EPISODE · Jan 21, 2022 · 1H 30M
За редактирането с любов (с Борис Минков и Емануил А. Видински)
from Четене му е майката · host Четене му е майката
Добре дошли в епизод 12 на подкаста, с който откриваме новата година. Случайно или не, стартираме с темата за редакторската работа с два истински лъва – Борис Минков и Емануил А. Видински, които освен редактори са и автори, преводачи, литературни критици, преподаватели и завладяващи събеседници. Чуйте суперинтересните истории, поръсени с автоирония, за това как се става и се работи „редактор“, как се или не се редактират големи имена в нашата литература, как Борис Минков насмалко да пренапише известен български автор и как звучи Реймънд Карвър без редакторска намеса. Това плюс още в интервюто.Преди това в нашата част Мишо говори за сборника с разкази „Мама Леоне“ от Миленко Йергович, а Вил – за „намерена“ поезия върху етикет на душ-гел. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ най-сетне отново четем стихове по селекция на Мишо, този път от дебютната стихосбирка на Румен Павлов „Отвор“. С тъга изпращаме още един голям професионалист – изключителния познавач на китайската литература и култура, преводача, писателя и поета Петко Хинов.Някои от книгите, които споменаваме:„Мама Леоне“ от Миленко Йергович в превод на Русанка Ляпова, изд. „Жанет-45“„Сараевско Марлборо“ от Миленко Йергович в превод на Русанка Ляпова, изд. „Жанет-45“„Доброжелателните“ от Джонатан Лител в превод на Георги Ангелов, изд. „Колибри“„Основни понятия в китайската мисъл и култура“, сборник в 6 тома в превод на Петко Хинов, изд. „Изток-Запад“„Сън в алени покои“ от Цао Сюецин в превод на Петко Хинов, изд. „Изток-Запад“„Уморен да се раждам и да умирам“ от Мо Йен в превод на Петко Хинов, изд. „Летера“Par avion от Емануил А. Видински, изд. „Жанет-45“Списание „Факел“, брой 2, 2007 г.What We Talk About When We Talk About Love от Raymond Carver„Политически театър“ от Ервин Пискатор в превод на Георги Ганев, изд. „Наука и изкуство“„Цитаделата“ от Арчибалд Кронин в превод на Владимир Аврамов, изд. „Фама“„За писането. Кореспонденция. Толстой“ от Лев Толстой в превод на Петрана Пасева, изд. „Лист“Кампанията на издателство „Изток-Запад“ в подкрепа на семейството на Петко Хинов„Намерените“ стихотворения, за които говори Вил:The Relaxed AbaloneAbalone, like inkfish,needs prodigious poundingif it has died in a stateof tension.Намерено и подредено в стих от Rosemary Waldrop в книгата The Joy of Cooking. И намереното върху етикета на ей този душ-гел Molton Brown:London Via Cape YorkA salt-sprayed collisionof the ocean swellagainst ruggedoutcrops.Waves lapping inuncharted caverns.A peninsula awaitinga great exploration.Awash your senseswith sea-soakedadventure. Както и стихотворенията от стихосбирката „Отвор“ от Румен Павлов, изд. „Екрие“:смирениеЕдно намерено крило в полетоще сравня по крехкостс влакната в тялото ми на човек.И двете са пихтиести,отделят газове при гниене,играят важна роля за движението - оттам за мястото, местата и местенцата.С перата са писани много истории закрехкостта,отнесените покриви,за крехките есенни пориви,за трудните зимни разследванияпо вълчите стъпки, във вълчите нощи.С човешката плът са гонени вълците,с капани от черна стомана - остриетата плуват в бяла сланина,вълчетата плуват в бездънни утроби.А крехките мускулисе отпускат и свиват,отпускат и свиват,отпускат и сливат с крехката кал,отпускат и сливат със зимното слънце,което ги свива в сърцевините си,крехки като отрязани крила в небето. Давя се в облака с форма на брадва.Не искам от нищо по много. Стар животЕдин от нас е другият. Но кой ли?Събудихме се с тъпани в стомаха.Викът ни беше в техните бумтежи - понеже бяхме птици, бяхме в бяло.Не знам защо се сещаме за прошкавъв някакви специални дни студени.Машина за сълзи е февруари - да бъдеш втори само озлобява.Аз гледам във небето и във локваи всяко от очите ми е слънце - последните останки от лунатаса паметник на падналите първи.По залез истината ни говори:„Живейте, криво-ляво, но живейте!“Дали ако се чудим твърде много,течението няма да замръзне и ние с него, толкова зелени,загубени из кратерите лунни,изметени от майчините дворове,обхванати от облаци и обръчи?Прощавам, нека космосът ме чуе - и само ако иска, ще погледна.Един от нас е другият. Но кой ли?Не казвай: „Уморих се. Ще поседна.“ Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
What this episode covers
Добре дошли в епизод 12 на подкаста, с който откриваме новата година. Случайно или не, стартираме с темата за редакторската работа с два истински лъва – Борис Минков и Емануил А. Видински, които освен редактори са и автори, преводачи, литературни критици, преподаватели и завладяващи събеседници. Чуйте суперинтересните истории, поръсени с автоирония, за това как се става и се работи „редактор“, как се или не се редактират големи имена в нашата литература, как Борис Минков насмалко да пренапише известен български автор и как звучи Реймънд Карвър без редакторска намеса. Това плюс още в интервюто. Преди това в нашата част Мишо говори за сборника с разкази „Мама Леоне“ от Миленко Йергович, а Вил – за „намерена“ поезия върху етикет на душ-гел. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ най-сетне отново четем стихове по селекция на Мишо, този път от дебютната стихосбирка на Румен Павлов „Отвор“. С тъга изпращаме още един голям професионалист – изключителния познавач на китайската литература и култура, преводача, писателя и поета Петко Хинов.
NOW PLAYING
За редактирането с любов (с Борис Минков и Емануил А. Видински)
No transcript for this episode yet
Similar Episodes
Jun 26, 2026 ·73m
Jun 25, 2026 ·100m
Jun 24, 2026 ·50m