За превода, който ни прави по-видими (с Анджела Родел и Екатерина Петрова)

В този епизод на подкаста хвърляме повече светлина върху работата на литературните преводачи от български на английски език. Гостуват ни абсолютните top guns Анджела Родел и Екатерина Петрова, носителки на международния грант за превод PEN/Heim, благодарение на които част от съвременната българска литература достига до англоезичния свят и не само. Каква е работата на литературния преводач към чужд език (освен да превежда), защо няма литературни агенти, нито държавна политика в подкрепа на популяризирането на българската литература по света, къде е ключето и може ли някой да го намери – всичко това в интервюто.Преди това водещите действат по познатата вече програма: В „Какво четем в момента“ говорим за The Corrections на Джонатан Франзен, която Мишо си е наел от Столична библиотека, за изследването „Българското шаманство“ от Анчо Кaлoянов и мозъчния синкоп Mozart and the Wolf Gang от Антъни Бърджес. Мишо препоръчва още една книга от Анчо Калоянов и новия вестник „Еволюция“. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворението „Негативи“ (виж го по-долу) от Чарлс Райт в превод на Калина Филипова (част от антологията „Пир след тайната вечеря. Съвременни американски поети“, изд. „Народна култура“, 1989 г.).Някои от останалите книги, за които си говорим:„Хайка за вълци“ от Ивайло Петров в оригинал и в превод на Анджела Родел„Времеубежище“ от Георги Господинов„Пътуване по посока на сянката“ от Яна БуковаАнтологиите „Куфарът на брат ми“ и „Бащите никога не си отиват“„Задочни репортажи за България“ от Георги Марков„Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго„Чамкория“ от Милен РусковСпоменаваме и Олга Токарчук, Зейди Смит, Кръстан Дянков, Цветан Стоянов и Иглика Василева. В момента Анджела превежда следните 4 новели от Георги Марков: „Портретът на моя двойник“, „Жените на Варшава“, „Празното пространство“ и „Голямото подземно бучене“.А ето го и стихотворението:НегативиТова е светлината на виденията ни,мътносивата среднощна светлина, луната пълна,която преобръща всичко като образ върху негатив:тебеширените хълмове и призрачните небеса,черната пламтяща роза –нейният дъх и лъскавите ѝ кукички,готови да сграбчат нещо. Черниците примигват като сребърни петачета;тлъсти овце сред гъстака и тревитепасат спокойно, кротко;земята покрита с бяла захар;а някъде далече долуприбоят няма какво да добави. Това ли ни очаква: аморфенцинк или кобалт, обширен приливна великолепие, което не можем да определим,не можем да употребим, и голота без угризения;няма насоки, няма трепет, нямаритъм да го уловиш – нищо няма. Тишина. Сякаш вратата зад насе течност някаква, сякаш е черна вода;сякаш можем да влезем; сякашлодката ни чака,готова да ни пренесе отвъд,и си спомняме сега вода без хоризонти,мрака, на ивици в новите ни коси. Чарлс Райт (р. 1935)Калина Филипова (1961-2006) Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0