. Но, в Библията надеждата не е нещо несигурно. В Библията надеждата е напълно уверена. Да се надявам, означава да очаквам нещо сигурно. Ти чакаш с търпение, когато си сигурен, че това, което чакаш ще дойде. Това е вярата. Тя е убеждение за нещо, което не се вижда, но ти с търпение го очакваш. Ние чакаме, и това, което чакаме е изпълнението на надеждата, която Господ ни е дал – възкресението от мъртвите; Господ Исус Христос, който ще дойде отново на тази земя; идването на Божието царство в неговата пълнота. Защото, обещанието, което Той ние е дал  е това – вечен живот. „Чаках с търпение Господа…” Много вероятно е това, което псалмопевецът е чакал да е отговора на неговата молитва. Има различни специфични обещания, но обещанието за молитвата е универсално. Защото Исус каза: „каквото и да поискате”. Така че, ако ти си искал нещо от Бога, вярвай, че Бог ще ти даде това, което си просил от Него в моитва. Бог е славен, чуден, верен и добър. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми, 2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми; Явно проблемът в който е бил Давид не е бил никак малък. Не случайно той нарича ямата в която е бил „гибелна”. Това ни говори за смъртна опасност. Но, Бог спасява живота му и го поставя на място на стабилност, сигурност и просперитет. 3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. Тук псалмопевецът казва, че в резултат от неговото свидетелство за това как Бог го е извадил и спасил от бедата му, мнозина ще повярват в Бога и ще започната да се боят и да уповават на Него. Явно опитността на псалмопевеца, неговата беда е била видима за другите. Защото той казва, че те „ще видят”, ще могат да оценят състоянието му преди и след Божията намеса. Каква е била твоята „гибелна яма, тиня и кал” от която Господ те е избавил? В една от нашите песни ние пеем: Когато спомня страшний ров, Где тънех в грехове, Възпявам Твоята любов Спасителю Христе! Потъвах в страшна тъмнина, Но ти Самин дойде, Избави моята душа, Спасителю Христе! Погивах в бездната, но Ти На кръст за мен умря И за греха ми заплати, Спасителю Христе! В една друга песен се казва: „Нозете ми взе Исус от калта, постави ме на канара”. Очевидно Бог ни спасява от греха и от вечна погибел. Но Той също е жив и реален и действа по различни начини избавяйки от различни опасности и проблеми в живота ни. В стихове 4-5 изричайки едно блаженство псалмистът обобщава и прави общовалидно това, което е казал в началото лично за себе си. Това, което е вярно за него, е вярно и за всички, за който и да е човек. Онзи, който е смирен, и не разчита на себе си, а на Господа ще бъде свидетел на безбройни чудеса. Той ще опита Божия промисъл и както и псалмопевеца ще бъде свидетел познал от опит безграничната Божия добрина. 4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват, Нека Бог да ни помогне да не бъдем нито от групата на горделивите, нито от групата на отстъпниците. Горделивите казват: „А Бог ли? Няма Бог! Всичко, което съм постигнал съм го направил с ей тия две ръце!”. И те се хвалят със себе си. Отстъпниците пък са тези, които коварно отстъпват от Господа. Те са били господни, вярвали са в Него, но са отстъпили. Нека да възлагаме упованието си на Господа. Това означава да имаме сто процента вяра и да разчитаме на Бога до край. 5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване Бог е Бог на чудесата. Той е жив Бог. Ние имаме един Бог, който е не само всемогъщ, но Той е Бог, който мисли за нас. Затова и в Новия Завет ап. Петър казва: 6 И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; 7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. Това, че той се грижи за нас, означава, че Той мисли за нас. Неговите мисли за нас са безбройни. Това показва колко голяма е любовта му към нас. Понеже, когато ти обичаш някого, ти мислиш за него. И тук се сещам за думите от Еремия 29:11 11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. ПРЕДАНОСТ НА ГОСПОДА – КАК НИЕ СЛУШАМЕ ГОСПОДА Чудесно е когато зовем Господа, той да ни слуша. Но нужно е и обратното – когато Бог ни зове – ние да го слушаме. За да бъде добро, нашето слушане трябва да бъде взаимно. В същност, в това отношение в този псалом ние намираме нещо много интересно. Нормалната практика за отдаване на благодарност според закона е била човек да принесе на Бога благодарствена жертва. Но, тука той казва, че вместо благодарствена жертва, той ще принесе на Бога самия себе си като доброволен доживотен слуга заедно с един свитък на който е написано неговото свидетелство и неговото решение да служи доброволно на Господа. 6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Това е най-вероятно е загатване за закона за робството в петокнижието. Израилтяните не можеха да бъдат роби завинаги. Те можеха да бъдат роби за кратко докато изплатят дълговете си. В седмата година те трябваше да бъдат освободени (Изход 21:2). Но в Закона имаше предвидена възможност при който човек можеше доброволно да реши да се предаде в робство на господаря си, понеже го харесва. Тогава той трябваше да потвърди това пред съдиите и даде ухото си, то да бъде пробито с шило върху касата на вратата (Изход 21:6; Второзаконие 15:16-17). За нас това звучи ужасно, но когато оздравееше, на ухото му имаше дупка, която беше постоянен белег за любовта и почитта му към господаря му и това, че той е станал негов доброволен роб. Пробитото ухо беше белег, че този човек е решил да служи на господаря си доброволно до края на живота си. Но, помислете си какъв би бил този господар, че слугата му да вземе такова решение. Той сам преценява, че като роб в дома на господаря си, той ще бъде много по-добре, отколкото като свободен човек извън него. Предавайки се като доброволен роб, този човек фактически казва: „Вън от теб няма добро за мен. При тебе ми е толкова добре, че не би могло да бъде по-добре. Ти ме пускаш, но аз не излизам от тебе, защото те обичам и защото ми е добре при теб.” Някой критици четат този текст и се опитват да го противопоставят на учението на свещениците за жертвите. Но, един такъв поглед е твърде повърхностен, защото този псалом както и останалите псалми се е пеел в храма по време на богослужение, а храма и богослуженията са били под контрола на свещениците. Така че, не че има нещо неправилно в жертвите, които Бог заповяда на израилтяните да принасят, но това, което е по-важно, е ние да имаме отношение на преданост към Господ, подобно на отношението на доброволните роби, които предават себе си в служение на господарите си от любов и благодарност, а не насила и по задължение. Всъщност, това е, което Бог иска – едно истинско поклонение, едно доброволно служение. Бог не желае само едни формални приноси и жертви. Ние виждаме това, като една тема, която преминава през цялото Божие слово. Спомнете си, например цар Саул, който се върна от битката с амаличаните, и той беше запазил жив цар Агаг, а Бог му беше заръчал да обрече амаличаните на изтребление по същия начин по който Ерихон беше обречен на Господа, защото амаличаните се бяха възпротивили на израилтяните по пътя им към Обещаната земя (1 Царе 15:1-3). Той изпълни до някъде Божията заповед, като обрече на изтребление всички войници, но запази жив царя и по-добрите от животните. Както се казва,...